Храмът във видението е издигнат на „една много висока планина“ (1). Извисили ли сме чистото поклонение, като сме го поставили на първо място в живота си?

Обиколната стена (2), която ограждала голяма площ (3), в чийто център бил храмовият комплекс, ни напомня, че не бива да допускаме нищо да покварява поклонението ни на Йехова. Щом дори обикновени, „несвети“ неща трябвало да бъдат държани далече от чистото поклонение, колко по–важно е тогава нечистото или неморално поведение да няма никакво място в живота на Божиите поклонници днес! (Езек. 42:20)

От светилището на храма извира поток, който става река (4), носеща живот и плодородие в земята. Тези благословии ще бъдат разгледани в 19 глава на това издание.

Високите външни порти (5) и вътрешни порти (9) ни напомнят, че Йехова има високи стандарти за поведение за всички, участващи в чистото поклонение. Обърни внимание, че външните и вътрешните порти като цяло са идентични в размерите си. Това е подходящо, тъй като праведните изисквания на Йехова са еднакви за всичките му служители независимо от позицията или отговорностите им.

Трапезариите (8) ни напомнят, че в древността хората можели да ядат от някои жертви, които били донесли в храма, и така все едно се хранели заедно с Йехова. В духовния храм, в който се покланят християните днес, е различно, понеже вече е принесена „една жертва“ веднъж завинаги. (Евр. 10:12) Все пак ние принасяме жертва на възхвала. (Евр. 13:15)

Може би подробните мерки във видението ни се струват прекалени. Но те показват нещо важно: гарантират, че намерението на Йехова да възстанови чистото поклонение, е абсолютно сигурно, толкова точно и неизменимо като тези мерки. Макар че не споменава да е видял хора във видението си, Езекиил записва строгите наставления на Йехова към свещениците, предводителите и народа. Всички служители на Бога трябва да се придържат към праведните му стандарти.