1–3. Какво иска да покаже Йехова на Езекиил в храма в Йерусалим и защо? (Виж уводните страници към 2 част.)

КАТО син на свещеник, пророк Езекиил познава добре Моисеевия закон. Така че той е запознат с храма в Йерусалим и с чистото поклонение на Йехова, което трябва да се принася там. (Езек. 1:3; Мал. 2:7) Но сега, през 612 г. пр.н.е., случващото се в Божия храм би шокирало всеки верен юдей, включително Езекиил.

² Йехова иска той да види окаяното положение в храма, след което да каже какво вижда на „старейшините на Юда“ — изгнаници като него, които са се събрали в къщата му. (Прочети Езекиил 8:1–4; 11:24, 25; 20:1–3) Във видение Йехова пренася чрез светия дух Езекиил от къщата му в Тел–авив (край река Ховар във Вавилон) на стотици километри на запад, в Йерусалим. Поставя го в храма при северната порта на вътрешния двор. Оттук посредством видение Йехова започва да го развежда из храма.

³ Езекиил вижда четири шокиращи сцени, които показват пълната духовна разруха на народа. Какво е станало с чистото  поклонение на Йехова? И какво е значението на това видение за нас днес? Нека се присъединим към Езекиил в неговата обиколка. Първо обаче е добре да разгледаме какво очаква Йехова от поклонниците си с пълно право.

4. Какво изисква Йехова от поклонниците си?

⁴ Девет века преди дните на Езекиил Йехова ясно посочил какво изисква от поклонниците си. Във втората от Десетте заповеди той казал на израилтяните *: „Аз, Йехова, твоят Бог, съм Бог, който изисква пълна преданост!“ (Из. 20:5) С израза „пълна преданост“ той подчертал, че няма да търпи поклонение към други богове. Както видяхме във 2 глава на това издание, първото изискване за чисто поклонение е получателят му да е Йехова. Божиите поклонници трябвало да поставят Йехова на преден план в живота си. (Из. 20:3) Просто казано, Бог очаква от служителите си да се пазят духовно чисти, като не смесват истинското поклонение с фалшиво. През 1513 г. пр.н.е. израилтяните доброволно приели договора на Закона. Така те се съгласили да проявяват пълна преданост към Йехова. (Из. 24:3–8) Бог е лоялен на договорите си и очаквал същата лоялност от своя избран народ. (Втор. 7:9, 10; 2 Царе 22:26)

5, 6. Защо Йехова заслужавал пълната преданост на израилтяните?

⁵ Имал ли основания Йехова да изисква пълна преданост от израилтяните? Да. Той е Всемогъщият Бог, Върховният владетел на Вселената, Изворът и Пазителят на живота! (Пс. 36:9; Деян. 17:28) Йехова бил също Избавителят на Израил. В Десетте заповеди той напомнил: „Аз съм Йехова, твоят Бог, който те изведе от Египет, от земята на робството.“ (Из. 20:2) Ясно е, че Йехова заслужавал да заема главното място в сърцата на израилтяните.

⁶ Бог не се променя. (Мал. 3:6) Той винаги е изисквал пълна преданост. Представи си тогава какви чувства събуждали в него четирите възмутителни сцени, които показал на Езекиил във видението.

7. а) Какво правели юдейските отстъпници при северната порта на храма и какви чувства събудили в Йехова? (Виж илюстрацията в началото.) б) В какъв смисъл израилтяните предизвикали ревността на Йехова? (Виж бележката.)

⁷ Прочети Езекиил 8:5, 6. Езекиил сигурно бил потресен! При северната порта на храма юдейски отстъпници се покланяли на един идол. Вероятно това бил обреден стълб, представящ Ашера — фалшивата богиня, която според ханаанците била жена на Ваал. Каквото и да представлявал идолът, тези израилтяни нарушавали договора си с Йехова. Като отдавали на идол поклонението, което по право се полагало  единствено на Йехова, те предизвикали ревността * му, праведния му гняв. (Втор. 32:16; Езек. 5:13) Помисли само: повече от 400 години светилището на храма се свързвало с Божието присъствие. (3 Царе 8:10–13) Но сега, вършейки идолопоклонство на територията на храма, тези хора отдалечили Йехова от светилището му.

