Казахме на свещеника, че така може да нараним шофьора. Той отвърна: „Убийте го! И после избършете кръвта от ръцете си в моето расо!“ Въпреки че се гордеех да принадлежа към гръцката православна църква, по-късно тези гневни думи ме подтикнаха да я напусна. Като гледам назад, осъзнавам, че тази ситуация ми помогна да науча истината за Йехова.

 Докато растях, пристанищният град Триполи беше пълен с хора с различна култура, религия и език. Всяко семейство се гордееше с корените си, включително и моето. С по-големите ми братя се присъединихме към една група, наречена „Воини на вярата“ a, която действаше срещу Свидетелите на Йехова. Никога не бяхме срещали Свидетели, но свещеникът ни каза, че те са банда, която е против православната църква, и че водачът им се казва Йехова. Свещеникът постоянно ни повтаряше, че ако ги видим, трябва да ги нападнем.

 Не знаех, че трима от по-големите ми братя всъщност бяха срещали Свидетели. Но вместо да ги нападнат, те се съгласили да изучават Библията с тях, за да им докажат, че грешат. Една вечер се прибрах и заварих хола пълен със Свидетели, които водеха библейско обсъждане със семейството ми и няколко съседи. Не вярвах на очите си! Как можеха братята ми да предадат така православната вяра? Тъкмо щях да си тръгна, когато един съсед, който беше добре познат зъболекар и също беше Свидетел, ми каза да седна и да слушам. Семеен приятел четеше на глас Псалм 83:18 от моята Библия. В този момент осъзнах, че свещеникът ни е лъгал. Йехова не беше водач на банда, а единственият истински Бог!

 Исках да науча повече за Йехова, затова започнах да присъствам на библейското изучаване, което брат Мишел Абуд водеше вкъщи. Един ден присъстваше и наш приятел. Той зададе въпрос, който ме вълнуваше още от малко дете. Той попита: „Кой е създал Бога?“ Брат Абуд посочи котката на дивана и обясни, че котките не могат да разберат думите и мислите на хората. По подобен начин и ние не сме в състояние да разберем много неща за Бога. Този прост пример ми помогна да осъзная защо някои неща за Йехова не са ми напълно ясни. Скоро след това отдадох живота си на Йехова Бог и през 1946 г. на 15-годишна възраст се покръстих.

 През 1948 г. се присъединих към фотографския бизнес на брат ми Хана. Неговото студио се намираше до бояджийницата на брат на име Наджиб Салем b. Наджиб беше пламенен проповедник чак до смъртта си на 100-годишна възраст. Когато отивах с него да проповядваме в селата, виждах колко е смел въпреки противопоставянето. Изглеждаше ми също, че може да започне разговор за Библията с всеки независимо от религията му. Неговият пример силно ми въздейства.

 Един ден на работа ни посети сестра Мари Шая, ливанка от САЩ. Освен заета майка тя беше и пламенна пионерка. Нейното посещение се оказа повратен момент в живота ми. Мари остана над 2 часа при нас и ни разказваше случки от службата. Преди да тръгне, тя ме погледна и каза: „Милто, щом не си женен, защо не станеш пионер?“ Казах ѝ, че не мога, защото трябва да си изкарвам прехраната. Тогава тя ме попита: „Колко време бях при вас тази сутрин?“ Отговорих: „Около 2 часа.“ Мари каза: „Не те видях много да работиш през това време. Ако проповядваш по толкова всеки ден, ще можеш да си пионер. Опитай за една година и после реши дали искаш да продължиш.“

 Въпреки че в моята култура мъжете рядко приемаха съвет от жена, нейното предложение ми звучеше разумно. Два месеца по-късно, през януари 1952 г., започнах пионерска служба. Около 18 месеца след това получих покана да посетя 22-рия клас на Училище Гилеад.

 След като завърших, бях назначен в Близкия изток. По-малко от година по-късно се ожених за Дорис Уд, жизнерадостна мисионерка от Англия, която също служеше в Близкия изток.

 Малко след сватбата с Дорис бяхме назначени в Алепо (Сирия). Тъй като дейността ни там беше забранена, намирахме изучавания най-вече чрез познати.

 Веднъж посетихме една жена, която беше проявила интерес към Библията. Тя отвори вратата, трепереща от страх, и каза: „Внимавайте! Полицията току-що беше тук. Искаха да знаят къде живеете.“ Очевидно тайната полиция знаеше къде водим библейски изучавания. Обадихме се на братята, които надзираваха дейността в Близкия изток, и те ни посъветваха да напуснем страната възможно най-бързо. Макар че ни беше мъчно да оставим изучаващите си, усетихме любещата защита на Йехова.

 През 1955 г. бяхме преназначени в Багдад (Ирак). Въпреки че можехме дискретно да проповядваме на всякакви хора, съсредоточихме усилията си върху християните.

