Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

6 ГЛАВА

„Сега идва край за тебе“

„Сега идва край за тебе“

ЕЗЕКИИЛ 7:3

НА ФОКУС: Пророческите присъди на Йехова срещу Йерусалим и тяхното изпълнение

1, 2. а) Какви странни неща прави Езекиил? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво предсказват действията му?

НОВИНАТА за странното поведение на Езекиил се разпространява бързо сред юдейските изгнаници във Вавилон. Цяла седмица той е седял сред тях безмълвен и „в изумление“, но изведнъж е отишъл и се е затворил в къщата си. Сега пред озадачените си съседи пророкът излиза навън, взема тухла, поставя я пред себе си и начертава нещо на нея. После, без да каже и дума, започва да прави миниатюрна стена. (Езек. 3:10, 11, 15, 24–26; 4:1, 2)

2 Събират се все повече наблюдатели, които навярно се питат какво означава всичко това. Едва по–късно тези юдейски изгнаници ще проумеят, че странното поведение на Езекиил предсказва идването на ужасяващо събитие, което е израз на Божия праведен гняв. Какво било това събитие? Как засегнало древния израилски народ? И какво е значението му за привържениците на чистото поклонение днес?

„Вземи тухла ... Вземи жито ... Вземи остър меч“

3, 4. а) Кои три аспекта на Божията присъда показал Езекиил? б) Как пророкът разиграл обсадата на Йерусалим?

3 Вероятно през 613 г. пр.н.е. Йехова наредил на Езекиил да покаже със знаци три аспекта на Божията присъда срещу Йерусалим, чието изпълнение наближавало. Те били: обсадата на града, страданието на жителите му и унищожението на града и хората в него. * Нека да разгледаме тези три аспекта по–подробно.

4 Обсадата на Йерусалим. Йехова казал на Езекиил: „Вземи тухла, постави я пред себе си и начертай на нея град ... Постави обсада около него.“ (Прочети Езекиил 4:1–3.) Тухлата представяла Йерусалим, а Езекиил — вавилонската войска, използвана от Йехова. Пророкът трябвало също да направи миниатюрна стена, обсаден насип и стенобойни оръдия, след което да ги нареди около тухлата. Те изобразявали оръжията, които враговете на Йерусалим щели да използват при обсадата и нападението си. За да покаже желязната сила на вражеските войници, Езекиил трябвало да постави „желязна плоча“ между себе си и града. После трябвало да се обърне с лице срещу него. Тези враждебни действия служели като „знак за дома на Израил“, че ще се случи немислимото. Йехова щял да използва вражеска войска, която да обсади Йерусалим — главния град на Божия народ, където се намирал Божият храм!

5. Опиши как Езекиил показал какво щяло да стане с жителите на Йерусалим.

5 Страданието на йерусалимските жители. Йехова казал на Езекиил: „Вземи жито, ечемик, бакла, леща, просо и лимец ... и си направи хляб. ... Храната, която ще ядеш, да бъде претеглена — двайсет сикъла [ок. 230 г] на ден.“ След това обяснил: „Ще унищожа всички запаси от хляб.“ (Езек. 4:9–16) В този случай Езекиил вече не представял вавилонската войска, а влязъл в ролята на жителите на Йерусалим. Действията му предсказали, че по време на предстоящата обсада хранителните запаси в града ще се стопят. Тогава хлябът щял да се прави от странна смесица от продукти, което показвало, че хората ще ядат каквото намерят. Колко страшен щял да е гладът? Говорейки за йерусалимците, Езекиил казал: „Бащите ще ядат синовете си ..., а синовете ще ядат бащите си.“ Мнозина щели да страдат поради „смъртоносните стрели на глада“ и да загинат. (Езек. 4:17; 5:10, 16)

6. а) Какви две роли изпълнил едновременно Езекиил? б) Какво показва Божията заповед Езекиил да претегли и да раздели космите?

6 Унищожението на Йерусалим и жителите му. В тази част от разиграването на пророчеството Езекиил изпълнявал две роли едновременно. Първо той разиграл какво щял да направи Йехова. Бог му казал: „Вземи остър меч. Използвай го като бръснарски нож.“ (Прочети Езекиил 5:1, 2.) Ръката на Езекиил, която насочвала меча, представяла ръката на Йехова — неговата присъда, изпълнена чрез вавилонската войска. После пророкът разиграл какво щяло да се случи с юдеите. Бог му наредил: „Обръсни главата и брадата си.“ Обръсването на главата му символизирало как юдеите щели да бъдат нападнати и изтребени. В допълнение на това заповедта Езекиил да вземе везни и да „раздели космите на части“, показвала, че присъдата на Йехова срещу Йерусалим няма да бъде изпълнена случайно, а преднамерено и старателно.