8. Какво е съвременното значение на Езекииловото видение за идола на ревността?

⁸ Какво е съвременното значение на Езекииловото видение за идола на ревността? Несъмнено отстъпническият народ на Юда ни напомня за т.нар. християнство. Разпространеното в църквите идолопоклонство обезсмисля поклонението на хората, които твърдят, че почитат Бога. Тъй като Йехова не се променя, можем да сме сигурни, че подобно на отстъпническия юдейски народ т.нар. християнство е събудило праведния му гняв. (Як. 1:17) Безспорно той е далече от тази изопачена форма на християнството!

9, 10. Какъв урок можем да научим от идолопоклонниците в храма?

⁹ Какъв урок можем да научим от идолопоклонниците в храма? За да сме напълно предани на Йехова, трябва „да бягаме от идолопоклонството“. (1 Кор. 10:14) Вероятно за нас е немислимо да използваме идоли в поклонението си на Йехова. Но идолопоклонството има много разновидности, някои от които са по–трудно доловими. В един библейски коментар се казва: „Може да възприемем идолопоклонството като метафора за други неща — всичко ценно, стойностно или въздействащо, което става главната ни грижа за сметка на Бога.“ Следователно идолопоклонството може да включва материални притежания, пари, секс, развлечения — буквално всичко, което би могло да заеме първо място в живота ни и да измести на заден план пълната преданост, която се полага на Йехова. (Мат. 6:19–21, 24; Еф. 5:5; Кол. 3:5) Трябва да се пазим от всякаква форма на идолопоклонство, тъй като сърцето и поклонението ни по право принадлежат единствено на Йехова! (1 Йоан 5:21)

¹⁰ В първата сцена, която Бог показал на Езекиил, имало „много отвратителни“ неща. Но Йехова казал на верния си пророк: „Ще видиш и други неща, които са много отвратителни.“ Можело ли да има нещо по–ужасно от поклонението на този идол на ревността в храма?

11. Какви възмутителни неща видял Езекиил, когато влязъл във вътрешния двор близо до олтара?

¹¹ Прочети Езекиил 8:7–12. Пробивайки стената, Езекиил влязъл във вътрешния двор близо до олтара и видял по стените  възмутителни резбовани изображения „на пълзящи същества и на отблъскващи животни, на всичките отвратителни идоли“ *. Това били изображения на фалшиви богове. Още по–възмутително е следващото, което видял: „седемдесет от старейшините на Израилевия дом“ стояли „в тъмнината“ и принасяли тамян на фалшивите богове. Изгарянето на благоуханен тамян според изискванията на Закона символизирало приемливите молитви на верните Божии поклонници. (Пс. 141:2) Но тамянът, който 70–те старейшини принасяли на фалшиви богове, бил зловонна миризма за Йехова. Техните молитви му били противни. (Пр. 15:8) Старейшините се заблуждавали, като си мислели: „Йехова не ни вижда.“ Той обаче ги виждал и показал на Езекиил какво точно вършели в храма!

12. Защо трябва да оставаме верни дори „в тъмнината“ и особено кой трябва да дава добър пример в това отношение?

¹² Какво научаваме от описанието на Езекиил на 70–те старейшини, които принасяли тамян на фалшиви богове? За да бъдат молитвите ни чути от Бога — и поклонението ни да е чисто в неговите очи, — трябва да оставаме верни дори  „в тъмнината“. (Пр. 15:29) Нека помним, че той винаги ни вижда. Ако Йехова е реален за нас, няма да вършим насаме нищо, което той не одобрява. (Евр. 4:13) Особено старейшините трябва да дават добър пример като християни. (1 Пет. 5:2, 3) Всички в сбора с основание очакват братът, който на събрание стои пред тях и ги води в поклонението, да живее според библейските принципи дори „в тъмнината“, тоест, когато другите не го виждат. (Пс. 101:2, 3)

13. Какво правели видените от Езекиил отстъпнички при една от портите на храма?

