Преди около 2600 години юдеите били принудително отведени във Вавилон, където били в плен 70 години. Според Библията Бог предсказал в какви условия щели да живеят юдейските пленници: „Стройте къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плода им. Женете се и нека ви се раждат синове и дъщери. ... И търсете мир за града, в който ви изпратих в изгнание.“ (Йеремия 29:1, 4–7) Наистина ли животът на юдеите бил такъв?

 Учените са изследвали над 100 глинени плочки, които, изглежда, са от древния Вавилон или околността. Те показват, че много юдейски пленници запазили културната и религиозната си идентичност, като същевременно се подчинявали на вавилонската власт. Плочките, датиращи от 572 до 477 г. пр.н.е., съдържат споразумения за наем, търговски планове, полици и други финансови документи. В един справочник се казва: „Тези документи ни позволяват да надникнем в живота на обикновените хора в селските райони: те обработвали земята, строели къщи, плащали данъци и изпълнявали служба за царя.“

 Тази важна сбирка от документи също разкрива съществуването на голяма юдейска общност на място, наречено Ал Яхуду (в превод „града на Юда“). На плочките са изписани имената на четири поколения юдеи, някои със староеврейски букви. Преди намирането на плочките учените не знаеха почти нищо за живота на юдейските пленници във Вавилон. Д–р Филип Вукосавович, член на борда на директорите на Израелската служба за антики, казва: „Най–накрая чрез плочките можем да научим повече за тези хора, да разберем имената им, къде и кога са живели и какво са правили.“

 Юдейските изгнаници имали известна свобода. Д–р Вукосавович казва, че те живеели „не само в Ал Яхуду, но и в други градове“. Някои от тях усвоили различни занаятчийски умения, които им били от полза по–късно при възстановяването на Йерусалим. (Неемия 3:8, 31, 32) Плочките от Ал Яхуду също потвърждават, че много юдеи избрали да останат във Вавилон дори след края на плена. Това показва, че животът им там наистина бил сравнително спокоен, точно както пише в Божието Слово.