7. Защо Йехова казал на Езекиил да раздели космите на три части и да постъпи различно с всяка от тях?

 7 Защо Йехова казал на Езекиил да раздели обръснатите косми на три части и да постъпи различно с всяка от тях? (Прочети Езекиил 5:7–12.) Пророкът изгорил първата част, за да демонстрира на наблюдателите, че някои жители на Йерусалим ще умрат в града. Втората част насякъл с меча, за да покаже, че други ще бъдат убити извън града. (Езек. 5:1, 2) Последната част разпръснал на вятъра, за да посочи, че трети ще бъдат разпръснати сред народите, но след тях ще бъде „изпратен меч“. Така, където и да отидели, преживелите нямало да имат спокойствие.

8. а) Какъв лъч надежда съдържало пророчеството на Езекиил? б) Как се изпълнили думите за „малкото“ косми?

8 Но пророчеството на Езекиил съдържало и лъч надежда. Йехова казал на пророка какво още да направи с космите: „От последната купчина вземи малко и ги увий в полите на дрехата си.“ (Езек. 5:3) Тази заповед показвала, че малка част от разпръснатите сред народите юдеи щяла да бъде запазена. Някои от тях щели да са сред изгнаниците, които трябвало да се върнат в Йерусалим след 70–годишния плен във Вавилон. (Езек. 6:8, 9; 11:17) Изпълнило ли се това пророчество? Да. След вавилонския плен пророк Агей потвърдил, че някои от разпръснатите юдеи наистина се върнали в Йерусалим. Те били „старците“, които били „виждали предишния дом“, тоест Соломоновия храм. (Езд. 3:12; Аг. 2:1–3) Йехова се погрижил чистото поклонение да бъде запазено точно както обещал. В 9 глава на тази книга ще разгледаме повече подробности за това връщане и възстановяване. (Езек. 11:17–20)

Какво научаваме от това пророчество за предстоящите събития?

9, 10. За кои значими бъдещи събития напомнят пророческите действия на Езекиил?

9 Разиграните от Езекиил събития напомнят за значимите събития, които Божието Слово предсказва за нашето бъдеще. Кои са някои от тях? Както било в случая на древния Йерусалим, Йехова ще използва светските власти, за да направи немислимото — те ще нападнат всички фалшиви религиозни организации на земята. (Откр. 17:16–18) Точно както унищожението на Йерусалим било „небивало бедствие“, така и „голямото бедствие“ с войната Армагедон ще бъде събитие, „каквото не е ставало“ преди. (Езек. 5:9; 7:5; Мат. 24:21)

10 Библията посочва, че повечето от привържениците на фалшивата религия ще преживеят наближаващото унищожение на религиозните институции. Уплашени, те ще се присъединят към други хора с най–различно обществено положение, които ще търсят къде да се скрият. (Зах. 13:4–6; Откр. 6:15–17) Тяхната ситуация ни напомня за случилото се с древните йерусалимци, които преживели унищожението на града и били разпръснати „на вятъра“. Както разгледахме в  7 абзац, макар че тогава животът им бил пощаден, Йехова изпратил „меч след тях“. (Езек. 5:2) По същия начин скривалищата, в които ще избягат оцелелите от нападението срещу религията, няма да ги спасят от меча на Йехова. В Армагедон те ще бъдат унищожени заедно с всички останали, които са осъдени като „кози“. (Езек. 7:4; Мат. 25:33, 41, 46; Откр. 19:15, 18)

„Ще онемеем“ по отношение на добрата новина

11, 12. а) Как разбирането на Езекииловото пророчество за обсадата на Йерусалим влияе на възгледа ни за службата днес? б) Каква промяна вероятно ще настъпи в проповедната дейност и посланието ни?