¹³ Прочети Езекиил 8:13, 14. След първите две сцени с отвратителни действия Йехова отново казал на Езекиил: „Ще видиш, че вършат и други неща, които са много отвратителни.“ Какво видял тогава пророкът? „При портата на дома на Йехова, която е на север“, той видял жени, които седели и оплаквали бог Тамуз. Месопотамският бог Тамуз * е наричан Думузи в шумерските текстове и е смятан за съпруг на богинята на плодородието Ищар. Израилтянките явно плачели като част от някакъв религиозен ритуал, свързан със смъртта на Тамуз. Като оплаквали Тамуз в храма на Йехова, тези жени извършвали езически ритуал в центъра на чистото поклонение. Но фалшивият религиозен обичай не можел да стане свят само защото се изпълнявал в Божия храм. От гледна точка на Йехова тези отстъпнички вършели „отвратителни неща“!

14. Какво можем да научим от възгледа на Йехова за действията на отстъпничките?

¹⁴ Какво можем да научим от възгледа на Йехова за действията на тези жени? За да запазим поклонението си чисто, не бива да го смесваме с нечисти езически обичаи. Затова трябва да нямаме нищо общо с празници, които са с езически произход. Важен ли е наистина произходът? Да. Днес обичаите, свързани с определени празници, като например Коледа и Великден, може да изглеждат безобидни. Но нека не забравяме, че Йехова е видял лично езическите практики, които впоследствие са се превърнали в съвременни празници. В неговите очи те не стават по–малко отвратителни с течение на времето или вследствие на усилията да бъдат смесени с чистото поклонение. (2 Кор. 6:17; Откр. 18:2, 4)

15, 16. Какво правели 25 мъже във вътрешния двор на храма и защо действията им били много обидни за Йехова?

¹⁵ Прочети Езекиил 8:15–18. Йехова въвел четвъртата и последна сцена с вече познатите ни думи: „Ще видиш и други неща, които са много отвратителни, още по–лоши от тези.“ Може би пророкът се питал: „Какво би могло да е по–ужасно  от това, което вече видях?“ Във вътрешния двор при входа на храма той видял 25 мъже, които се покланяли „на слънцето към изток“. Тези мъже обиждали Йехова по възможно най–безочливия начин. Как така?

¹⁶ Представи си сцената: Входът на Божия храм гледал на изток. Когато влизали в храма, поклонниците били с лице на запад и с гръб към изгряващото слънце на изток. Но двайсет и петимата мъже във видението били „обърнати с гръб към храма“ и гледали на изток, за да се покланят на слънцето. По този начин те обърнали гръб на Йехова, понеже храмът бил „домът на Йехова“. (3 Царе 8:10–13) Тези 25 мъже били отстъпници. Те пренебрегнали Йехова и нарушили заповедта от Второзаконие 4:15–19. Само колко обидно било това за Бога, който с основание заслужава пълна преданост!

17, 18. а) Каква е поуката от сцената с поклонниците на слънцето в храма? б) Кои отношения развалили юдейските отстъпници и как?

¹⁷ Каква е поуката от сцената с тези поклонници на слънцето? За да запазим поклонението си чисто, трябва да търсим духовно просветление от Йехова. „Йехова Бог е слънце“, а Словото му е „светлина за пътеката“ ни. (Пс. 84:11; 119:105) Чрез Библията и основаните на нея издания, осигурявани от неговата организация, Бог осветява сърцата и умовете ни, като ни показва как да постъпваме, за да имаме удовлетворяващ живот днес и вечен живот в бъдеще. Ако търсим духовно ръководство от света, ще обърнем гръб на Йехова. Такива действия ще го обидят и ще му донесат много болка. Не бихме искали да причиним това на нашия Бог! Видението на Езекиил ни предупреждава също да не общуваме с онези, които обръщат гръб на истината — отстъпниците. (Пр. 11:9)

