1–3. Как вавилонците се подиграват на поклонниците на Йехова и защо?

ПРЕДСТАВИ си, че си верен на Бога юдей и живееш в град Вавилон. Народът ти е в изгнание вече около половин век. Според обичая си в събота излизаш, за да се събереш със свои събратя за поклонение на Йехова. Докато си проправяш път по оживените улици, минаваш край внушителни храмове и безброй светилища. Хората се стичат в тях, за да принасят жертви и да пеят химни на божества като Мардук.

² Далече от тълпите се срещаш с малката група свои събратя. * Намирате спокойно място — може би край някой от градските канали, — за да се молите, да пеете псалми и да размишлявате за Божието Слово. Докато се молите заедно, чуваш лекото поскърцване на дървените лодки, завързани покрай канала. Радваш се, че тук има известно спокойствие. Надяваш се никой да не ви намери и да не прекъсне събранието, както често се случва. Но защо местните хора правят това?

³ Вавилон е спечелил много войни и неговите жители приписват силата на града на фалшивите си богове. За  вавилонците пълното унищожение на Йерусалим е доказателство, че техният бог Мардук е по–силен от Йехова! Затова те се подиграват на твоя Бог и на народа му. Понякога с насмешка казват: „Попейте ни от сионските песни!“ (Пс. 137:3) Много псалми възпяват победите на Сион над враговете на Йехова. Може би вавилонците обичат да се подиграват най–вече на тези песни. В други псалми обаче се говори за самите вавилонци. Например в един от тях се казва: „[Те] превърнаха Йерусалим в купчина развалини. ... Станахме за срам пред съседите си, за присмех и подигравка.“ (Пс. 79:1, 3, 4)

4, 5. а) Каква надежда дават пророчествата на Езекиил? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво ще разгледаме в тази глава?

⁴ Има също юдейски отстъпници, които не пропускат да се присмеят на вярата ти в Йехова и неговите пророци. Независимо от подигравките им чистото поклонение носи утеха на тебе и семейството ти. Приятно е да се молите и да пеете заедно. Четенето на Божието Слово е като балсам за душата ти. (Пс. 94:19; Рим. 15:4) Представи си, че на този ден някой е донесъл нещо специално на събирането ви: свитък с пророчествата на Езекиил. Колко е хубаво да чуеш обещанието на Йехова, че ще върне народа си в родината му! Докато слушаш пророчествата, сърцето ти прелива от радост и размишляваш за надеждата един ден да се върнеш със семейството си и да помагаш при това вълнуващо възстановяване!

⁵ Пророчествата на Езекиил съдържат много обещания за възстановяване. Нека да разгледаме тази обнадеждаваща тема. Как обещанията се изпълнили за изгнаниците? И какво е значението им за нашето време? Ще разберем също как някои от тях ще се изпълнят окончателно в бъдеще.

6. Как Бог многократно предупреждавал бунтовния си народ?

⁶ Чрез Езекиил Йехова казал ясно на израилтяните, че ще ги накаже за непокорството им. Бог заявил: „Ще отидат в изгнание, в плен.“ (Езек. 12:11) Както видяхме в 6 глава на тази книга, Езекиил дори разиграл присъдата. Но това не било първото предупреждение към тях. Още от дните на Моисей, почти хиляда години по–рано, Йехова ги предупреждавал, че ако упорстват в бунта си, ще бъдат отведени в плен. (Втор. 28:36, 37) Пророци като Исаия и Йеремия отправяли подобни предупреждения. (Иса. 39:5–7; Йер. 20:3–6)

7. Как Йехова наказал народа си?

⁷ За съжаление обаче, повечето хора останали глухи за предупрежденията. След време Йехова се огорчил от техния бунт, идолопоклонство, невярност и поквара под влиянието  на лошите им пастири. Затова позволил да ги сполети глад, което било бедствие и позор, като се има предвид, че в земята им преди течали „мляко и мед“. (Езек. 20:6, 7) После, както отдавна бил предсказал, той допуснал своенравният му народ да бъде наказан с изгнание. През 607 г. пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор нанесъл съкрушителния удар, унищожавайки Йерусалим и храма му. Хиляди от оцелелите юдеи били отведени в плен във Вавилон. Там те се сблъскали с подигравките и противопоставянето, описани в началото на тази глава.

8, 9. Какви предупреждения за отстъпничество отправил Бог към християнския сбор?

