От малка обикнах истината. Исках да се отдам на Йехова и да се покръстя. Радвам се, че успях да постигна тази цел, когато бях на 13 години. На 14 брат Хелге Линк a ме попита дали съм мислила да служа като пионерка. Помня добре този момент. Въпреки че баща ми и майка ми бяха служили като временни пионери (днес помощни пионери), нямах представа какво е да си редовен пионер. Въпросът на брат Линк породи в мене желание да служа по-пълно на Йехова.

 През 1974 г. политическите размирици в Етиопия доведоха до арести, убийства и смут. След време не можехме да проповядваме от врата на врата и се събирахме само на малки групи. Родителите ми започнаха да подготвят нас, децата, за по-сериозно преследване. Библейските принципи ни помогнаха да разберем какво означава християнският неутралитет. Научихме, че с помощта на Йехова ще знаем какво да кажем, ако ни разпитват, и че понякога може да се наложи да запазим мълчание. (Матей 10:19; 27:12, 14)

 След като завърших училище, започнах да работя за Етиопските авиолинии. Една сутрин, като отидох на работа, получих поздравления от колегите си, защото съм била избрана да водя шествие по случай годишнината на правителството. Веднага уведомих началника си, че няма да участвам в тържеството поради християнския си неутралитет.

 На следващия ден, докато работех на летището, в далечината видях хора с пушки през рамо, които вървяха към билетното гише. Предположих, че идват да арестуват някого, който се опитва да избяга от страната, но вместо това ме посочиха с пръст. Чудех се какво искаха от мене. Този работен ден започна обичайно, но завърши с голяма промяна.

 Войниците ме отведоха в помещение, където ме разпитваха няколко часа. Някои от въпросите им бяха: „Кой плаща на Свидетелите на Йехова? За Фронта за освобождение на Еритрея ли работиш? Ти или баща ти работите ли за правителството на САЩ?“ Макар че това по принцип е много стресиращо, аз бях спокойна благодарение на Йехова. (Филипяни 4:6, 7)

 След разпита войниците ме закараха в къща, превърната в затвор, и ме заключиха в стая с големина от 28 квадратни метра, пълна с около 15 млади жени, които бяха политически затворнички.

 Същата нощ, докато лежах на твърдия под, облечена все още в униформата на авиокомпанията, си мислех колко ли се притесняват за мене родителите ми и братята и сестрите ми. Те знаеха, че съм арестувана, но нямаха представа къде се намирам. Помолих Йехова да помогне на семейството ми да разбере къде ме държат.

 На сутринта, когато се събудих, се оказа, че познавам един млад надзирател. Той ме погледна с недоумение и попита: „Астър, защо си тук?“ Помолих го да отиде в дома на родителите ми и да им каже къде съм. По-късно през деня получих храна и дрехи от родителите си. Надзирателят им беше казал къде съм. Йехова отговори на молитвата ми! Това ме увери, че не съм сама.

 Не ми беше разрешено да имам Библия или други издания и семейството ми и приятелите ми не можеше да ме посещават. Въпреки това Йехова ме насърчаваше чрез другите затворнички. Проповядвах им всеки ден и истината за Божието Царство им правеше силно впечатление. Често ми казваха: „Ние тук се борим за човешко управление, а ти се бориш за Божието управление. Дори и да те заплашват със смърт, не се отказвай!“

 Понякога надзирателите разпитваха и биеха затворничките. Една нощ около 23 ч. дойде и моят ред. В стаята за разпит ми отправиха много обвинения. Казаха, че не подкрепям правителството. Когато отказах да повторя един политически лозунг, двама надзиратели започнаха да ме бият. Подлагаха ме на такива разпити няколко пъти. Винаги се молех горещо на Йехова и усещах, че ме подкрепя.

 След три месеца един от надзирателите дойде и ми каза, че съм свободна. Въпреки че се изненадах и развълнувах, леко се разочаровах, защото ми харесваше да споделям надеждата за Царството с младите жени в затвора.

 Няколко месеца след освобождаването ми войници дойдоха да арестуват всички тийнейджъри в нашето семейство. Задържаха две от сестрите ми и един от братята ми. Тогава реших, че ще е най-добре да напусна страната. Макар че не можех да понеса мисълта да оставя семейството си отново, майка ми ме насърчи да съм силна и да се уповавам на Йехова. Малко след това се качих на самолет за САЩ. Същата вечер войници дошли в дома ни, за да ме арестуват отново. След като не ме намерили там, се втурнали към летището. Но докато пристигнат, самолетът ми вече беше излетял.

 Пристигнах в Мериленд, където ме посрещнаха Хейуд и Джоан Уорд, мисионерите, които изучаваха с родителите ми. След пет месеца постигнах целта си да стана пионерка. Дъщерята на семейство Уорд, Синди, ми стана партньорка в пионерската служба. С нея преживяхме много радостни моменти.

 През лятото на 1979 г. посетих Бетел в Ню Йорк, където срещнах Уесли Паркър. Хареса ми, че притежава хубави качества и има духовни цели. През 1981 г. се оженихме и се преместих в Уолкил (Ню Йорк), където служех в Бетел заедно с Уесли. Там помагах в отделите за почистване и химическо чистене, а после и в MEPS екипа към Компютърния отдел. В Бетел имах възможност да се посветя изцяло на службата за Йехова и да опозная някои братя и сестри, които ни станаха приятели за цял живот.

 В Етиопия обаче семейството ми беше подложено на яростно преследване и това ме тревожеше. Двете ми сестри и брат ми все още бяха в затвора. b Всеки ден майка ми трябваше да приготвя храна и да им я носи, защото в затвора не им даваха нищо за ядене.

