Когато жена ми Кей роди дъщеря ни Лорън, нямах никаква представа как да бъда баща. Същото беше и след появата на второто ни дете Майкъл. Докато растях, родителите ми постоянно се караха и накрая се разведоха. Колкото и да ми се искаше да бъда добър глава на семейство, просто не знаех как.

 Като тийнейджър, бях станал зависим от алкохола и наркотиците. Вече бях възрастен, но продължавах да нямам контрол над живота си. Заради пороците ми, сред които беше и хазартът, взех доста погрешни решения. Положението толкова се влоши, че Кей ме напусна и взе децата със себе си. Бях съсипан.

 Попитах я какво да направя, за да се върне при мене. Тъй като вече изучаваше Библията с една Свидетелка на Йехова на име Глория, условията ѝ бяха прости — да започна да изучавам Библията. Изобщо не знаех какво означава това, но само и само да си я върна, се съгласих да се срещна с Глория и съпруга ѝ Бил.

 Когато Бил и Глория дойдоха у дома, бях впечатлен от силната връзка помежду им. Научих, че децата им, които бяха горе-долу на моята възраст, се занимават със стойностни неща. За първи път през ума ми мина мисълта, че може би Библията е ключът към щастливия семеен живот.

 По време на разговора ни Бил и Глория ми говореха за моите проблеми и ми показаха какво пише в Галатяни 6:7: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Помислих си: „Ако бях следвал този принцип в живота си, щях да си спестя много проблеми.“

 С времето видях, че прилагането на библейските принципи подобрява много живота ми. С Кей спряхме да пушим и благодарение на помощта, която получих, успях да се освободя от другите си зависимости. Когато през 1985 г. се роди третото ни дете Дейвид, или Дейви, както галено го наричахме, най-накрая се чувствах готов да бъда баща.

 С Кей установихме, че като учим децата си да обичат Йехова, и ние се приближаваме до него. Научихме много от издания като книгата „Да слушаме великия учител“ (англ.). Освен това семействата в нашия сбор бяха чудесен пример за нас и децата.

 Постепенно и трите ни деца станаха пионери. В началото на 2004 г. Лорън служеше в испански сбор. Майкъл беше излязъл от Бетел, за да се ожени, и с жена му Даяна щяха да се местят в Гуам, за да помагат там. А Дейви, който беше 19-годишен, наскоро беше отишъл да служи в Доминиканската република.

 С Кей се гордеехме с решенията на децата ни. Сякаш изживявахме думите от 3 Йоан 4: „За мене няма по-голяма причина за благодарност от това да чувам, че децата ми живеят според истината.“ Кой да предположи, че едно телефонно обаждане ще преобърне живота ни.

 На 24 април 2004 г. с Кей излязохме на вечеря с още две двойки. Ресторантът беше на над 100 км разстояние и шестимата пътувахме с моята кола. След вечеря оставих другите в едно кафене, където щяхме да хапнем десерт, и отидох да паркирам колата. Тогава телефонът ми звънна. Беше един приятел и гласът му звучеше напрегнато.

 „Случи се нещо ужасно — каза той. — Дейви катастрофира.“

 „Как е?“ — попитах, боейки се от отговора.

 В началото той не можа да ми отговори. После едва-едва успя да ми каже, че Дейви е починал.

 Когато затворих телефона, се помолих на Йехова за сили. Влязох в заведението и казах, че се чувствам зле и ще е по-добре да се прибираме. Не исках да казвам на Кей, докато не останем сами.

 Деветдесетте минути път до къщи бяха мъчителни. Кей говореше на другите как с нетърпение очаква Дейви скоро да ни посети, а през това време на телефона ми започнаха да пристигат съобщения със съболезнования.

 Закарахме останалите и се прибрахме. Само с един поглед Кей разбра, че нещо не е наред, и ме попита какво е станало. Знаех, че следващите ми думи ще съкрушат сърцето ѝ точно както обаждането преди два часа беше съкрушило моето.

 С Кей бяхме преживели трудности и знаехме, че Йехова винаги помага на служителите си. (Исаия 41:10, 13) Това изпитание обаче беше различно. Все си мислех: „Как може такова нещо да се случи с човек като Дейви, който прави толкова много за Йехова? Защо той не го защити?“

 Децата също бяха съсипани. Лорън прие смъртта на Дейви много тежко, защото му беше като втора майка. И Майкъл страдаше много. Въпреки че от около 5 години не живееше вкъщи, наскоро беше забелязал в какъв зрял млад мъж се е превърнал малкият му брат.

 От самото начало сборът беше голяма подкрепа за нас. Например още докато Кей беше в шок от новината, братята и сестрите започнаха да идват вкъщи да ни помагат и утешават. (Притчи 17:17) Никога няма да забравя любовта им!

 За да се справяме с мъката, двамата с Кей продължихме редовно да се молим, да изучаваме и да посещаваме събранията. Това не заличи болката ни, но знаехме, че е важно да го правим, за да останем духовни силни. (Филипяни 3:16)

 Междувременно Майкъл и Даяна се преместиха да живеят по-близо до нас, а Лорън се върна в английския ни сбор. Следващите няколко години, които прекарахме заедно, ни помогнаха да започнем да се възстановяваме. Когато по-късно Лорън се омъжи, нейният съпруг Джъстин също стана голяма опора за семейството.

