Археологията подкрепя ли Библията? В една статия в списанието „Библейски археологически преглед“ от 2014 г. се повдига въпросът: „Съществуването на колко хора от Еврейската Библия е потвърдено с археологически доказателства?“ Посоченият отговор е: „Поне 50!“ Но в списъка в тази статия не присъства Татанай. Кой е той? Нека се запознаем с кратката му роля в библейското повествование.

Някога Йерусалим бил част от обширната Персийска империя. Намирал се в област, която персийците наричали „отвъд Реката“, тоест на запад от Ефрат. След като превзели Вавилония, персийците освободили юдейските пленници и им позволили да построят отново храма на Йехова Бог в Йерусалим. (Ездра 1:1–4) Враговете на юдеите обаче се възпротивили на строежа и го използвали като претекст да ги обвинят в бунт срещу Персия. (Ездра 4:4–16) При управлението на Дарий I (522–486 г. пр.н.е.) персийският служител Татанай се заел да проучи въпроса. Библията го нарича „управителя от другата страна на Реката“. (Ездра 5:3–7)

Запазени са голям брой клинописни документи, съдържащи името Татанай, които са част от предполагаем семеен архив. Документът, който свързва един член на това семейство с библейския персонаж, представлява полица от 20–ата година от управлението на Дарий I или 502 г. пр.н.е. Тя определя един свидетел на сделката като служител на „Татану, управителя отвъд Реката“ (тоест Татанай от библейската книга Ездра).

Какво точно направил този мъж? През 535 г. пр.н.е. Кир Велики разделил владенията си на области, една от които била наречена „Вавилон и отвъд Реката“. По–късно областта била разделена на две, като едната част се казвала просто „отвъд Реката“. Тя обхващала Келесирия, Финикия, Самария и Юда и вероятно била управлявана от Дамаск. Татанай бил неин управител от около 520 до 502 г. пр.н.е.

След като ходил в Йерусалим, за да разследва обвинението в бунт, Татанай съобщил на Дарий, че според юдеите Кир им е дал позволение да възстановят храма на Йехова. След проверка на царските архиви думите им се потвърдили. (Ездра 5:6, 7, 11–13; 6:1–3) Затова на Татанай му било наредено да не се намесва и той се подчинил. (Ездра 6:6, 7, 13)

„Татанай, управителят от другата страна на Реката“, определено не влязъл в историята с някакво значимо дело. Но е интересно да се отбележи, че той е упоменат в Писанието, и то с точната си титла. Този факт потвърждава, че археологията за пореден път подкрепя историческата точност на Библията.