Смяташ ли, че можем да решим проблемите, които нарушават мира и сигурността ни и застрашават бъдещето ни? За да се намери истинско решение, трябва да се стигне до корена на проблема.

Да разгледаме един пример. Мъж на име Том се разболял и след време починал. Защо? „Когато се появили първите симптоми, никой не се заел да потърси какво ги причинява“ — писал лекарят от болницата, в която бил приет Том малко преди смъртта си. Изглежда, предишните му лекари просто му давали лекарства, за да се почувства по–добре.

Подхожда ли човечеството по подобен начин към наболелите въпроси в света? Например в борбата с престъпността правителствата издават закони, поставят камери за наблюдение и засилват полицейското присъствие. Макар че постигат известен резултат, тези мерки не са насочени към корена на проблема. Истината е, че действията на човек обикновено са отражение на нагласата, убежденията и желанията му.

Даниел, който живее в южноамериканска страна със западаща икономика, казва: „Преди имахме нормален живот. Не се страхувахме от въоръжени грабежи. Но вече няма спокоен град или село. Лошата икономика разкрива какви са мнозина в действителност — алчни и незачитащи живота и собствеността на другите.“

Един мъж, който заради конфликт в Близкия изток напуснал страната си и по–късно започнал да изучава Библията, обяснява: „Много млади мъже от родния ми град бяха подканяни от семействата си и от религиозните власти да участват във войната и така да станат герои. На противниците им беше казвано същото! Всичко това ми показа, че ако разчиташ на човешки управници, можеш само да се разочароваш.“

В една древна мъдра книга се казва:

• „Сърцето на човека клони към зло още от младостта му.“ (Битие 8:21)

• „Сърцето е по–измамливо от всичко друго и от отчаяние е готово на всичко. Кой може да го разбере?“ (Йеремия 17:9)

• „От сърцето идват злите мисли, убийствата, ... блудствата, кражбите, лъжесвидетелстванията.“ (Матей 15:19)

Човечеството не е успяло да намери лек за лошите черти в нас. Хората дори стават по–лоши, както личи от споменатите в предишната статия проблеми. (2 Тимотей 3:1–5) И това е така, въпреки че днес разполагаме с повече информация и възможности за комуникация от когато и да било преди. Защо тогава не можем да постигнем световен мир и сигурност? Опитваме ли се да направим нещо свръх силите си? Или се стремим към невъзможното?

Дори по някакъв чудодеен начин да премахнем лошите човешки черти, пак няма да успеем да направим света сигурен и безопасен за всички. Защо? Защото имаме ограничения.

Истината е, че „човек не може дори да насочва стъпките си“. (Йеремия 10:23) Да, не сме създадени  да се управляваме сами. Всъщност, както не сме създадени да живеем под водата или в космоса, така не сме създадени и да владеем над други хора!

Например дали като цяло ни харесва някой равен на нас да ни казва как или според какви ценности да живеем? Или пък да ни налага как да гледаме на въпроси като аборта или смъртното наказание или как да възпитаваме децата си? Това са само някои от нещата, които разделят хората. Следователно, въпреки че може да ни е трудно да го приемем, онова, което казва Библията, е логично. Просто нямаме способността, нито правото да управляваме другите. Към кого тогава да се обърнем за помощ?

Най–разумно би било да се обърнем към нашия Създател. Все пак той ни е създал! И обратно на онова, което мислят някои, той не ни е забравил. Загрижеността му към нас се вижда от мъдростта, съдържаща се в Библията. Ако разберем тази уникална книга, ще разберем по–добре и самите себе си. Ще можем също да разберем поради каква причина човешката история е толкова тъжна. Ще видим ясно защо, както писал един немски философ, „народите и правителствата никога нищо не са научили от историята и не са действали съгласно поуките, които биха могли да бъдат извлечени от нея“.

Един мъдър човек веднъж казал: „Мъдростта доказва, че е праведна, чрез всички свои деца“, или резултати, които постига. (Лука 7:35) Например в Исаия 2:22 намираме мъдрата мисъл: „Не се надявайте на човека, направен от пръст!“ Този хубав съвет ни предпазва от празни надежди и нереалистични очаквания. Кенет, който живее в северноамерикански град, изпълнен с насилие, казва: „Всеки следващ политик обещава да подобри нещата, но не го постига. Тези неуспехи ми напомнят колко мъдра е Библията.“

Даниел, цитиран по–горе, споделя: „С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че хората не могат да управляват добре. ... Банковата ти сметка или даден пенсионен план не могат да ти гарантират хубав живот на старини. Виждал съм колко голямо разочарование са изпитали някои, които са се надявали на това.“

Библията не само ни предпазва от нереалистични очаквания. Тя ни дава също и надежда, както ще разберем от следващите статии.