Една от първите молитви, които много хора научават, е молитвата „Отче наш“, на която Исус учел последователите си. Тя се намира в т.нар. Нов завет и започва с думите: „Татко наш, който си на небесата, нека се свети твоето име.“ (Матей 6:9) И все пак Божието име, предавано като „Йехова“ и понякога като „Яхве“, се среща рядко в преводите на Новия завет. Това се отнася и за английските преводи. Те обаче съдържат имената на фалшиви божества като Зевс, Хермес и Артемида. Тогава не трябва ли да използват и името на истинския Бог и Автор на Библията? (Деяния 14:12; 19:35; 2 Тимотей 3:16)

 Английските преводачи на Библията Ланселот Шадуел и Фредерик Паркър смятали, че Божието име трябва да бъде възстановено в Новия завет. Защо възстановено? Защото според тях първоначално то се намирало в текста на оригинала, но впоследствие било премахнато. Как стигнали до това заключение?

 Шадуел и Паркър знаели, че в наличните ръкописи на т.нар. Стар завет, които били написани главно на еврейски, личното име на Бога се съдържа хиляди пъти. Затова се питали защо в ръкописите на Новия завет, с които разполагали, пълната му форма a е изпусната. Освен това Шадуел забелязал, че в ръкописите на Новия завет на гръцки при често използвани изрази от Стария завет , като например „ангелът на Йехова“, Божието име е заменено с титли като „кѝриос“, означаващо „Господ, Господар“. (4 Царе 1:3, 15; Деяния 12:23)

 Още преди Шадуел и Паркър да публикуват своите преводи, други преводачи вече били възстановили Божието име в преводите си на Новия завет, но на сравнително малко места. b Не е известно преди 1863 г., когато Паркър публикувал своя „Буквален превод на Новия завет“, в някое издание на Новия завет на английски Божието име да е използвано на много места. Кои били Ланселот Шадуел и Фредерик Паркър?

 Ланселот Шадуел (1808-1861 г.) бил син на сър Ланселот Шадуел, вицеканцлер на Англия. Той бил адвокат и член на Англиканската църква. Макар че вярвал в Троицата, Шадуел почитал Божието име и го наричал „славното име ЙЕХОВА“. В своя превод „Евангелията на Матей и Марко“ той използвал „Йехова“ 28 пъти в главния текст и 465 пъти в придружаващите бележки.

 Възможно е Шадуел да е научил Божието име от Стария завет на еврейски език. Той казал, че хората, които са заместили това име с думата „кѝриос“ в гръцкия превод на Стария завет, „не са честни преводачи“.

 Първото появяване на „Йехова“ в превода на Шадуел е в Матей 1:20. Бележката към този стих гласи: „Думата [„кѝриос“] в този и в много други откъси в НЗ означава ЙЕХОВА, личното име на Бога, и е много важно то да бъде възстановено в английските преводи.“ В нея се казва още: „Почитта към Бога го изисква. Той се е представил с името ЙЕХОВА и е редно да използваме това име, когато говорим за него.“ После се добавя: „В нашия [„Официален превод“, или „Превод на крал Джеймс“] името ЙЕХОВА се среща рядко. ... Вместо него четем „Господар“.“ Шадуел твърдял, че „Господар“ ... е много недостойна титла“ за заместване на Божието име и че дори той самият е наричан така в своя манор (средновековно имение).

 Шадуел издал превод на Евангелието според Матей през 1859 г. и комбиниран превод на Матей и Марко през 1861 г. Но той не успял да завърши делото си. На 11 януари 1861 г. Шадуел починал на 52-годишна възраст. Въпреки това усилията му не били напразни.

 Преводът на Евангелието според Матей на Шадуел привлякъл вниманието на богатия лондонски бизнесмен Фредерик Паркър (1804-1888 г.), който на около 20-годишна възраст започнал да превежда Новия завет. За разлика от Шадуел, Паркър не приемал доктрината за Троицата. Той писал: „Дано цялата Църква на любимия Божи син ... приеме от сърце истината ... и почита единствения и Всемогъщ Йехова.“ Паркър смятал също, че ръкописите на Новия завет, в които се използва „кѝриос“ както за Бога, така и за Исус, размиват разликата между двамата. Ето защо бил заинтригуван, когато видял, че на някои места Шадуел е превел „кѝриос“ като „Йехова“.

 Как Паркър разбрал тези неща? Той изучавал гръцки и написал няколко книги и трактата по гръцка граматика. Освен това станал член на един институт, който насърчавал изследване на библейските ръкописи с цел по-добри английски преводи на Библията. През 1842 г. Паркър започнал публикуването на първия си превод на Новия завет, който имал няколко части и издания. c

 Известно време Паркър писал по въпроси като: „Кога „кѝриос“ се отнася за Исус и кога за Бога? Защо често се използва като име, а не като титла?“

 Когато видял превода на Матей на Шадуел от 1859 г. и бележките към „кѝриос“, Паркър се убедил, че на определени места „кѝриос“ трябва да се превежда като „Йехова“. Затова той ревизирал целия си превод на Новия завет и използвал името, където смятал, че контекстът и граматиката на гръцкия го подсказват. Неговият „Буквален превод на Новия завет“ в един том от 1863 г. съдържа Божието име 187 пъти в главния текст. Доколкото е известно, това е първият английски превод, в който Божието име се използва в целите Християнски гръцки писания. d

 През 1864 г. Паркър също публикувал своя превод на Новия завет и „Официалния превод“ в изданието A Collation of an English Version of the New Testament . . . With the Authorized English Version. Причината за това била да изтъкне разликата между двата превода. e

 За да покаже колко е важно да се възстанови Божието име, Паркър дал за пример няколко стиха от „Официалния превод“, в това число Римляни 10:13, където пишело: „Всеки, който призове Господнето име, ще се спаси.“ Паркър задал въпроса: „Кой, като чете тези стихове в „Официалния превод“, ще разбере, че става дума за Йехова, а не за Сина, Исус Христос“?

 Паркър похарчил хиляди паунди — цяло състояние в онези времена — за публикуване и популяризиране на своите трактати, статии и други съчинения. Само за една година той изразходил 800 паунда, което днес се равнява на над 100 000 британски паунда (132 000 долара). Освен това изпращал безплатни екземпляри от своите издания на познати и на високопоставени духовници за оценка.

 Преводите на Новия завет и съчиненията на Паркър, които имали много малък тираж, били осмивани от някои изследователи. За съжаление, така вниманието било отвлечено от искрените усилия на Паркър, Шадуел и други да възстановят личното име на Бога в английските преводи на Новия завет.

 Може също да гледаш информативния 10-минутен видеоматериал „Обиколка на музея в Уоруик: „Библията и Божието име“.