ТОЙ не бил нито богат, нито влиятелен. Дори нямал собствен дом. Въпреки това ученията му са оказали влияние на милиони хора. Но съществувал ли е наистина Исус Христос? Какво е мнението както на съвременните, така и на древните авторитетни личности?

• Майкъл Грант, историк и специалист по древни цивилизации, отбелязал: „Ако съдим Новия завет по същите критерии, по които съдим други древни писания, съдържащи исторически сведения, както би трябвало да правим, не можем да оспорваме съществуването на Исус повече от съществуването на редица езически личности, чиято автентичност всъщност никога не е била подлагана на съмнение.“

• Рудолф Бултман, професор в областта на изследването на Новия завет, заявил: „Съмнението, че Исус е съществувал, е неоснователно и дори не заслужава да бъде опровергано. Никой здравомислещ човек не би се усъмнил, че Исус е основателят на движението, чийто първи етап на развитие обхващал най–старото [християнско] общество в Палестина.“

• Уил Дюрант, историк, писател и философ, отбелязал: „Идеята няколко обикновени мъже (писателите на евангелията) от едно поколение да са измислили толкова въздействаща и привлекателна личност, толкова възвишена етика и толкова вдъхновяваща представа за човешко братство, би била много по–невероятно чудо от всички чудеса, записани в евангелията.“

• Алберт Айнщайн, известен немски физик, заявил: „Аз съм евреин, но се възхищавам на забележителната личност на Назарянина.“ Когато го попитали дали според него Исус е бил действителна личност, Айнщайн казал: „Несъмнено! Никой не може да чете евангелията, без да почувства присъствието на Исус. Неговите качества личат във всяка дума. Не е възможно една измислица да е изпълнена с толкова живот.“

  „Никой не може да чете евангелията, без да почувства присъствието на Исус“ — Алберт Айнщайн

Най–подробният разказ за живота и службата на Исус намираме в библейските книги, познати като евангелията, които носят имената на писателите си — Матей, Марко, Лука и Йоан. В допълнение на това редица ранни нехристиянски източници също говорят за Исус.

• ТАЦИТ

  (ок. 56–120 г.) Тацит е смятан за един от най–видните древноримски историци. В неговия труд „Анали“ се говори за Римската империя през периода от 14 до 68 г. (Исус е умрял през 33 г.) Например Тацит писал, че според слуховете император Нерон бил виновен за пожара, който опустошил Рим през 64 г. Но той писал, че „за да прекрати мълвата“, Нерон набедил християните. Тацит добавил: „Христос, от когото идва названието [християни], понесъл най–тежкото наказание по време на управлението на Тиберий от ръцете на един от нашите управители, Понтий Пилат.“ („Анали“, XV, 44)

• СВЕТОНИЙ

  (ок. 69 до след 122 г.) В своя труд „Дванадесетте цезари“ този римски историк записал събитията по време на управлението на първите 11 римски императори. В частта за Клавдий се споменава, че възникнали размирици вероятно заради спорове във връзка с Исус. (Деяния 18:2) Светоний писал: „Тъй като юдеите, подстрекавани от Христос, постоянно се бунтували, ... [Клавдий] ги изгонил от Рим.“ („Божественият Клавдий“, XXV, 4) Въпреки че лъжливо обвинил Исус, че подклажда размирици, Светоний не подложил на съмнение съществуването му.

