КАТО морските жълъди мидите се прикрепят към скали, към парчета дърво или към корпуса на кораби. Но за разлика от морските жълъди, които се прикрепят здраво, морските миди висят на мрежа от фини нишки, наречени бисусни нишки. Този метод осигурява повече гъвкавост на мидата във връзка с храненето и миграцията. Но нишките изглеждат твърде слаби, за да издържат на силните океански вълни. Как бисусните нишки позволяват на мидата да се задържи и да не бъде отнесена?

Помисли върху следното: Бисусните нишки са твърди от единия край и меки и еластични от другия. Учените са установили, че точното съотношение, което мидата използва — 80% твърд и 20% мек материал, — е съществено за здравината на връзката. Така бисусните нишки могат много по–лесно да понесат тласкането напред–назад от морските вълни.

Професор Гай Дженин нарича резултатите от изследването „поразителни“ и добавя: „Чудото на този организъм се състои в интелигентното структурно комбиниране на меката с твърдата част.“ Учените смятат, че устройството на бисусните нишки може да има множество приложения, като например в закрепването на оборудване за сгради и подводни съдове, свързването на сухожилия към кости и затварянето на хирургични разрези. Хърбърт Уейт, професор в Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ), казва: „Природата е неизчерпаема съкровищница по отношение на методи за прикрепване.“

Какво мислиш? Дали бисусните нишки на морската мида са се появили в резултат на еволюция, или са били замислени?