• Синът ти се държи арогантно, а е само на 10!

• Очаква всички да се отнасят към него като към принц.

Питаш се: „Какво го е прихванало? Искам да има самочувствие, но не и да се мисли за по–добър от останалите!“

Възможно ли е да научиш детето си на смирение, без да накърниш самоуважението му?

През последните десетилетия родителите бяха насърчавани да угаждат на децата си, да ги хвалят щедро, дори да не са направили нещо похвално, и да се въздържат да ги наказват. Смяташе се, че ако децата се чувстват специални, ще имат нормално самочувствие, като пораснат. Но какво показват резултатите? В книгата „Аз–поколението“ се казва: „Вместо да възпитава уравновесени, щастливи деца, тенденцията за повишаване на самочувствието създава армия от егоистчета.“

Много деца, израснали с постоянни похвали, не са подготвени за разочарованията, критиката и неуспехите. Тъй като са били учени да мислят само за собствените си желания, като възрастни им е трудно да изграждат трайни връзки с другите. Затова много от тях страдат от тревожност и депресия.

Децата развиват истинско самоуважение не като постоянно чуват, че са специални, а като постигат реални успехи. За тази цел не е достатъчно просто да вярват в себе си. Те трябва да усвояват, практикуват и усъвършенстват дадени умения. (Притчи 22:29) Трябва също да се интересуват от нуждите на другите хора. (1 Коринтяни 10:24) Всичко това изисква смирение.

Хвали заслужено. Ако дъщеря ти изкара добра оценка на някакъв тест, я похвали, но ако получи ниска оценка, недей веднага да обвиняваш учителя. Това едва ли ще я научи на смирение. По–скоро ѝ помогни да разбере как да се справи по–добре следващия път. Запази хвалбите за истинските постижения.

Поправяй при нужда. Това не означава да критикуваш детето си за всяка грешка. (Колосяни 3:21) Сериозните грешки обаче трябва да се коригират. Същото важи и за всяка погрешна нагласа. Иначе тя може да се вкорени по–дълбоко.

Да речем, че синът ти е склонен да се хвали. Ако не предприемеш нещо, той може да стане високомерен и да отблъсква другите. Затова му обясни, че самохвалството не говори добре за него и може да го изложи. (Притчи 27:2) Обясни му също, че човек с уравновесен възглед за себе си не изпитва нужда да си прави самореклама. Като поправяш детето си с любов, ще го научиш на смирение, без да потъпкваш достойнството му. (Библейски принцип: Матей 23:12)

Подготви детето си за реалния живот. Ако всяко желание на детето се задоволява, то може да си мисли, че всичко му се полага. Така че, ако иска нещо, което не можеш да си позволиш, му обясни защо е необходимо да се прави бюджет. Ако се налага да отмениш някаква екскурзия или почивка, може да му обясниш, че разочарованията са част от живота и евентуално да му кажеш как ти се справяш с тях. Вместо да предпазваш децата си от всяка неприятност, ги подготвяй за трудностите, с които ще се сблъскат като големи. (Библейски принцип: Притчи 29:21)

Насърчавай детето си да дава. Докажи му, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деяния 20:35) Как? Подгответе заедно списък с хора, които се нуждаят от помощ с пазаруването, превоза или някакъв ремонт. После вземи детето си със себе си при някои от тези хора. Нека види каква радост и удовлетворение изпитваш да се грижиш за другите. Така ще го научиш на смирение по най–въздействащия начин, а именно чрез примера си. (Библейски принцип: Лука 6:38)