¹⁸ Както видяхме дотук, Езекиил станал свидетел на четири шокиращи сцени на идолопоклонство и фалшиво поклонение, които показали колко дълбоко били затънали юдейските отстъпници в духовна поквара. Като се омърсили духовно, тези израилтяни разрушили отношенията си с Бога. Но духовната нечистота върви ръка за ръка с моралната поквара. Не е изненадващо тогава, че тези отстъпници вършели всякакви злини, които развалили отношенията им не само с Бога, но и с ближните им. Нека сега да видим как пророк Езекиил под вдъхновение описал нравствения упадък на юдейските отстъпници.

19. Как Езекиил описал моралния крах на Божия избран народ?

¹⁹ Прочети Езекиил 22:3–12. Целият народ бил морално покварен — от владетелите до обикновените хора.  „Предводителите“ използвали властта си, за да проливат невинна кръв. Като цяло хората явно следвали водачите си в пренебрегването на Божия закон. В семейството децата се отнасяли „с презрение“ към родителите и кръвосмешението било често срещано. В страната непокорните израилтяни мамели пришелеца и постъпвали зле със сирачето и вдовицата. Мъжете имали сексуални отношения с жените на ближните си. Хората проявявали невъздържана алчност, като прибягвали до подкупи, изнудване и лихварство. Колко ли страдал Йехова, като виждал своя избран народ да потъпква неговия Закон и да пренебрегва любещия дух в основата му! Бог приел много лично моралния крах на народа. Той наредил на Езекиил да му каже: „Ти ... ме забрави.“

20. Защо думите на Езекиил за нравствената нечистота на Юда са от значение в наши дни?

²⁰ Защо думите на Езекиил за нравствената нечистота на Юда са от значение в наши дни? Покварата сред юдейските отстъпници ни напомня за морално пропадналия свят, в който живеем днес. Политиците злоупотребяват с властта си и потискат обикновените хора. Религиозните водачи, най–вече християнското духовенство, благославят военните конфликти между народите, които причиняват смъртта на милиони хора. Духовенството разводнява чистите и ясни библейски  стандарти за сексуалния морал. В резултат на това моралните стандарти в света се снижават все повече. Несъмнено Йехова би казал на т.нар. християнство същото, което казал на Юда: „Ти ... ме забрави.“

21. Какво можем да научим от нравствената нечистота на Юда?

²¹ Какво можем да научим ние, като народ на Йехова, от нравствената нечистота на Юда? За да се покланяме на Бога по приемлив за него начин, трябва да пазим поведението си чисто във всяко отношение. Това не е никак лесно в днешния покварен свят. (2 Тим. 3:1–5) Но знаем какво мисли Йехова за моралната поквара във всичките ѝ противни форми. (1 Кор. 6:9, 10) Ние спазваме стандартите му, защото обичаме самия него и законите му. (Пс. 119:97; 1 Йоан 5:3) Ако загубим нравствената си чистота, ще покажем, че не обичаме своя свят и чист Бог. Никога не бихме искали да дадем на Йехова причина да ни каже: „Ти ... ме забрави.“

22. а) Какво сме още по–решени да правим, след като разгледахме Божието описание на Юда? б) Какво ще разгледаме в следващата глава?

²² Видяхме някои ценни уроци от Божието описание на духовния и моралния упадък на Юда. Несъмнено сме още по–решени да проявяваме към Йехова пълната преданост, която той безусловно заслужава. За тази цел трябва да се пазим от всякакви форми на идолопоклонство и да останем морално чисти. Но какво направил Йехова с неверния си народ? В края на Езекииловата обиколка в храма той казал ясно на пророка си: „Ще действам в яростта си.“ (Езек. 8:17, 18) Искаме да знаем какво предприел Йехова по отношение на неверния юдейски народ, тъй като подобна присъда ще получи и настоящият порочен свят. В следващата глава ще разгледаме как Божиите присъди срещу Юда се изпълнили.