Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

7 ГЛАВА

Послушанието те предпазва

Послушанието те предпазва

ДАЛИ ще ти се харесва винаги да правиш каквото си поискаш? Дали понякога ти се иска никой да не ти казва какво да правиш? Кажи ми откровено какво мислиш за това. —

Защо трябва да слушаш по–възрастните хора?

Но кое е по–добро за тебе? Дали наистина е разумно да правиш каквото си искаш? Или може би виждаш по–добри резултати, когато слушаш баща си и майка си? — Бог казва, че трябва да слушаш родителите си и сигурно има основания за това. Нека да видим какви са те.

На колко години си? — Знаеш ли на колко години е баща ти? — На колко години е майка ти? А баба ти или дядо ти? — Те са живели много повече от тебе. А колкото по–дълго живее човек, толкова повече време има, за да учи различни неща. Всяка година той чува повече неща, вижда повече неща и прави повече неща. Следователно младите могат да се учат от по–възрастните.

Познаваш ли някое дете, което е по–малко от тебе? — Знаеш ли повече от него? — Защо знаеш повече? — Защото си живяло по–дълго. Имало си повече време, за да учиш различни неща, отколкото са имали по–малките от тебе.

Кой е живял по–дълго от тебе, от мене или от който и да било друг човек? — Това е Йехова Бог. Той знае повече от тебе и повече от мене. Когато ни казва да направим нещо, можем да бъдем сигурни, че това е правилно, макар и да ни се струва трудно. Знаеше ли, че веднъж дори на великия учител му било трудно да бъде послушен? —

Веднъж Бог помолил Исус да направи нещо много трудно. Исус се молел за това, както се вижда тук. Той се молел: „Ако щеш, отмини Ме с тази чаша.“ С тази молитва Исус показал, че не винаги е лесно да се изпълнява Божията воля. Но как завършил молитвата си той? Знаеш ли? —

Какво можем да научим от молитвата на Исус?

Исус завършил молитвата си с думите: „Не Моята воля, но Твоята да бъде.“ (Лука 22:41, 42) Да, той искал да бъде извършена Божията воля, а не неговата. И не се отказал, а направил онова, което Бог искал, вместо това, което той смятал за добре.

Какво можем да научим ние? — Научаваме, че винаги е правилно да вършим онова, което казва Бог, макар че може да не е лесно. Но научаваме още нещо. Знаеш ли какво? — Научаваме, че Бог и Исус не са една и съща личност, както казват някои хора. Йехова Бог е по–възрастен и знае повече от Сина си Исус.

Когато се подчиняваме на Бога, ние показваме, че го обичаме. Библията казва: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди.“ (1 Йоан 5:3) Както виждаш, всички трябва да се подчиняваме на Бога. Ти искаш да му се подчиняваш, нали? —

Нека да отворим Библията и да видим какво казва Бог на децата да правят. Ще прочетем какво казва Библията в Ефесяни, 6 глава, 1, 2 и 3 стих. Там се казва: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; „Почитай баща си и майка си“, което е първата заповед с обещание, „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“.“

Следователно разбираш, че самият Йехова Бог ти казва да слушаш баща си и майка си. Какво означава да ги ‘почиташ’? Това означава, че трябва да ги уважаваш. И Бог обещава, че ако слушаш родителите си, ще „ти бъде добре“.

Нека да ти разкажа за едни хора, чийто живот бил спасен поради тяхното послушание. Те живели преди много години в големия град Йерусалим. Повечето от жителите на този град не слушали Бога и затова Исус ги предупредил, че Бог се кани да унищожи града им. Исус им казал също как могат да се спасят, ако обичат онова, което е правилно. Той казал: ‘Когато видите, че Йерусалим е заобиколен от войски, да знаете, че наближава унищожението му. Тогава е време да напуснете Йерусалим и да бягате в планините.’ — Лука 21:20–22.

Как послушанието спрямо заповедта на Исус спасило тези хора?

Точно както казал Исус, Йерусалим бил нападнат от войски. Римските войски разположили лагера си около града. След това обаче, поради някаква причина войниците си отишли. Повечето хора мислели, че опасността е отминала и затова останали в града. Но какво казал Исус, че трябва да направят? — Какво щеше да направиш ти, ако живееше в Йерусалим? — Онези, които наистина вярвали на Исус, напуснали домовете си и избягали в планините, далече от Йерусалим.

В продължение на една година нищо не се случило с Йерусалим. И през втората година не се случило нищо. И през третата година нищо не станало. Някои хора може би си мислели, че онези, които напуснали града, постъпили глупаво. Но през четвъртата година римските войски се завърнали. Те отново разположили лагера си около Йерусалим. Вече било твърде късно за бягство от града. Този път войските го унищожили. Повечето от хората в него умрели, а останалите били отведени в плен.

Но какво станало с онези, които послушали Исус? — Те били в безопасност. Били далече от Йерусалим и затова не пострадали. Послушанието ги предпазило.

Дали, ако слушаш, ще ти бъде осигурена защита? — Твоите родители може да ти казват никога да не играеш на улицата. Защо те ти казват така? — Защото може да те блъсне някоя кола. Но някой ден може да си помислиш: „Сега няма коли. Няма да ми се случи нищо лошо. Другите деца играят на улицата и не виждам някое от тях да е пострадало.“

Защо трябва да проявяваш послушание дори когато не виждаш никаква опасност?

Точно така мислели повечето хора в Йерусалим. След като римските войски си тръгнали, всичко изглеждало безопасно. Други хора оставали в града. Затова те също останали. Те били предупредени, но не се вслушали в предупреждението. В резултат на това изгубили живота си.

Да разгледаме друг пример. Дали ти е позната играта с кибрит? — Сигурно е забавно да наблюдаваш пламъка, когато запалиш клечката. Но играта с кибрит може да бъде опасна. Цялата къща може да изгори, а ти може да умреш!

Помни, че не е достатъчно да слушаш само понякога. Но ако слушаш винаги, това наистина ще бъде защита за тебе. И кой е този, който ти казва „Деца, покорявайте се на родителите си“? — Това е Бог. Помни, че той казва това, защото те обича.

Сега прочети тези стихове, които показват колко е важно послушанието: Притчи 23:22; Еклисиаст 12:13; Исаия 48:17, 18 и Колосяни 3:20.