 Стараехме се също да започваме разговори с мюсюлманите по пазарите и улиците. Дорис често споделяше мисли, които може да се харесат на събеседниците ѝ, като например: „Баща ми казваше, че всички ще даваме сметка на Създателя си.“ (Римляни 14:12) После добавяше: „Тази мисъл винаги ми е помагала в живота. Вие какво мислите за това?“

 Служихме в Багдад почти 3 години и помагахме на местните братя да организират предпазливо проповедната дейност. Провеждахме събрания на арабски в мисионерския дом. Много се радвахме да приветстваме искрени хора от асирийската общност — етническа група, съставена главно от т.нар. християни. Като виждаха любовта и единството, които царяха на събранията ни, те разбираха, че сме истински ученици на Исус. (Йоан 13:35)

 Сред онези, които откликнаха бързо на посланието ни за мир, беше Николас Азиз — мил и смирен семеен мъж с арменски и асирийски корени. Николас и жена му Хелън бързо приеха библейското учение, че Йехова и Синът му Исус са две отделни личности. (1 Коринтяни 8:5, 6) Още си спомням деня, когато Николас и други 20 души бяха покръстени в река Ефрат.

 Известно време след държавния преврат, който доведе до смъртта на иракския крал Файсал II на 14 юли 1958 г., бяхме депортирани в Иран. Там предпазливо проповядвахме на чужденците в продължение на около 6 месеца.

 Точно преди да напуснем столицата Техеран, бях отведен в полицията за разпит. Тогава осъзнах, че са ни наблюдавали. След разпита се свързах с Дорис и ѝ разказах всичко. Разбрахме се, че ще е по-безопасно да не се прибирам вкъщи и да останем разделени до скорошното ни заминаване от страната.

 Дорис намери безопасно място, където да остане до срещата ни на летището. Но как щеше да стигне дотам незабелязано? Дорис горещо се моли на Йехова за това.

 Изведнъж се изсипа пороен дъжд и всички се прибраха, включително полицията. Улиците бяха празни и Дорис можеше спокойно да се придвижи. Тя казва: „Този порой беше истинско чудо!“

 След като напуснахме Иран, бяхме назначени в друг район, където проповядвахме на хора от различни етноси и религии. През 1961 г. започнахме пътуваща служба и посещавахме събратята си в различни части на Близкия изток.

 В службата ни в Близкия изток многократно станахме свидетели на обединяващата сила на Божия свети дух. Все още си спомням оживените разговори с двама палестинци, с които изучавах — Еди и Николас. Харесваше им да идват на събранията, но бързо спряха да изучават заради политическите си възгледи. Молех се Йехова да отвори сърцата им. Когато осъзнаха, че Бог ще разреши проблемите не само на палестинците, но и на всички хора, те възобновиха изучаването си. (Исаия 2:4) И двамата се отърсиха от националната си гордост и се покръстиха. По-късно Николас стана пламенен окръжен надзорник.

 Докато бяхме в пътуващата служба и обикаляхме различни страни, на двамата с Дорис ни правеше силно впечатление лоялността на братята независимо от обстоятелствата им. Тъй като съвсем не им беше лесно, си поставих за цел да ги утешавам по време на посещенията ни. (Римляни 1:11, 12) За да го постигна, винаги се стараех да не гледам отвисоко на братята и сестрите си. (1 Коринтяни 9:22) Носеше ми голямо удовлетворение да насърчавам събратята си, които се нуждаеха от подкрепа.

 Беше вълнуващо да видим, че много от онези, с които изучавахме Библията, станаха верни служители на Йехова. Някои се преместиха в чужбина със семействата си, защото в страната им имаше въоръжени конфликти. Но сега те са благословия за арабския район в Австралия, Европа, Канада и САЩ. През последните години някои от порасналите им деца се върнаха в Близкия изток, за да служат там, където има по-голяма нужда от смели проповедници. Само каква радост е за нас с Дорис да сме заобиколени от толкова много духовни деца и внуци!

 През целия си живот усещахме грижата и ръководството на Йехова. Толкова съм му благодарен, че ми помогна да се освободя от предразсъдъците и националната гордост, които изпитвах като младеж! Обучението, което получих от смели и безпристрастни братя по вяра, ме подготви да споделям библейската истина с хора от различен произход. Докато пътувахме от страна в страна, с Дорис се сблъскахме с много трудности и несигурност. Но това ни научи да разчитаме изцяло на Йехова Бог, а не на себе си. (Псалм 16:8)

 Като мисля за десетилетията, които прекарах в служба за Йехова, осъзнавам колко много дължа на небесния си Баща. Съгласен съм със скъпата ми Дорис, която често казва, че нищо, дори заплахата от смърт, не бива да ни пречи да сме напълно предани на Йехова. Винаги ще сме му признателни, че ни позволи да имаме дял в разпространението на библейското послание за мир в Близкия изток. (Псалм 46:8, 9) Гледаме към бъдещето с увереност, като знаем, че Йехова продължава да ръководи и защитава онези, които се уповават на него. (Исаия 26:3)