⁸ Дали нещо подобно на вавилонския плен сполетяло християнския сбор? Да. Като юдеите в древността Христовите последователи също били предупредени. В началото на службата си Исус казал: „Бъдете нащрек относно лъжливите пророци, които идват при вас в овча кожа, но отвътре са хищни вълци.“ (Мат. 7:15) Години по–късно апостол Павел бил вдъхновен от Бога да отправи подобно предупреждение: „Знам, че след като си отида, сред вас ще навлязат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно към стадото, и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деян. 20:29, 30)

⁹ Християните получили напътствия как да разпознават и избягват такива опасни мъже. Старейшините трябвало да отстраняват отстъпниците от сбора. (1 Тим. 1:19; 2 Тим. 2:16–19; 2 Пет. 2:1–3; 2 Йоан 10) Въпреки това, както в случая на Израил и Юда в миналото, много християни постепенно пренебрегнали любещите предупреждения. До края на I в. от н.е. отстъпничеството вече било пуснало корени в сбора. Йоан, последният жив апостол по онова време, отбелязал, че в сбора се шири поквара и бунтовничество. Той бил последното препятствие за тази ужасна тенденция. (2 Сол. 2:6–8; 1 Йоан 2:18) Какво станало след смъртта му?

10, 11. Как от II в. нататък започнала да се изпълнява Исусовата притча за житото и плевелите?

¹⁰ След като Йоан умрял, започнала да се изпълнява Исусовата притча за житото и плевелите. (Прочети Матей 13:24–30.) Както Исус бил предсказал, Сатана засял сред сбора „плевели“, или фалшиви християни, и покварата се разраснала с бързи темпове. Колко наранен трябва да е бил Йехова, виждайки как основаният от Сина му сбор се замърсява с идолопоклонство, езически празници и обичаи и фалшиви доктрини, възприети от безбожни философи и сатанински религии! Какво направил Бог? Както бил постъпил  с неверните израилтяни, той позволил народът му да бъде взет в плен. От II в. нататък подобните на жито християни започнали да се губят сред „плевелите“. Истинският християнски сбор попаднал в плен на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия, а лъжехристияните били асимилирани от тази покварена империя. С процъфтяването на фалшивите християни се появило псевдохристиянството.

¹¹ През тъмните векове на псевдохристиянското господство имало някои истински християни, „житото“ от притчата на Исус. Подобно на юдейските изгнаници, описани в Езекиил 6:9, те помнели истинския Бог. Някои от тях смело се противопоставяли на фалшивите доктрини на Църквата и се сблъсквали с подигравки и преследване. Възнамерявал ли Йехова да остави народа си завинаги в този духовен мрак? В никакъв случай! Както при древния Израил, той проявил гнева си точно колкото било необходимо. (Йер. 46:28) Освен това не оставил своя народ без надежда. Нека да се върнем при юдейските изгнаници във Вавилон и да видим как Йехова им дал надежда, че пленът им ще има край.

12, 13. Защо гневът на Йехова срещу изгнаниците в дните на Езекиил щял в крайна сметка да утихне?

¹² Йехова открито казал на служителите си, че са го разгневили, но също ги уверил, че праведното му негодувание няма да трае вечно. Обърни внимание на следните му думи: „Гневът ми ще утихне, ще усмиря яростта си и ще се успокоя. И когато излея яростта си върху тях, ще знаят, че аз, Йехова, казах това, понеже изисквам пълна преданост.“ (Езек. 5:13) Защо в крайна сметка гневът на Йехова щял да утихне?

¹³ Сред изгнаниците имало верни юдеи, които били отведени в плен заедно с неверните си сънародници. Освен това чрез Езекиил Бог предсказал, че някои от служителите му ще се разкаят, докато са в изгнание. Тези покаяли се юдеи щели да си спомнят срамните неща, които са вършили срещу Бога, и да го молят за прошката и благоволението му. (Езек. 6:8–10; 12:16) Езекиил бил сред верните юдеи, както и пророк Даниил и тримата му приятели. Всъщност Даниил видял не само началото, но доживял и края на изгнанието. Искрената му молитва на разкаяние за греховете на Израил е записана в 9 глава на неговата книга. Несъмнено думите му  отразявали чувствата на хиляди изгнаници, които копнеели за прошката и благословията на Йехова. Само колко вълнуващи били за тях боговдъхновените обещания на Езекиил за освобождение и възстановяване!