 Малко след смъртта на Дейви предприехме друга стъпка да се справим със загубата — едно трудно пътуване, което се оказа благословия. Кей ще разкаже за това.

 „Когато съпругът ми ми каза, че Дейви е загинал, изпаднах в дълбока дупка и останах в нея дълго време. Бях толкова погълната от мъката, че ми беше трудно да правя дори най-обикновени ежедневни неща. Постоянно плачех. Да си призная, понякога се ядосвах на Йехова и на всички, които са живи. Напълно бях изгубила равновесието си.

 Исках да отида в Доминиканската република, за да видя къде Дейви е живял и служил на Йехова през последните месеци от живота си. В същото време обаче се чувствах крехка емоционално и не смятах, че ще понеса пътуването.

 Една моя близка приятелка ми каза, че приятелите на Дейви в Доминиканската република също скърбят и имат нужда да се запознаят с неговото семейство. Нейната подкрепа ми даде сили да се реша да отида.

 Пътуването се оказа това, от което всички се нуждаехме. Разбрахме какъв духовен човек е бил Дейви. Единственият старейшина от неговия сбор ни каза, че винаги е можел да разчита на него.

 Докато вървяхме по улицата, на която живял Дейви, хората идваха при нас и ни разказваха какви хубави неща е правил за тях. Знаех, че той беше добър човек, но това още повече ми показа колко се е стараел да подражава на Исус.

 Запознахме се също с един от изучаващите на Дейви — беден мъж, който живееше в много малка къща и беше на легло. Братята и сестрите в сбора ни разказаха, че въпреки това Дейви се отнасял към него с голямо уважение. Почувствах се горда със сина си!

 Пътуването до Доминиканската република беше най-трудното в живота ми. Но на всички ни се отрази добре да споделим мъката си с други, които са познавали Дейви, и да се утешим взаимно. Това донякъде облекчи болката ни.“

 В „Пробудете се!“ от 8 януари 2005 г. (англ.) излезе статия за службата на Дейви в Доминиканската република и за смъртта му. Нямахме представа как тази статия ще повлияе на читателите. Например през май 2019 г. брат на име Ник се свърза с нас и ни каза следното:

 „В края на 2004 г. бях в колежа и нямах никакви духовни цели. Не бях щастлив. Помолих се на Йехова да ми помогне да използвам младостта си по по-добър начин. Не след дълго прочетох статията за Дейви в „Пробудете се!“. Тя беше отговорът на молитвата ми.

 Напуснах колежа и станах пионер. Поставих си за цел да науча испански и да се преместя в друга страна. След време успях да отида в Никарагуа, а също и да посетя Училището за проповедници на Царството със съпругата ми. Когато ме питат какво ме подтикна да стана пионер, разказвам за Дейви.“

 Получихме друга изненада на международния конгрес в Буенос Айрес през 2019 г., на който бяхме делегати. В нашия хотел беше настанена една сестра на име Аби. Направи ни силно впечатление колко е мила и любеща и си казахме, че много ни напомня за Дейви.

 Когато се качихме в хотелската стая, изпратихме на Аби линк към статията за Дейви. След няколко минути тя ни отговори, че много иска да се видим. Срещнахме се във фоайето и Аби ни разказа със сълзи на очите как точно примерът на Дейви я подтикнал да стане пионерка през септември 2011 г. и после да се премести в отдалечен район. Тя каза: „Винаги когато имам някаква трудност в назначението ми, чета тази статия.“ Аби дори носеше екземпляр от списанието със себе си!

 Подобни случки показват, че сме част от световно семейство. Нищо в този свят не може дори да се доближи до единството в народа на Йехова!

 Утешава ни мисълта, че Дейви е повлиял толкова положително на другите. Всъщност такова влияние оказват всички скъпи млади хора, които използват живота си в служба за Йехова. По начини, които може би не осъзнават, те насърчават тези, които виждат пламенността им, и ги подтикват да дават най-доброто на Йехова.

 В Лука 20:37 Исус повтаря думите на Йехова, че е „Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков“. Йехова не бил техен Бог само докато били живи. Той продължава да е техен Бог. Исус обяснява защо в 38 стих: „За него всички те са живи.“

 От гледна точка на Йехова всички негови верни служители, които са заспали в смъртта, са живи и това показва, че е решен да ги възкреси. (Йов 14:15; Йоан 5:28, 29) Убеден съм, че Йехова е решен да възкреси и Дейви.

 Много искам да видя сина си, но още повече искам да го видя отново заедно с майка му. Никога не съм виждал някой да страда толкова силно. Думите от Лука 7:15 са много специални за мене: „Умрелият седна и започна да говори, и той го даде на майка му.“

 През септември 2005 г. се присъединих към Кей в пионерската служба. Чудесно е да служа заедно със съпругата си, децата си и брачните им партньори. Всички се подкрепяме и се съсредоточаваме върху надеждата за бъдещия нов свят, когато отново ще бъдем заедно със скъпия ни Дейви.