В някои семейства се очаква от децата да помагат вкъщи и те го правят, без да се оплакват. В други обаче родителите нямат големи изисквания към децата си и съответно те не полагат много усилия.

Изследователите наблюдават тази тенденция главно в западните страни, където децата са свикнали повече да вземат, отколкото да дават. „Днес децата са оставени да играят видеоигри, да сърфират в интернет и да гледат телевизия — споделя родител на име Стивън. — От тях се очаква много малко.“

Според тебе домашните задължения важни ли са — не само за поддържането на дома, но и за развитието на детето?

Някои родители се въздържат да възлагат задачи на децата си, особено ако те вече са затрупани с домашни или с други извънкласни занимания. Но нека разгледаме ползата от домашните задължения.

Те помагат на децата да станат отговорни. Децата, които имат домашни задължения, се справят по–добре в училище и в това няма нищо чудно. Като помагат вкъщи, те стават по–уверени и развиват самодисциплина и решителност — важни качества при ученето.

Те учат децата да се грижат за другите. Според някои наблюдения децата, на които се възлагат задачи вкъщи, е по–вероятно, като пораснат, да вършат дейности в полза на обществото. Това не е изненадващо, тъй като домашните задължения ги учат да поставят нуждите на другите пред своите. От друга страна, Стивън, цитиран в началото, отбелязва: „Когато не им се възлагат никакви задачи, децата започват да мислят, че другите са длъжни да им слугуват. Така те израстват с неправилен възглед относно носенето на отговорност и усърдната работа.“

Те допринасят за сплотяването на семейството. Като полагат усилия вкъщи, децата разбират не само че са част от семейството, но и че имат отговорности в него. Те обаче може да не научат този урок, ако родителите отдават по–голямо значение на извънкласните занимания вместо на домашните задължения. Запитай се: „Ще има ли полза, ако детето ми развие по–силна връзка с отбора по футбол, отколкото със семейството ни?“

Започни, докато са малки. Според някои родителите трябва да започнат да възлагат задачи на децата си от 3–годишна възраст. Други препоръчват това да стане, когато са на 2 години или дори по–малки. Факт е, че малките деца обичат да помагат на родителите си и да им подражават. (Библейски принцип: Притчи 22:6)

Възлагай задачи според възрастта. Например 3–годишните деца може да си събират играчките, да почистват нещо разсипано или да разделят прането по цветове. По–големите деца може да пускат прахосмукачка, да мият колата и дори да сготвят нещо. Имай предвид възможностите на детето си. Ще се изненадаш каква радост може да му доставят тези задачи.

Помни, че домашните задължения са важни. Може да се въздържаш да възлагаш задачи, ако детето ти всеки ден е затрупвано с домашни от училище. Но отменянето на домашните задължения за сметка на високите оценки според книгата „Цената на успеха“ „е знак за неправилни приоритети“. Както вече беше споменато, изпълняването на задачи вкъщи прави децата по–добри ученици. И онова, което научават, ги подготвя за времето, когато ще имат свое семейство. (Библейски принцип: Филипяни 1:10)

Съсредоточи се върху целта, а не върху резултата. На детето ти може да му е нужно повече време да направи нещо, отколкото си очаквал. Също може да забележиш, че качеството на извършената работа не е най–доброто. В такъв случай се въздържай ти да поемеш задачата, която си му възложил. Целта не е всичко да бъде изпипано до съвършенство, а да помогнеш на детето си да се научи на отговорност и да изпита радостта, която носи работата. (Библейски принцип: Еклисиаст 3:22)

Съсредоточи се върху правилното възнаграждение. Някои казват, че да се дават пари на децата за вършенето на домашни задължения, ги учи на отговорност. Според други така децата започват да мислят какво могат да получат от семейството, а не какво могат да дадат. Те също предупреждават, че детето може да откаже да свърши нещо, когато вече има достатъчно пари. Най–вероятно това означава, че домашните задължения не са постигнали целта си. Каква е поуката? По–добре парите, които даваш на детето си, да не са като възнаграждение за свършена работа.