14. Защо Йехова щял да върне народа си в родината му?

¹⁴ Имало обаче по–важен фактор за освобождаването на Божия народ и завръщането му в родината. Дългото изгнание на израилтяните щяло да свърши не защото заслужавали свободата си, но защото отново било дошло времето Йехова да освети името си пред всички народи. (Езек. 36:22) Вавилонците щели веднъж завинаги да разберат, че демоничните им богове, какъвто бил Мардук, не могат да се мерят с Върховния господар Йехова! Нека да разгледаме пет обещания, които Йехова вдъхновил Езекиил да сподели с другите изгнаници. Първо ще обсъдим какво означавало всяко от тях за верните юдеи. След това ще видим по–великото изпълнение на тези обещания.

15. Какво щяло да се промени в религиозните практики на завърналите се юдеи?

¹⁵ 1 ОБЕЩАНИЕ. Премахване на идолопоклонството и другите отвратителни обичаи, свързани с фалшивата религия. (Прочети Езекиил 11:18; 12:24.) Както разгледахме в 5 глава на това издание, Йерусалим и храмът му били замърсени с фалшиви религиозни практики, като например идолопоклонство. Хората били покварени, отчуждени от Йехова. Посредством Езекиил Бог предсказал, че изгнаниците могат да очакват време, когато отново ще участват в чисто и неопетнено поклонение. Всички останали благословии щели да зависят от този основен въпрос: възстановяването на Божията уредба за чисто поклонение.

16. Какво обещал Йехова относно родината на своя народ?

¹⁶ 2 ОБЕЩАНИЕ. Завръщане в родината. „Ще ви дам израилската земя“ — казал Йехова на изгнаниците. (Езек. 11:17)  Това обещание било забележително, тъй като вавилонците, които им се подигравали, несъмнено не им давали никаква надежда да се върнат в скъпата си родина. (Иса. 14:4, 17) Освен това, докато завърналите се юдеи бъдели верни, земята щяла да е плодородна, осигурявайки им храна и ползотворна работа. Срамът и нещастието от глада щели да останат в миналото. (Прочети Езекиил 36:30.)

17. Какво щяло да стане с жертвите за Йехова?

¹⁷ 3 ОБЕЩАНИЕ. Възобновяване на жертвите на олтара на Йехова. Както обсъдихме във 2 глава на това издание, според Закона жертвите и приносите били съществена част от чистото поклонение. Докато завърналите се изгнаници бъдели послушни и духовно чисти, приносите им щели да са приемливи за Йехова. Така хората можели да получат изкупление на греховете си и да останат близо до своя Бог. Йехова обещал: „Там ще ми служи целият Израилев дом, всички до един, в тази земя. Там ще намирам радост в тях и там ще търся даровете ви и първите плодове от приносите ви от всичките ви свети неща.“ (Езек. 20:40) Чистото поклонение щяло наистина да бъде възстановено, донасяйки благословии на Божия народ.

18. Как Йехова щял да се погрижи за народа си?

¹⁸ 4 ОБЕЩАНИЕ. Пресяване на лошите пастири. Основна причина за упадъка на Божия народ било влиянието на покварените мъже, които го ръководели. Йехова обещал да промени това. Относно тези лоши пастири той казал: „Вече няма да им позволя да пасат овцете ми ... Ще избавя овцете си от устата им.“ След това уверил верните си служители: „Ще се погрижа за овцете си.“ (Езек. 34:10, 12) Как щял да го направи? С помощта на верни, лоялни пастири.

19. Какво обещал Йехова относно единството?

¹⁹ 5 ОБЕЩАНИЕ. Единство сред поклонниците на Йехова. Представи си колко мъчително било за верните поклонници  да виждат разединението сред Божия народ преди изгнанието. Под влияние на фалшиви пророци и покварени пастири хората се разбунтували срещу верните пророци, които представяли Йехова; дори се разделили на две групи. Затова един от най–привлекателните аспекти на възстановяването било следното обещание чрез Езекиил: „Ще им дам едно сърце и ще вложа нов дух в тях.“ (Езек. 11:19) Докато завърналите се юдеи бъдели в единство с Бога и помежду си, никой противник нямало да ги победи. Като народ, те отново можели да носят слава на Йехова вместо срам и позор.

20, 21. Как се изпълнили Божиите обещания за завърналите се изгнаници?