 В този напрегнат период Йехова беше мое убежище и бетеловото семейство ми осигуряваше утеха и подкрепа. (Марко 10:29, 30) Един ден брат Джон Бут ми каза: „Много се радваме, че служиш тук в Бетел. Това нямаше да е възможно, ако Йехова не те благославяше.“ c Тези мили думи ме увериха, че Йехова е благословил решението ми да напусна Етиопия и че ще се погрижи за семейството ми.

 През януари 1989 г. разбрахме, че съм бременна. Отначало бяхме в шок. След няколко дни обаче притеснението ни премина в радост. Въпреки това се чудехме дали ще бъдем добри родители, къде ще живеем и как ще се издържаме, като напуснем Бетел.

 На 15 април 1989 г. натоварихме багажа си в колата и се отправихме към Орегон, където възнамерявахме да продължим целодневната си служба като пионери. Но малко след като пристигнахме, някои добронамерени приятели ни казаха, че не е разумно да сме пионери. Наистина нямахме много в материално отношение, а и щяхме да имаме дете. Какво щяхме да правим? Точно тогава ни посети нашият окръжен надзорник Гай Пиърс и съпругата му Пени. d Те ни насърчиха да се придържаме към целта си. Така че започнахме да служим като пионери и разчитахме на Йехова за помощ. (Малахия 3:10) Продължихме с пионерската служба след раждането на първия ни син, Лемюъл, и на втория ни син, Джейдън.

 Да сме пионери, докато момчетата са малки, беше специално преживяване за нас. Пионерската служба ни даде много възможности да обясняваме библейските истини не само на другите, но и на синовете си. (Второзаконие 11:19) Но след раждането на третия ни син, Джейфет, трябваше да спрем с пионерската служба за известно време. (Михей 6:8)

 Осъзнавахме, че най-важната ни отговорност като родители е да направим Йехова реален за всеки от синовете си и да им помогнем да развият лични взаимоотношения с него. За тази цел се опитвахме да провеждаме семейното поклонение така, че децата да го очакват с нетърпение. Когато бяха много малки, им четяхме от изданията „Да слушаме великия учител“ и „Моята книга с библейски разкази“, като дори разигравахме някои от историите. Бях единствената жена в къщата, така че когато пресъздавахме разказа за Йезавел, трябваше аз да съм в нейната роля. Момчетата обичаха да ме бутат от дивана и после да влизат в ролята на кучетата! Освен семейното поклонение Уесли изучаваше поотделно с всяко от момчетата.

 Обичахме децата си и се стараехме да ги възпитаваме добре. Молехме се семейството ни да е сплотено. Докато синовете ни растяха, ги учехме на практически умения. Те миеха чиниите, чистеха си стаите, перяха си дрехите и готвеха.

 Освен че учехме децата си, като родители, ние също имахме какво да учим. Понякога се ядосвахме и говорехме грубо на децата си или помежду си. В тези случаи смирено се извинявахме.

 Често канехме на гости братя и сестри от сбора, а също и бетелови служители, мисионери, пътуващи надзорници и вестители, които служат в райони с по-голяма нужда. (Римляни 12:13) Когато имахме гости, не изпращахме децата да играят в друга стая. Те стояха с нас и слушаха разговорите ни и случките, които си разказвахме, като често помнеха повече подробности от нас.

 С Уесли се стараехме службата за Йехова да ни носи радост. Например използвахме спестяванията си и почивните си дни, за да пътуваме до различни страни. При всяко пътуване посещавахме местния клон, ходехме на събрания и участвахме в службата. Така обикнахме още повече организацията на Йехова по света и станахме по-сплотени като семейство.

 Забелязахме, че в нашия район има много хора, които говорят испански, но на тях не се проповядваше често. Затова, докато момчетата бяха още малки, попитахме брат Пиърс какво мисли за идеята семейството ни да се премести в испанския сбор. Той отговори с широка усмивка: „Рибарят отива там, където е рибата.“ Това ни насърчи да се преместим в испанския сбор в Удбърн (Орегон). Имахме радостта да започнем няколко библейски изучавания, които напредваха, като някои от изучаващите се покръстиха и видяхме как нашата малка испанска група стана сбор.

 В един момент Уесли изгуби работата си и трябваше да се преместим в Калифорния, където той започна нова работа. Две години по-късно с Лемюъл и Джейдън решихме да започнем пионерска служба. През 2007 г. тримата имахме радостта да посетим Училището за пионерска служба заедно. Малко след пионерското училище забелязахме, че в нашия район има много хора, говорещи арабски. Затова семейството ни реши да се премести в арабския сбор, след като бяхме служили в испанския район 13 години. Радваме се да споделяме истината с местните имигранти, говорещи арабски, и да участваме в специални проповедни кампании в чужбина. Все още продължаваме да служим като пионери в арабския район в Сан Диего (Калифорния).

 Уесли е прекрасен съпруг и глава на семейство. Той изпитва дълбоко уважение към организацията на Йехова. Никога не се изказва отрицателно за Бетел или за уредбите в сбора, а винаги намира да каже нещо положително. Той се моли с мене и за мене и когато сме в напрегнати ситуации, молитвите му ме утешават и ми помагат да запазвам спокойствие.

 Радвам се, че успяхме да участваме в целодневната служба, да отгледаме децата си и да служим в сборове, където има нужда от помощ. Видяхме, че Йехова благославя онези, които го поставят на първо място в живота си, и никога не ни липсваше нищо. (Псалм 37:25) Убедена съм, че да отдам изцяло живота си на Йехова, беше най-доброто решение, което можех да взема. (Псалм 84:10)