Поклонението може да се определи като „почитане на нещо или на някого като божество“. В Библията оригиналните думи, преведени като „покланям се“ и „поклонение“, може да предават идеята за проява на дълбоко уважение или подчинение към създания. (Мат. 28:9) Същите думи може да описват и религиозен акт към Бога или някакво божество. (Йоан 4:23, 24) Контекстът определя как трябва да бъдат разбирани.

Единствено Йехова, Създателят и Върховният владетел на Вселената, е достоен за нашата пълна преданост. (Откр. 4:10, 11) Ние му се покланяме, като уважаваме върховенството му и почитаме името му. (Пс. 86:9; Мат. 6:9, 10) Тези две теми — върховенството и името на Йехова — се открояват в книгата на Езекиил. Само в нея изразът „Върховният господар Йехова“ се среща 217 пъти, а фразата „ще знаете, че аз съм Йехова“, и нейните вариации — над 60 пъти. (Езек. 2:4; 6:7)

Истинското поклонение обаче не е просто чувство; то включва и действия. (Як. 2:26) Когато се отдадем на Йехова, ние обещаваме, че във всеки аспект на живота си ще му се подчиняваме като на свой Върховен владетел и ще проявяваме дълбоко уважение към името му. Спомни си, че в отговор на третото изкушение Исус свързал поклонението със „свята служба“. (Мат. 4:10) Като поклонници на Йехова, ние силно желаем да му служим *. (Втор. 10:12) Принасяме свята служба на нашия Бог, когато участваме в дейности, които са пряко свързани с поклонението ни и изискват саможертва. Кои са тези дейности?

Святата служба има различни форми и всички те са скъпоценни за Йехова. Принасяме свята служба, когато свидетелстваме на другите, участваме в християнските събрания и строим и поддържаме нашите зали за събрания. Свята служба е и когато провеждаме семейно поклонение, оказваме помощ на събратята си при бедствие, помагаме на конгресите или работим в Бетел. (Евр. 13:16; Як. 1:27) Ако чистото поклонение е на първо място в ума и сърцето ни, ще принасяме „свята служба денем и нощем“. За нас е истинска наслада да се покланяме на нашия Бог Йехова! (Откр. 7:15)