11 Как разбирането на това пророчество влияе на възгледа ни за службата и нейната неотложност? То ни показва, че днес трябва да правим всичко възможно, за да помогнем на хората да станат служители на Йехова. Защо? Защото оставащото време за правене на „ученици сред всички народи“ е ограничено. (Мат. 28:19, 20; Езек. 33:14–16) Когато започне нападението на „тоягата“ (светските власти) срещу религията, вече няма да проповядваме послание за спасение. (Езек. 7:10) Тогава „ще онемеем“ по отношение на добрата новина, както Езекиил онемял, или престанал да известява посланията си за определен период. (Езек. 3:26, 27; 33:21, 22) След унищожението на фалшивата религия хората в известен смисъл отчаяно ще търсят „видение от пророк“, но няма да получат напътствия за спасение. (Езек. 7:26) Времето да получат такива напътствия и да станат Христови ученици, ще е приключило.

12 Нашата дейност като проповедници обаче няма да спре. По време на голямото бедствие вероятно ще започнем да известяваме тежко като градушка осъдително послание. То ще показва ясно, че идва краят на порочния свят. (Откр. 16:21)

„Ето го, идва!“

13. Защо Йехова казал на Езекиил да лежи на лявата си страна и после на дясната?

13 Освен че предсказал как Йерусалим щял да бъде унищожен, Езекиил разиграл също кога щяло да стане това. Йехова му казал да лежи на лявата си страна 390 дни и после на дясната — 40 дни. Всеки ден представял една година. (Прочети Езекиил 4:4–6; Чис. 14:34) Това разиграване, което пророкът изпълнявал всеки ден навярно само през част от деня, посочвало точно годината на унищожението на Йерусалим. Триста и деветдесетте години на Израилевото прегрешение явно започнали през 997 г. пр.н.е., когато 12–племенното царство се разделило на две. (3 Царе 12:12–20) Четиресетте години на Юдовия грях вероятно започнали през 647 г. пр.н.е., когато Йеремия бил назначен като пророк, за да предупреди ясно и категорично царството Юда за наближаващото му унищожение. (Йер. 1:1, 2, 17–19; 19:3, 4) Така и двата периода щели да приключат през 607 г. пр.н.е. — годината, в която Йерусалим паднал и бил унищожен точно както предсказал Йехова. *

Как Езекиил показал точно годината на унищожението на Йерусалим? (Виж 13 абзац)

14. а) Как Езекиил показал увереността си, че Йехова ще спази времето, което е определил? б) От какво щяло да е предшествано унищожението на Йерусалим?

14 Когато получил пророчеството за 390–те и 40–те дни, Езекиил може би не разбрал точно в коя година ще падне Йерусалим. Въпреки това през годините преди унищожението на града той постоянно предупреждавал юдейския народ, че много скоро Йехова ще изпълни присъдата си. „Сега идва край за тебе“ — известявал пророкът. (Прочети Езекиил 7:3, 5–10.) Езекиил не се съмнявал, че Йехова ще спази времето, което е определил. (Иса. 46:10) Пророкът предсказал също какви събития щели да предшестват унищожението на Йерусалим: „Ще идва нещастие след нещастие.“ Тези събития, от своя страна, щели да доведат до срив на социалната, религиозната и политическата структура на обществото. (Езек. 7:11–13, 25–27)

Обсаденият Йерусалим приличал на котел, сложен на огъня (Виж 15 абзац)

15. Кои части на Езекииловото пророчество започнали да се изпълняват през 609 г. пр.н.е.?

15 Няколко години след като Езекиил известил падането на Йерусалим, пророчеството започнало да се изпълнява. През 609 г. пр.н.е. той научил, че Йерусалим е нападнат. Тогава тръбният звук призовал хората да защитят града си, но както Езекиил бил предсказал, „никой не излязъл на бой“. (Езек. 7:14) Жителите на Йерусалим не се опълчили на вавилонските нашественици. Някои юдеи може би си мислели, че Йехова ще им се притече на помощ. Той бил направил това по–рано, когато асирийците заплашвали да превземат града и един Божи ангел убил по–голямата част от войската им. (4 Царе 19:32) Но този път нямало ангелска намеса. Не след дълго обсаденият град заприличал на „котел“, сложен на огъня, а жителите му станали като „късове месо“ в него. (Езек. 24:1–10) След 18–месечна мъчителна обсада Йерусалим бил унищожен.

„Събирайте си съкровища на небето“

16. Как ние днес можем да покажем увереността си, че Йехова ще спази времето, което е определил?

