След Втората световна война голяма част от Европа била опустошена. Но хубавото било, че Свидетелите на Йехова били освободени от нацистките концентрационни лагери. Все пак обаче животът им не бил лесен. Подобно на много други хора, Свидетелите нямали достатъчно храна, облекло, места за живеене и други неща от първа необходимост. Сестра Карин Хартунг казва: „Заради огромния недостиг на жилища се налагаше всеки да приема роднини в дома си или да дава стаи под наем.“ Сестра Гертруд Пьотцингер a, която била в концентрационни лагери в продължение на 7 години и половина, трябвало за известно време да живее в барака и да спи на стол.

 Каква помощ осигурила организацията на Йехова, за да се погрижи за физическите нужди на братята в засегнатите от войната райони? И какви поуки можем да си извлечем от онези, които живели в този труден период след войната?

 Организацията на Йехова действала бързо, за да помогне на Божиите служители в Европа. Нейтън Нор и Милтън Хеншел от световната централа посетили Свидетелите, за да установят какви са нуждите им. През ноември и декември те пътували до Англия, Швейцария, Франция, Белгия, Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия. Брат Нор съобщил: „Тук видяхме със собствените си очи разрухата от войната.“

 Брат Нор не получил позволение да влезе в Германия по онова време, но брат Ерих Фрост b, който надзиравал клона в Германия, успял да излезе от страната и да се срещне с него. „Брат Нор ни даде практични съвети и обеща материална помощ под формата на храна и дрехи — казал Ерих. — Скоро огромни пратки с брашно, олио, овесени ядки и други продукти пристигнаха в Германия. Братята от чужбина също изпратиха големи кашони с дрехи, включително костюми, бельо и обувки.“ Тези помощи били приети със сълзи на благодарност. Освен това според едно сведение тази помощ не била еднократна, а продължила 2 години и половина! c

 Въпреки че условията за живот се подобрявали, братята останали съсредоточени върху духовните неща. Какво им помогнало?

 Те поддържали добра духовна програма. (Ефесяни 5:15, 16) По време на войната било трудно братята да получават основани на Библията издания и да са редовни в духовните дейности. След войната обаче християнските събрания и проповедната дейност се върнали към нормалното. Юрген Рундел, който живее в Австрия, си спомня: „Изданието „Информатор“ d и окръжните надзорници ни насърчаваха да следваме добра духовна програма.“ Той добавя: „Съсредоточавахме се върху Йехова, Исус, личното изучаване на Библията и службата. Нямаше неща, които да ни разсейват, като телевизията например.“

 Сестра Улрике Кролоп казва: „Спомням си колко щастлива бях, когато изучавах задълбочено някоя библейска тема. Съпругът ми ми даваше много хубав пример. Щом получехме нов брой на списание „Стражева кула“, той оставяше всичко настрана и започваше да изучава.“ Карин, спомената по-рано, си спомня: „По време на войната разбрахме колко бързо можем да загубим материалните си притежания. Въпреки че нямахме изобилие от духовна храна, винаги получавахме това, от което се нуждаем, за да запазим вярата си силна. Йехова възнаграждаваше лоялните си служители.“

 Те възобновили службата си. (Матей 28:19, 20) Заради войната народът на Йехова не можел свободно да участва в проповедната дейност и да прави ученици. Но брат на име Фридхелм си спомня какво станало след войната: „Всички веднага се върнаха към службата.“ Улрике казва: „Първият Свидетел, който споделил посланието за Царството със семейството на съпруга ми, все още бил облечен с униформата си от концентрационния лагер! Той явно веднага започнал да проповядва.“ Юрген казва: „След войната повечето вестители бяха пламенни и много млади братя и сестри започнаха целодневна служба.“

 „Условията за живот в бомбардираните градове бяха ужасни“ — споделя Улрике. Много хора живеели сред развалини. Как Свидетелите ги намирали, за да им проповядват? Улрике добавя: „Гледахме къде има светлина или дим от комин.“

 Те се укрепвали взаимно. (1 Солунци 5:11) По време на войната много Свидетели на Йехова понасяли жестоко отношение. След като приключила обаче, те не се съсредоточили върху преживяното, а се укрепвали взаимно. Наистина тяхната „изпитана вяра“ била причина за голяма радост. (Яков 1:2, 3) Йоханес, който сега живее в САЩ, споделя: „Окръжният ни надзорник, който бил в концентрационни лагери, разказваше много насърчителни случки за помощта на Йехова и това укрепваше вярата ни.“

 Йоханес отбелязва също, че след края на войната братята поддържали близките си отношения с Йехова, като си припомняли как той им помагал в лагерите и как отговарял на молитвите им. Както беше споменато, освободените Свидетели имали също добри духовни навици. Те четели Библията редовно, присъствали на християнските събрания и участвали в службата. Елизабет, която присъствала на конгреса в Нюрнберг през 1946 г., си спомня как изглеждали братята и сестрите, след като били освободени от лагерите. Тя казва: „Те бяха слаби и немощни, но когато разказваха преживяванията си, бяха ‘пламенни чрез духа’.“ (Римляни 12:11)

 Те останали близо до събратята си. (Римляни 1:11, 12) По време на войната Свидетелите не можели да общуват свободно помежду си заради жестокото преследване. Карин казва: „Те рядко посещаваха събратята си, за да не ги изложат на риск.“ Разбира се, всичко се променило. „След войната братята правеха всичко заедно. Събранията и службата винаги бяха най-важното за тях“ — казва Фридхелм.

 Старейшина от Германия на име Дитрих си спомня за първите години след войната. Той казва: „Много малко Свидетели имаха автомобили, затова вървяхме пеша до събранията. Но го правехме на групи. Това, че редовно бяхме заедно, много ни сближи. Бяхме като семейство.“

 Днес много служители на Йехова се сблъскват с трудности заради природни бедствия, болести, войни, преследване и инфлация. (2 Тимотей 3:1) Но не бива да се тревожим прекалено. Защо? Примерът на верните ни братя и сестри в нацистка Германия ни уверява, че Бог ще продължава да ни подкрепя в тези трудни последни дни. Затова искаме да имаме нагласата на апостол Павел, който писал: „Нека бъдем изпълнени със смелост и да заявим: ‘Йехова е моят помощник, няма да се страхувам. Какво може да ми направи човек?’“ (Евреи 13:6)