Когато бомбардировките свършиха, с майка ми отидохме да потърсим най-добрата ѝ приятелка, но с ужас разбрахме, че е загинала при нападението. След няколко дни имаше нова въздушна атака. Тогава баща ми ме грабна, качи ме на рамката на колелото си и по най-бързия начин ме откара далеч от града.

 В Италия бушуваше Втората световна война. Още не мога да изтрия от паметта си спомените от този период. Но най-силно ми повлия това, че още от дете бях заобиколена от хора, които познават и силно обичат Йехова.

Йехова ми подари истината

 През зимата на 1936 г., няколко месеца преди да се родя, баща ми работил за железниците с мъж на име Винченцо Артузи. Той не бил покръстен Свидетел, но много обичал библейската истина. Докато ринели сняг от релсите, Винченцо разказвал на баща ми онова, което научавал.

 Баща ми веднага разбрал, че това е истината. Той заедно с неколцина от нашия град Фаенца искали да научат повече. В онези дни по време на фашисткото преследване не било възможно Свидетелите да провеждат свободно събранията си и всеки, който притежавал основана на Библията литература, можело да бъде арестуван. Някои Свидетели били в затвора. Затова баща ми и негови приятели се събирали в отдалечени къщи извън града, за да четат Библията и да изучават изданията, с които разполагат. Освен това всяка седмица той отделяше една вечер да изучаваме Библията като семейство.

Йехова ми помогна да намеря добри примери за подражание

 През 1943 г. повечето Свидетели, хвърлени в затвора, бяха освободени. Сред тях беше една несемейна сестра на име Мария Пицато. Тя пренощува у нас на път за дома си в северна Италия. Мария активно помагала Свидетелите да получават издания и да поддържат контакт с клона в Швейцария, който по онова време надзираваше дейността в Италия. Макар че изглеждаше слаба и крехка, тя беше силна и смела жена. След войната Мария идваше от време на време във Фаенца и винаги я очаквахме с нетърпение.

 Друга сестра, от която имам скъпи спомени, е Албина Куминети. Когато бях тийнейджърка, тази възрастна вдовица живееше в сградата, където провеждахме събранията. Тя беше колпортьорка (целодневна проповедничка) в Италия от началото на 20-те години на ХХ век и ми разказваше много интересни случки от службата през онези години.

 Албина имаше колекция от наши стари издания и предмети, свързани с историята на Свидетелите. Един ден забелязах значка с кръст и корона, която са носили Изследователите на Библията (както били наричани преди Свидетелите на Йехова). Знаех, че кръстът има езически произход, и затова нямаше как да не се засмея. Тогава Албина каза нещо, което помня и до днес. Тя цитира Захария 4:10: „Не презирай деня на скромните начинания!“

 Това беше ценен урок за мене. Въпреки че Изследователите на Библията не разбирали напълно истината, те заслужават уважение. Също така, тъй като не всички издания били на разположение на италиански, на някои братя им отнело време да научат за промените в разбирането. Но все пак Йехова ценял усилията им и аз трябваше да правя същото.

 Въпреки възрастовата ни разлика обичах да говоря с Албина. Тя, Мария и други пламенни сестри, които вярно служеха на Йехова, макар че се сблъскваха с големи предизвикателства, бяха пример за мене. Благодарна съм за възможностите да общувам с тях.

Йехова ми даде възможността да служа в Бетел

 През лятото на 1955 г. пътувах до Рим за конгреса „Побеждаващото Царство“. Тогава посетих Бетел заедно с делегати от различни страни. Помислих си: „Колко хубаво би било да служа тук!“

 Покръстих се на 18 декември 1955 г. Все още ходех на училище, но исках да започна целодневна служба. През 1956 г. на конгрес в град Генуа съобщиха, че се търсят доброволци за Бетел. Но представителят на клона каза, че нямат нужда от сестри.

 След това споделих целите си с нашия окръжен надзорник, Пиеро Гати a. Този ентусиазиран пламенен проповедник ми каза, че ще ме препоръча за специална пионерка.

 Не след дълго дойде писмо от клона. Бях сигурна, че получавам назначение като пионерка, но грешах — канеха ме да подам молба за служба в Бетел.