16 Какво научаваме от тази част на Езекииловото пророчество? Има ли връзка с нашето послание и с реакцията на хората, на които проповядваме? Йехова е решил кога ще бъде наближаващото унищожение на фалшивата религия и отново ще спази времето, което е определил. (2 Пет. 3:9, 10; Откр. 7:1–3) Не знаем датата на това събитие. Но подобно на Езекиил продължаваме да изпълняваме Божието напътствие да предупреждаваме хората, че краят идва. Защо трябва да повтаряме посланието си? Поради същата причина, поради която трябвало да го прави Езекиил. * Повечето хора, на които известявал Божието пророчество за падането на Йерусалим, не му повярвали. (Езек. 12:27, 28) По–късно обаче някои юдейски изгнаници във Вавилон показали, че имат правилна нагласа, и се завърнали в родината си. (Иса. 49:8) Така и днес мнозина отхвърлят мисълта, че този свят ще има край. (2 Пет. 3:3, 4) Но докато не е свършило времето за човечеството да приеме Божието послание, искаме да помагаме на искрените хора да намерят пътя към живота. (Мат. 7:13, 14; 2 Кор. 6:2)

Макар че мнозина не искат да слушат, ние продължаваме да търсим искрените хора (Виж 16 абзац)

Защо жителите на древния Йерусалим хвърляли „среброто си по улиците“? (Виж 17 абзац)

17. На какви неща ще бъдем свидетели по време на наближаващото голямо бедствие?

17 Пророчеството на Езекиил ни напомня също, че когато религиозните организации скоро бъдат нападнати, членовете им няма „да излязат на бой“, за да ги защитят. Вместо това, когато те осъзнаят, че няма отговор на вика им за помощ „Господарю, Господарю“, ръцете им „ще отслабнат“ и те ще бъдат „обзети от ужас“. (Езек. 7:3, 14, 17, 18; Мат. 7:21–23) Какво още ще направят? (Прочети Езекиил 7:19–21.) Йехова казва: „Ще хвърлят среброто си по улиците.“ Тези думи за жителите на древния Йерусалим ярко описват какво ще става и по време на голямото бедствие. Тогава хората ще разберат, че парите не могат да ги спасят от надвисналото нещастие.

18. Каква поука за определянето на приоритети можем да си извлечем от пророчеството на Езекиил?

18 Каква поука можем да си извлечем от тази част на пророчеството на Езекиил? Необходимо е да си поставим правилните приоритети. Жителите на Йерусалим променили коренно приоритетите си едва след като видели, че е дошъл краят на града и на живота им и че материалните притежания не могат да ги спасят. Те изхвърлили ценностите си и започнали да търсят „видение от пророк“, но било твърде късно. (Езек. 7:26) За разлика от тях, ние още днес съзнаваме, че идва краят на този порочен свят. Затова вярата ни в Божиите обещания ни е подбудила да си поставим правилните приоритети в живота. В резултат на това активно си събираме духовни богатства, които са трайни и няма да бъдат хвърляни „по улиците“. (Прочети Матей 6:19–21, 24.)

19. Как ни влияят днес пророческите изявления на Езекиил?

19 В обобщение, кои са някои от начините, по които пророческите изявления на Езекиил за падането на Йерусалим ни влияят днес? Те ни напомнят, че времето да помогнем и на други да станат Божии служители, е ограничено. Затова изпълняваме с чувство на неотложност задачата да правим ученици. Много се радваме, когато някой искрен човек започне да се покланя на небесния ни Баща Йехова. Но подобно на Езекиил ние продължаваме да предупреждаваме за наближаването на края дори онези, които не предприемат тази стъпка. (Езек. 3:19, 21; 7:3) В същото време сме решени да не преставаме да разчитаме на Йехова и да поставяме чистото поклонение на преден план в живота си. (Пс. 52:7, 8; Пр. 11:28; Мат. 6:33)

^ абз. 3 Имаме основания да направим извода, че Езекиил разиграл тези знаци пред наблюдатели. Защо? Защото за някои от действията, като например печенето на хляб и носенето на вещи, Йехова изрично наредил на пророка да ги изпълни „пред очите им“. (Езек. 4:12; 12:7)

^ абз. 13 Унищожението на Йерусалим било израз на присъдата на Йехова не само срещу двуплеменното царство Юда, но и срещу десетплеменното царство Израил. (Йер. 11:17; Езек. 9:9, 10)

^ абз. 16 В краткия откъс от Езекиил 7:5–7 Йехова използва неведнъж думите „идва“, „ще дойде“ и „ще настъпи“, за да наблегне на посланието.