Струва ти се, че сякаш беше вчера, когато държеше новороденото си бебе в ръце. Сега е почти тийнейджър — все още е дете, но скоро ще поеме по пътя на съзряването, наречен пубертет.

Как можеш да помогнеш на сина си или дъщеря си да се справи с този объркващ и понякога травмиращ период на полово съзряване?

Пубертетът си има свой график. Той може да започне на 8– или 15–годишна възраст или дори по–късно. В една книга * се казва, че „[възрастовият] диапазон на нормалния пубертет е голям“.

Пубертетът може да породи неувереност. Подрастващите могат да са много чувствителни относно мнението на другите за тях. Един млад мъж на име Джаред * си спомня: „Започнах много да се притеснявам как изглеждам и как се държа. Когато бях сред другите, се чудех дали ме смятат за странен.“ Самочувствието може да падне дори още повече, ако се появи акне. „Сякаш лицето ми беше под обстрел! Помня, че плачех и си казвах, че съм грозна“, споделя 17–годишната Кели.

По–ранното съзряване крие особени предизвикателства. Това се отнася най–вече за момичетата, тъй като може да понасят подигравки, когато им пораснат гърди и придобият по–женствени извивки. В една книга * пише, че „също така е възможно да привлекат вниманието на по–големи момчета, които е по–вероятно да водят полов живот“.

Пубертетът не означава зрялост. „Глупостта е завързана за сърцето на детето“, се казва в Притчи 22:15. Пубертетът не променя този факт. В книгата „Ти и твоето подрастващо дете“ пише, че един младеж може да изглежда голям, но „това не е показател за способността му да взема разумни решения, да се държи отговорно, да проявява самоконтрол или други признаци на зрялост“.

Говори за пубертета, преди да започне. Предупреди детето си какво да очаква, особено във връзка с менструацията (ако е момиче) или „мокрите сънища“ (ако е момче). За разлика от постепенните промени по време на пубертета тези неща се случват внезапно и могат да са объркващи и дори плашещи. Когато обсъждаш подобни въпроси, бъди положителен и обясни на детето си, че пубертетът е полезна промяна, която подготвя пътя към зрелостта. (Библейски принцип: Псалм 139:14)

Обяснявай подробно. Млад мъж на име Джон си спомня: „Когато говориха с мене за пубертета, родителите ми бяха много уклончиви. Предпочитам да бяха малко по–директни.“ Алана, която е на 17, е на същото мнение: „Майка ми ми обясни какво се случва във физическо отношение, но ми се иска да ми беше помогнала да се справя по–добре емоционално.“ Какъв е изводът? Колкото и неловко да е, говори с детето си за всичко, свързано с пубертета. (Библейски принцип: Деяния 20:20)

Задавай въпроси, които предразполагат към разговор. За да разчупиш леда, говори за това как протича пубертетът при другите. Например може да попиташ дъщеря си „Някои от съученичките ти казвали ли са, че вече имат менструация? Децата подиграват ли се на момичетата, които се развиват по–рано?“. Може да попиташ сина си „Останалите присмиват ли се на момчетата, които не се развиват толкова бързо?“. Когато говорят за пубертета при другите, подрастващите може да са по–склонни да споделят своите чувства и преживявания. В такъв случай следвай библейския съвет да си ‘бърз да слушаш и бавен да говориш’. (Яков 1:19)

Помогни на подрастващото си дете да развие „мъдрост и мисловни способности“. (Притчи 3:21) Пубертетът не се състои само от физически и емоционални промени. В този период твоето подрастващо дете се учи да разсъждава, което ще му помага да взема правилни решения, когато порасне. Възползвай се от тази възможност да внедриш в него хубави ценности. (Библейски принцип: Евреи 5:14)

Не се отказвай. Много младежи сякаш не искат да разговарят с родителите си за пубертета, но не се заблуждавай. „Подрастващият, който се преструва, че е незаинтересуван, отегчен, отвратен или че не те слуша, може да запомня всяка казана дума“, пише в книгата „Ти и твоето подрастващо дете“.