„ТОЗИ човек е избран съд за мене, за да носи името ми на народите [и] на царете.“ (Деян. 9:15) Господарят Исус казал тези думи за един юдей, който наскоро бил приел християнството и след време станал известен като апостол Павел.

Един от тези „царе“ бил римският император Нерон. Представи си как щеше да се чувстваш, ако трябваше да защитаваш вярата си пред такъв владетел. Въпреки това християните са насърчени да подражават на Павел. (1 Кор. 11:1) Затова е важно да разгледаме как той се отнасял към висшестоящите власти по негово време.

Народът Израил спазвал Моисеевия закон. Това бил моралният кодекс за всички отдадени юдеи. След Петдесетница през 33 г. от истинските поклонници вече не се изисквало да спазват Моисеевия закон. (Деян. 15:28, 29; Гал. 4:9–11) Въпреки това Павел и другите християни не говорили неуважително за Закона, поради което можели да свидетелстват в много юдейски общности без противопоставяне. (1 Кор. 9:20) Всъщност Павел често посещавал синагогите, където проповядвал на хора, които познавали Бога на Авраам и с които разисквал върху Еврейските писания. (Деян. 9:19, 20; 13:5, 14–16; 14:1; 17:1, 2)

Апостолите решили проповедната дейност да бъде ръководена от Йерусалим. Те редовно поучавали в храма. (Деян. 1:4; 2:46; 5:20) Понякога Павел пътувал до Йерусалим и в един от случаите бил арестуван там. Така започнал съдебен процес, който в крайна сметка го отвел в Рим.

Как щели да гледат римските власти на ученията на Павел? За да отговорим на този въпрос, е нужно да обърнем внимание на възгледа на римляните за религията. Те не принуждавали различните етнически групи да се откажат от религията си, освен ако тя не представлявала опасност за империята или морала.

 Римляните давали на юдеите в империята много права. В книгата „Сведения за християнството през първи век“ се казва: „Юдаизмът бил привилегирована религия в Римската империя. ... Юдеите можели свободно да изповядват религията си и не били задължавани да се покланят на римските божества. Те имали право да налагат собствени закони в общностите си.“ Също така юдеите не били задължени да извършват военна служба. * Павел щял да се възползва от защитата, която осигурявал римският закон на юдаизма, за да защити християнството пред римските власти.

Противниците на Павел се опитвали по различни начини да настроят хората и властите срещу него. (Деян. 13:50; 14:2, 19; 18:12, 13) При един случай старейшините в сбора в Йерусалим чули да се говори сред юдеите, че Павел проповядва отстъпничество от Моисеевия закон. Такива слухове можело да накарат новопокръстените християни от юдейски произход да си мислят, че Павел не зачита Божиите уредби. Освен това Синедрионът можел да обяви християнството за отстъпничество. В такъв случай юдеите, които общували с християни, можело да бъдат наказани. Те щели да бъдат отхвърлени от обществото и нямало да им бъде позволено да свидетелстват в храма и синагогите. Затова старейшините посъветвали Павел да опровергае тези слухове, като отиде в храма и направи нещо, което Бог не изисквал от него, но и не било погрешно. (Деян. 21:18–27)

Павел ги послушал и това му дало възможност да защити и утвърди добрата новина по правен път. (Флп. 1:7) В храма обаче юдеите се разбунтували и искали да убият Павел, затова римският хилядник го задържал. Точно преди да започнат да го бичуват, Павел разкрил, че е римски гражданин. Това го отвело в Кесария, откъдето римляните управлявали Юдея. Там той щял да има необичайната възможност да даде смело свидетелство на властите. Така хората, които не били много запознати с вярванията на християните, сега щели да научат повече.

В 24 глава на книгата Деяния се говори за съдебния процес на Павел пред Феликс, римския управител на Юдея, който вече бил чул за вярванията на християните. Юдеите обвинили Павел, че нарушава римския закон в най–малко три области. Те твърдели, че подклажда размирици сред юдеите в цялата империя, че предвожда опасна секта и че се опитва да оскверни храма, който тогава бил под римска опека. (Деян. 24:5, 6) Заради тези обвинения Павел можело да бъде осъден на смърт.

Начинът, по който Павел оборил тези обвинения, трябва да е от интерес и за християните днес. Той запазил спокойствие и проявявал уважение към властите. Павел се позовавал на Закона и Пророците и отстоявал правото си да се покланя на „Бога на прадедите си“. Това било право, което римляните давали на юдеите. (Деян. 24:14) По–късно Павел имал възможността да защити вярванията си пред следващия управител, Порций Фест, както и пред цар Ирод Агрипа.

Накрая, за да има справедлив съдебен процес, Павел заявил: „Обръщам се към императора!“ — най–могъщия владетел по онова време. (Деян. 25:11)

„Ти трябва да застанеш пред императора“, казал по–късно един ангел на Павел. (Деян. 27:24) Римският император Нерон заявил още в началото на управлението си, че няма да разглежда всички съдебни дела лично. През първите 8 години като цяло той прехвърлял тази отговорност на други. В книгата „Животът и писмата на свети Павел“ пише, че когато се  съгласявал да разглежда някое дело, Нерон го провеждал в двореца си с помощта на своите опитни и влиятелни съветници.

В Библията не се споменава дали самият Нерон изслушал Павел, или назначил някой друг да го направи и след това да му докладва. Какъвто и да е бил случаят, Павел вероятно обяснил, че се покланя на Бога на юдеите и че подканя всички хора да отдават нужната почит на властите. (Рим. 13:1–7; Тит 3:1, 2) Изглежда Павел успешно защитил добрата новина пред висшестоящите власти, тъй като императорът го освободил. (Флп. 2:24; Флм. 22)

Исус казал на учениците си: „Ще бъдете водени пред управители и царе заради мене, за свидетелство както на тях, така и на другите народи.“ (Мат. 10:18) За нас е чест да представяме Исус по този начин. Усилията ни да защитаваме добрата новина може да доведат до правни победи. Но независимо от решенията на несъвършените хора в крайна сметка Йехова ни дава правото да проповядваме добрата новина. Единствено Божието Царство ще донесе трайно избавление от потисничеството и несправедливостта. (Екл. 8:9; Йер. 10:23)

Въпреки това още днес можем да прославяме името на Йехова, когато защитаваме вярата си. Подобно на Павел ние трябва да запазваме спокойствие, да сме искрени и убедителни. Исус казал на последователите си, че не трябва да заучават предварително онова, което ще кажат в своя защита, защото той ще им даде думи и мъдрост, на които всички техни противници, взети заедно, няма да могат да се противопоставят или да противоречат. (Лука 21:14, 15; 2 Тим. 3:12; 1 Пет. 3:15)

Когато защитаваме вярата си пред царе, управители и други служители, ние можем да дадем свидетелство на хора, до които иначе трудно бихме стигнали с добрата новина. Заради решения, взети в наша полза, са били въведени промени в закони, които защитават свободата на словото и религията. Но независимо от резултатите смелостта, която Божиите служители проявяват в трудни ситуации, радва Йехова.