 Пристигнах в Бетел през януари 1958 г. Тогава там служеха не повече от 12 души. Бях назначена да помагам на двамата преводачи. Работата беше много, а нямах никакъв опит с превода. Но с помощта на Йехова обикнах назначението си.

 След по-малко от две години обаче в Преводаческия отдел настъпиха промени и бях назначена като пионерка. Бях шокирана, защото вече чувствах Бетел като свой дом. Но с течение на времето започнах да гледам на назначението си като на поредния дар от Йехова.

Йехова ми даде пламенни партньорки в службата

 На 1 септември 1959 г. започнах специална целодневна служба в град Кремона. Партньорката ми Дорис Майер от Дания беше само няколко години по-голяма от мене, но имаше опит като пионерка и се учех от нея. Дорис проявяваше инициатива, смелост и решителност. И двете се нуждаехме от тези качества, защото бяхме единствените Свидетели в целия град.

 Дорис пристигна в Кремона преди мене и нае апартамент, в който да се провеждат събрания. Местните католически свещеници бързо забелязаха дейността ни, много се разгневиха и настройваха хората против нас в проповедите си.

 Веднъж ни привикаха в местното полицейско управление. Не ни задържаха, но стана ясно, че тъй като е чужденка, Дорис трябва да напусне Кремона. Така че тя се върна в Дания и продължи да служи вярно на Йехова.

 Малко след това в Кремона назначиха друга сестра, Брунилде Марчи. Тя беше мила и приятна и обичаше проповедната дейност. С нея започнахме много библейски изучавания, някои от които бързо напреднаха.

 Благодарна съм на Йехова за възможността да участвам в „скромните начинания“ на проповедната дейност в Кремона. Днес там има пет сбора.

Приятна изненада

 След по-малко от две години служба в Кремона ми се обадиха от клона. Казаха ми, че има много неща за превод във връзка с шестдневния конгрес „Обединени поклонници“, който щеше да се проведе през юли 1961 г. Така че отново ме поканиха в Бетел. Буквално скачах от радост! Върнах се в Бетел на 1 февруари 1961 г.

 Работехме много, но беше истинска привилегия всеки ден да превеждам материали, основани на Библията. Месеците минаха бързо и скоро дойде време за конгреса.

 На него съобщиха, че „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“ ще бъде преведен на италиански. Мислех си: „Значи предстои много работа.“ И не грешах. Поканиха ме да остана в Бетел още малко. Всъщност днес — 60 години по-късно — все още съм тук!

Други ценни дарове от Йехова

 Друг дар, който много ценя, е безбрачието. Не че никога не съм мислила за брак — дори за известно време идеята да остана несемейна силно ме тревожеше. Но се молех на Йехова по въпроса. Той ме познава по-добре от когото и да било. Молех го да ми помогне да разбера какво е най-добре за мене.

 Стихове като Матей 19:11, 12 и 1 Коринтяни 7:8, 38 придобиха ново значение за мене и благодарях на Йехова за ясния отговор и за вътрешния мир, който ми даде. Никога не съм съжалявала за решението си и се радвам, че можех да използвам безбрачието си, за да давам най-доброто на Йехова.

 През годините имаше много промени в начина, по който работи Преводаческият отдел, тъй като организацията на Йехова винаги се възползва от новите технологии и други неща от „млякото на народите“. (Исаия 60:16) Тези промени правят световното братство още по-единно. Например през 1985 г. „Стражева кула“ на италиански започна да се издава едновременно с английския. Днес на jw.org има статии и видеоклипове на много езици и повечето материали излизат едновременно с английския. Това доказва, че Йехова се грижи поклонниците му да са обединени и да получават духовна храна навреме.

 Йехова винаги е бил много щедър към мене. Благодарение на него се радвах на резултатна служба като специална пионерка. Той удовлетвори желанието ми да служа в Бетел, където се сприятелих с хора на различна възраст и от различен произход. Друга специална благословия беше да видя как на 68 години майка ми се покръсти като служителка на Йехова. Копнея да я видя заедно с другите ми починали роднини, когато „всички, които са в паметните гробници“, бъдат възкресени. (Йоан 5:28, 29)

 С нетърпение очаквам да видя какво ще извърши Йехова за служителите си в бъдеще, когато „направи всичко ново“. (Откровение 21:5) Сигурна съм, че той ще продължи да ни дава „всеки добър дар и всеки съвършен подарък“. (Яков 1:17)