²⁰ Изпълнили ли се тези пет обещания за юдеите, които се завърнали от изгнание? Нека си припомним думите на верния Исус Навиев от древността: „От всичките обещания за добри неща, които ви даде Йехова, вашият Бог, нито едно не остана неизпълнено. Всички се изпълниха. Нито едно обещание не остана неизпълнено.“ (Ис. Н. 23:14) Щом било така в дните на Исус Навиев, трябва да е било така и в дните на изгнаниците, които се завърнали в родината си.

 ²¹ Юдеите изоставили идолопоклонството и другите отвратителни обичаи на фалшивата религия, които ги били отчуждили от Йехова. Макар да изглеждало невероятно, те се върнали в родината си, започнали да обработват земята и водели ползотворен живот. Едно от първите неща, които направили, било да възстановят Божия олтар в Йерусалим и принасянето на приемливи жертви на него. (Езд. 3:2–6) Йехова ги благословил с добри духовни пастири като верния свещеник и преписвач Ездра, управителите Неемия и Зоровавел, първосвещеника Исус и смелите пророци Агей, Захария и Малахия. Докато хората откликвали на духовните напътствия и ръководство, се радвали на такова единство, каквото много отдавна не били изпитвали. (Иса. 61:1–4; прочети Йеремия 3:15)

22. Защо можем да кажем, че първоначалното изпълнение на пророчествата за възстановяване давало само бегла представа за нещо по–велико?

²² Несъмнено първоначалното изпълнение на обещанията на Йехова за възстановяване било насърчително! Но то всъщност давало само бегла представа за нещо много по–велико. Защо можем да кажем това? Обещанията на Йехова били с  условие — той щял да ги изпълни дотолкова, доколкото народът го слушал и следвал ръководството му. След време юдеите отново се разбунтували и станали непокорни. Но както Исус Навиев посочил, думите на Йехова винаги се изпълняват. Следователно обещанията щели да имат по–велико и трайно изпълнение. Нека да видим какво е то.

23, 24. Кога и как започнало „времето, когато ще бъде възстановено всичко“?

²³ Като изследователи на Библията, знаем, че през 1914 г. тази порочна система навлиза в последната си фаза, последните си дни. Но за служителите на Йехова това не е причина за тъга. Библията посочва, че 1914 г. бележи началото на вълнуващ период — „времето, когато ще бъде възстановено всичко“. (Деян. 3:21) Откъде знаем това? Да помислим какво станало в небето през тази година. Исус Христос се възкачил на престола като месиански Цар! Как това събитие било началото на възстановяването? Спомни си обещанието на Йехова към Давид, че царската власт на рода му ще е вечна. (1 Лет. 17:11–14) Тази власт била прекъсната през 607 г. пр.н.е., когато вавилонците унищожили Йерусалим и прекратили управлението на царете от Давидовия род.

²⁴ „Човешкият син“ Исус бил потомък на Давид и така станал законният наследник на Давидовата царска власт. (Мат. 1:1; 16:13–16; Лука 1:32, 33) През 1914 г., когато Йехова дал на Исус небесния престол, започнало „времето, когато ще бъде възстановено всичко“. Бог вече можел да използва този съвършен Цар, за да продължи възстановителната работа.

25, 26. а) Кога приключил дългият плен във Вавилон Велики и откъде знаем това? (Виж също блока „Защо 1919 г.?“.) б) Какво започнало да се изпълнява през 1919 г.?

²⁵ Едно от първите действия на Христос като Цар било заедно с Баща си да направи проверка на уредбата за  чисто поклонение на земята. (Мал. 3:1–5) Както Исус бил предсказал в притчата за житото и плевелите, векове наред не било възможно истинските помазани християни да бъдат различени от фалшивите християни. * Но през 1914 г. дошло времето на жетвата и разликата станала ясна. В продължение на десетилетия преди 1914 г. верните Изследователи на Библията разобличавали греховете на псевдохристиянството и постепенно се отделяли от тази покварена религия. Сега дошло времето Йехова да ги възстанови напълно. Затова в началото на 1919 г., само няколко години след като настъпило „времето на жетвата“, Божият народ бил окончателно освободен от плена на Вавилон Велики. (Мат. 13:30) Духовното изгнание приключило!