• ПЛИНИЙ МЛАДИ

  (ок. 61–113 г.) Този римски писател и управител на Витиния (на територията на днешна Турция) се допитал до римския император Траян как да подходи към християните в тази провинция. Плиний му обяснил, че се опитал да принуди християните да се отрекат от вярата си, като тези, които отказвали да го направят, били екзекутирани. Той писал: „Онези, които ... повтаряха след мене молитва към боговете, принасяха благоухание и вино пред твоя лик ... и в добавка проклинаха Христос ..., сметнах за подходящо да бъдат освободени.“ („Писмата на Плиний“, книга X, XCVI)

•  ЙОСИФ ФЛАВИЙ

  (ок. 37–100 г.) Йосиф Флавий, юдейски свещеник и историк, отбелязал, че първосвещеникът Анна, който имал политическо влияние, „свикал съдиите от Синедриона (юдейския върховен съд) и довел пред тях мъж на име Яков, братът на Исус, наречен Христос“. („Юдейски древности“, XX, 200)

• ТАЛМУДЪТ

  Талмудът, сборник от юдейски равински писания, съставен в периода от III до VI в., разкрива, че дори противниците на Исус потвърдили съществуването му. Един откъс гласи: „На празника Пасха Исус от Назарет беше провесен“, което е в хармония с историческите източници. (Вавилонски Талмуд, Sanhedrin 43a, Munich Codex; виж Йоан 19:14–16) В друг откъс се казва: „Дано не възпитаме син или ученик, който да се опозори пред всички като Назарянина“ — название, което често се използвало за Исус. (Вавилонски Талмуд, Berakoth 17b, бележка, Munich Codex; виж Лука 18:37)

Евангелията ни осигуряват обстоен разказ за живота и службата на Исус, включително подробности за хора, места, както и конкретни периоди — характеристиките, определящи един разказ като достоверен. Такъв пример намираме в Лука 3:1, 2, откъдето разбираме точно кога Йоан Кръстител, предшественикът на Исус, започнал своята дейност.

Лука писал: „През петнайсетата година от управлението на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, Ирод беше областен владетел на Галилея, а брат му Филип беше областен владетел на Итурея и Трахонитида, и Лисаний беше областен владетел на Авилиния, в дните на главния свещеник Анна и на Каиафа, Йоан, Захариевият син, получи изявление от Бога в пустинята.“ Това подробно и точно описание ни помага да определим, че „Йоан ... получил изявление от Бога“ през 29 г.

 Тези седем личности, които споменал Лука, са добре познати на историците. Преди обаче критиците се съмнявали, че Понтий Пилат и Лисаний били действителни личности. Но това било прибързано заключение. Били намерени древни надписи с техните имена, което потвърждава достоверността на думите на Лука. *

Въпросът дали Исус наистина е съществувал, е от значение, защото ученията му са важни. Например той учил хората как да водят щастлив и удовлетворяващ живот. * Исус също обещал, че ще дойде време, когато всички ще живеят в мир и безопасност, обединени под едно световно управление, наречено „Божието царство“. (Лука 4:43)

Названието „Божието царство“ е подходящо, тъй като това световно управление ще бъде израз на върховенството на Бога над земята. (Откровение 11:15) Исус ясно посочил това в молитвата образец: „Татко наш, който си на небесата ... Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля ... на земята.“ (Матей 6:9, 10) Какво ще направи Божието управление за човечеството? Помисли върху следното:

• Войните и гражданските размирици ще престанат. (Псалм 46:8–11)

• Злото, включително алчността и корупцията, ще изчезнат завинаги заедно с безбожните хора. (Псалм 37:10, 11)

• Поданиците на Божието Царство ще се наслаждават на смислена и ползотворна работа. (Исаия 65:21, 22)

• Земята ще се възстанови напълно и ще дава богата реколта. (Псалм 72:16; Исаия 11:9)

За някои хора тези обещания може да са напразни. Но нима не е напразно да разчитаме на човешките усилия? Замисли се: Въпреки забележителния напредък в образованието, науката и технологиите милиони хора днес се тревожат за бъдещето. Освен това ежедневно виждаме доказателства за икономическо, политическо и религиозно потисничество, както и алчност и корупция. Истината е, че хората са се провалили като владетели! (Еклисиаст 8:9)

Въпросът за съществуването на Исус заслужава поне вниманието ни. * Както се казва във 2 Коринтяни 1:19, 20: „Колкото и многобройни да са Божиите обещания, те станаха „да“ посредством [Христос].“