В много страни животът става все по-скъп и това засяга и Свидетелите на Йехова. Но вместо да се притесняват прекалено, те намират утеха в обещанието, че Йехова няма да изостави своите служители. (Евреи 13:5) И той многократно показва, че спазва това обещание. Подкрепял е братята ни във Филипините — страна, в която много хора са бедни. През 70-те и 80-те години обаче, положението в страната било особено тежко.

 „Понякога плачех, защото нямах достатъчно храна — споделя сестра на име Вики a. — Имаше случаи, в които имахме само ориз, сол и вода.“ Един брат на име Флоренсио не можел да си намери работа. Той разказва: „Имах 3 ризи и 3 панталона и ги редувах за събранията и конгресите“. Как се справяли тези служители на Йехова? Какво им помогнало да останат духовно силни? И как ние можем да им подражаваме в тези несигурни времена?

 Свидетелите във Филипините били уверени, че Йехова ще се грижи за тях в този труден период. (Евреи 13:6) И той действително го правел, често по неочаквани начини. Например една сестра на име Сесил си спомня: „След като сготвихме последната чаша ориз за закуска, не ни остана нищо друго за ядене. Затова със съпруга ми и двете ни деца се помолихме за нужното за деня. Още докато закусвахме, дойде един брат, който ни донесе 5 кг ориз. Бяхме толкова благодарни за тази благословия от Йехова! Плакахме от радост. Имахме и много други случки като тази“.

 Освен това Божиите служители прилагат мъдростта от Библията. (Притчи 2:6, 7) Например една новопокръстена сестра на име Арселита, която била несемейна по онова време и едвам свързвала двата края, изляла сърцето си пред Йехова. После размишлявала върху Притчи 10:4: „Който работи с мързелива ръка, ще обеднее, а ръката на прилежния обогатява“. Тя решила да приложи тези думи, като си засади някои неща в градината. Арселита споделя: „Йехова наистина благослови усилията ми. Имах достатъчно храна и дори успявах да продавам част от нея, за да покривам пътните си разходи“.

 Братята нямали достатъчно средства за закупуването на земя и за строежи на Зали на Царството. Но това не ги спряло да са послушни на заповедта да се събират заедно, за да се насърчават. (Евреи 10:24, 25) Те просто се приспособявали. Например сестра на име Дебора си спомня: „За събранията се събирахме около 6 човека в колибката, която аз и партньорката ми за служба бяхме построили. използвахме листа от палми нипа за покрива, листа от кокосови палми за стените и палмови стъбла за пейки“.

 В повечето случаи обаче събранията се провеждали в домовете на братята. „Къщичката ни беше направена от трева и бамбук — споделя сестра Вирджиния. — Трябваше да местим нещата ни всяка събота, за да направим място за събранието на следващия ден.“ В друга къща покривът капел. Брат на име Ноел казва: „Когато валеше, слагахме кофи, за да събираме водата. Но понеже бяхме заедно с духовното си семейство, това почти не ни пречеше“.

 Макар че били бедни, вестителите не намалили пламенността си в службата. Линдина, която живее на остров Негрос, разказва: „Тъй като семейството ни беше голямо и само баща ни работеше, невинаги имахме пари за транспорт и често ходехме пеша до района. Но беше забавно, защото бяхме голяма група. Знаехме също, че усилията ни радват Йехова“.

 Едно от най-големите предизвикателства в службата било да се стигне до отдалечените планински места, тъй като рядко имало градски транспорт. Естър, която живее на остров Лусон, споделя: „Понякога се събирахме група от 6 до 12 вестители и тръгвахме рано, защото трябваше да вървим много километри. Проповядвахме по цял ден. Носехме си храна и я споделяхме под сянката на дърветата. Въпреки че някои братя и сестри нямаха нищо за ядене, те все пак идваха с нас. Казвахме им: ‘Не се притеснявайте, има достатъчно храна за всички’“.

 Йехова богато благославял този жертвоготовен дух. Например през 1970 г. имало 54 789 вестители във Филипините. До 1989 г. броят им нараснал на 102 487, а през 2023 г. достигна 253 876.

 Въпреки суровите икономически условия Свидетелите процъфтявали духовно. Брат Антонио казва: „Бедността не попречи на любовта ни към Йехова“. Една сестра на име Фе Абад споделя: „Когато със съпруга ми имахме финансови затруднения, оставахме близо до Йехова. Скромният начин на живот ни носеше радост и освен това помогна на децата ни да се научат да разчитат на Йехова“.

 „Бедността не е проблем, когато служиш на Йехова — споделя Лусила, която живее на остров Самар. — Когато поставяме Бога на първо място, можем да сме доволни и да запазим положителна нагласа. Имах удоволствието да видя как изучаващите ми опознават Йехова и след време стават пионери като мен.“

 Предвид несигурните времена, които предстоят, нека приемем присърце думите на един старейшина на име Родолфо: „По време на трудния период през 70-те и 80-те години усетих ръката на Йехова в живота си. Макар че имах много малко средства, не съм имал чувството, че нещо ми липсва. Йехова се грижеше за мен. Наистина имах щастлив живот и очаквам с нетърпение ‘истинския живот’ в бъдещия рай“. (1 Тимотей 6:19)