²⁶ Езекииловите пророчества за възстановяване започнали да се изпълняват в далеч по–голям мащаб от това, което видял Божият народ в древността. Нека да разгледаме как петте обещания, които вече обсъдихме, имат по–велико изпълнение.

27. Как Бог очистил народа си от идолопоклонството?

²⁷ 1 ОБЕЩАНИЕ. Край на идолопоклонството и другите отвратителни религиозни обичаи. В края на ХIХ и началото на ХХ в. верните християни започнали да се събират на малки групи и да изоставят фалшивите религиозни обичаи. Почитането на триединен Бог, вярата в безсмъртието на душата и учението за ада били отхвърлени като небиблейски доктрини, произлизащи от фалшивата религия. Използването на изображения в поклонението било разобличено като отявлено идолопоклонство. Постепенно Божият народ разбрал, че почитането на кръста също е вид идолопоклонство. (Езек. 14:6)

28. В какъв смисъл народът на Йехова се завърнал в земята си?

 ²⁸ 2 ОБЕЩАНИЕ. Завръщане в духовната земя на Божия народ. Като изоставили вавилонската религия, верните християни влезли в своята духовна земя — прекрасна среда, в която никога повече нямало да страдат от духовен глад. (Прочети Езекиил 34:13, 14.) Както ще видим в 19 глава на това издание, Йехова е благословил тази „земя“ с несравнимо изобилие от духовна храна. (Езек. 11:17)

29. Как през 1919 г. бил даден тласък на проповедната дейност?

²⁹ 3 ОБЕЩАНИЕ. Възобновяване на жертвите на олтара на Йехова. През I в. християните били учени, че трябва да принасят на Бога не животински жертви, а далеч по–ценни дарове — думите, с които възхваляват Йехова и проповядват на другите за него. (Евр. 13:15) През вековете на духовен плен нямало организирана уредба за правенето на такива жертви. В края на изгнаничеството обаче Божият народ вече принасял  жертви на възхвала. Той бил зает да проповядва и радостно възхвалявал Бога на събранията си. От 1919 г. нататък „верният и разумен роб“ наблегнал още повече на проповедната дейност и я организирал по–добре. (Мат. 24:45–47) Така олтарът на Йехова изобилствал с жертви, принасяни от растящата армия възхвалители на святото му име!

30. Как Исус се погрижил народът му да има добри пастири?

³⁰ 4 ОБЕЩАНИЕ. Пресяване на лошите пастири. Христос освободил Божия народ от безскрупулните користолюбиви пастири на фалшивото християнство. Пастирите в християнския сбор, които постъпвали като тях, били отстранени от позицията си. (Езек. 20:38) Тъй като е Добрият пастир, Исус взел мерки овцете му да получават подходящи грижи. През 1919 г. той назначил верния и разумен роб. Тази малка група лоялни помазани християни поела ръководството в осигуряването на духовна храна, така че Божият народ да бъде добре нахранен. С времето били обучени старейшини, които да помагат в грижите за „Божието стадо“. (1 Пет. 5:1, 2) Боговдъхновеното описание в Езекиил 34:15, 16 често е служило като напомняне на християнските пастири за стандарта, установен от Йехова Бог и Исус Христос.

31. Как Йехова изпълнява пророчеството от Езекиил 11:19?

³¹ 5 ОБЕЩАНИЕ. Единство сред поклонниците на Йехова. През вековете фалшивото християнство се е разделило на десетки хиляди вероизповедания, секти и направления, които имат неразрешими разногласия помежду си. За разлика от това, Йехова е направил нещо невероятно с възстановения си народ. Обещанието му чрез Езекиил, че ще даде на служителите си „едно сърце“, се изпълнява забележително. (Езек. 11:19) По света Христос има милиони последователи от най–различен етнически, религиозен и социален произход. Но всички те учат същите истини и вършат същата работа в изключителна хармония. През последната вечер от живота си на земята Исус се молил горещо последователите му да бъдат единни. (Прочети Йоан 17:11, 20–23.) В наши дни Йехова изпълнява тази молба по грандиозен начин.

32. Какви чувства изпитваш относно изпълнението на пророчествата за възстановяване? (Виж също блока „Пророчества за плен и възстановяване“.)

³² Нима не се радваш да живееш по време на това вълнуващо възстановяване? Виждаме изпълнението на Езекииловите пророчества във всеки аспект на поклонението ни днес. Можем да сме уверени, че сега Йехова одобрява народа си, както предсказал чрез Езекиил: „Ще намеря радост във вас.“ (Езек. 20:41) Разбираш ли каква чест е да си в обединения и добре хранен народ, който принася възхвала на Йехова по целия свят — народ, освободен след векове на духовен плен?  Въпреки това някои от Езекииловите пророчества за възстановяване ще имат още по–велико изпълнение.

33–35. а) Какво означавало за юдейските изгнаници пророчеството в Езекиил 36:35? б) Какво означава това пророчество за народа на Йехова днес? (Виж също блока „Времето, когато ще бъде възстановено всичко“.)

³³ Както видяхме, „времето, когато ще бъде възстановено всичко“, започнало с възстановяването на Давидовата царска линия, когато Исус се възкачил на престола през 1914 г. (Езек. 37:24) После Йехова му дал власт да възстанови чистото поклонение в Божия народ след дълги векове на духовен плен. С това ли приключва възстановителната работа на Христос? Съвсем не! Тя ще продължи по впечатляващ начин и в бъдеще. Пророчествата на Езекиил ни разкриват вълнуващи подробности за това.

³⁴ Помисли например за следните боговдъхновени думи: „Хората ще кажат: ‘Тази земя, която беше запустяла, стана като Едемската градина.’“ (Езек. 36:35) Какво означавало това обещание за Езекиил и другите изгнаници? Те сигурно не очаквали буквално изпълнение, сякаш било възможно възстановената земя наистина да изглежда като първоначалната райска градина, засадена от самия Йехова! (Бит. 2:8) По–скоро разбирали, че по този начин Йехова ги уверява колко красива и плодородна ще е земята им.

³⁵ Какво означава същото обещание за нас днес? Ние не очакваме буквално изпълнение сега в този порочен свят, управляван от Сатана Дявола. Вместо това разбираме, че Божиите думи се изпълняват в духовен смисъл. Като служители на Йехова, ние живеем във възстановена духовна земя — духовен рай, в който водим ползотворен живот, съсредоточен върху святата служба на Бога. Тази духовна земя става все по–хубава. Но какво да кажем за бъдещето?

36, 37. Какви обещания ще се изпълнят в бъдещия рай?

³⁶ След великата война Армагедон възстановителната дейност на Исус ще се разшири и ще обхване дори физическата земя. По време на Хилядолетното си управление той ще помогне на хората да превърнат цялата планета в Едемска градина, в рай — каквото винаги е било намерението на Йехова. (Лука 23:43) Тогава всички хора ще бъдат в хармония помежду си и със земния си дом. Няма да ги грозят никакви опасности. Представи си времето, когато ще се изпълни дори това обещание: „Ще сключа мирен договор с тях и ще премахна опасните диви зверове от земята. Те ще живеят в безопасност в пустинята и ще спят в горите.“ (Езек. 34:25)

 ³⁷ Опитай се да си представиш такъв живот! Без да се страхуваш, ще можеш да посетиш всяко кътче на планетата. Никое животно няма да ти вреди. Нищо няма да застрашава мира ти. Ще можеш да се разхождаш сам навътре в гората, наслаждавайки се на величествената ѝ красота, и дори да спиш там в пълна безопасност, сигурен, че ще се събудиш отпочинал и невредим!

38. Какво мислиш за възможността да видиш изпълнението на обещанието в Езекиил 28:26?

³⁸ Ще видим изпълнението и на това обещание: „Ще живеят на [земята] в безопасност, ще строят къщи и ще садят лозя. Ще живеят в безопасност, когато изпълня присъдите си над всички наоколо, които им се присмиват. И тогава ще знаят, че аз съм Йехова, техният Бог.“ (Езек. 28:26) След като всички врагове на Йехова изчезнат, ще се радваме на мир и сигурност по цялата земя. Докато се грижим за нея, ще можем също да се грижим за себе си и за близките си, като строим удобни къщи и садим плодородни лозя.

39. Защо можеш да си сигурен, че записаните от Езекиил пророчества за рая ще се изпълнят?

³⁹ Дали тези обещания ти звучат като блян? Припомни си на какво вече си бил свидетел през това време на възстановяване. Въпреки свирепото противопоставяне на Сатана, Исус е получил власт от Бога да възстанови чистото поклонение в най–тежкия период за този свят. Какво силно доказателство, че всички Божии обещания, дадени чрез Езекиил, ще се изпълнят!