Израснах в Пуерто Лимон, пристанищен град на източното крайбрежие на Коста Рика. Бях седмото от 8 деца. Баща ми почина, когато бях 8–годишен, и майка ми ни отгледа сама.

Бейзболът винаги е бил част от живота ми. Обичах да играя още като дете. В юношеските си години влязох в един отбор от аматьорската бейзболна лига. Когато бях около 20–годишен, един агент ми предложи да играя за професионален отбор в Никарагуа. Но понеже се грижех за майка си, която тогава боледуваше, не исках да живея там, затова му отказах. По–късно друг агент ме покани в националния отбор на Коста Рика, съставен от избрани играчи от аматьорската лига. Този път приех предложението. Играх в националния отбор от 1949 до 1952 г. и участвах в много мачове в Куба, Мексико и Никарагуа. Бях добър като играч на база и дори 17 поредни мача не направих нито една грешка. Обичах да чувам как зрителите скандират името ми.

За съжаление, водех и неморален живот. Макар че имах само една официална приятелка, често бях и с други жени. Освен това пиех много. Един ден толкова се напих, че като се събудих на следващата сутрин, не можех да си спомня как съм се прибрал вкъщи! Занимавах се също с хазарт — играех на домино със залагания и в лотарията.

Междувременно майка ми стана Свидетелка на Йехова. Тя се опита да събуди интереса ми към вярванията си, но в началото не успя, защото бях погълнат от бейзбола. Когато тренирах на игрището, дори не изпитвах глад! Умът ми беше в играта. Обичах бейзбола повече от всичко!

На 29 години обаче по време на една среща се контузих сериозно, опитвайки се да хвана топката. След като се възстанових, прекратих професионалната си  кариера. Продължих да се занимавам с бейзбол като треньор на един аматьорски отбор близо до дома ми.

През 1957 г. се съгласих да отида на конгрес на Свидетелите на Йехова на един стадион, на който бях играл. Докато седях сред публиката, нямаше как да не забележа огромната разлика между уважителното поведение на Свидетелите и грубото държание на хората по бейзболните мачове. Това, което видях на конгреса, ме подтикна да започна да изучавам Библията със Свидетелите и да посещавам събранията им.

Много от библейските учения ми направиха силно впечатление. Например Исус предсказал, че в последните дни учениците му ще проповядват добрата новина за Божието Царство по целия свят. (Матей 24:14) Научих също, че истинските християни извършват дейността си безвъзмездно. Исус казал: „Даром получихте, даром давайте.“ (Матей 10:8)

Сравнявах записаното в Библията с това, което виждах сред Свидетелите. Възхищавах се на неуморните им усилия да разпространяват добрата новина надлъж и нашир. Видях в тях щедрия дух, който Исус заповядал на християните да проявяват. Когато прочетох поканата му в Марко 10:21 „Ела и ме следвай!“, поисках да стана Свидетел.

Това обаче ми отне известно време. Например дълги години играех в държавната лотария с „щастливото“ си число. Но от Библията научих, че Бог не одобрява поклонниците на „бога на късмета“ и алчните хора. (Исаия 65:11; Колосяни 3:5) Затова реших да се откажа от хазарта. Първата неделя, след като спрях да играя в лотарията, „щастливото“ ми число спечели! Хората ми се подиграваха за това и ме караха да играя отново, но аз не го направих. Повече не се върнах към хазарта.

В деня на покръстването си на конгрес на Свидетелите на Йехова се сблъсках и с друго изпитание за „новата си личност“. (Ефесяни 4:24) Когато вечерта се прибрах в хотела си, заварих бившата си приятелка пред вратата на стаята. Тя ми каза: „Хайде де, да се позабавляваме!“ Но аз веднага ѝ отказах. Припомних ѝ, че вече живея според моралните стандарти в Библията. (1 Коринтяни 6:18) „Какво?!“ — възкликна тя. После започна да говори пренебрежително за библейския възглед за морала и настояваше да се съберем отново. Но аз просто влязох в стаята и заключих вратата зад себе си. Мога спокойно да кажа, че откакто станах Свидетел на Йехова през 1958 г., вярно съм се придържал към направените промени.

Мога да напиша цяла книга за ползата, която съм извлякъл, ръководейки се от Библията! Например сега имам много истински приятели, смислен живот и съм щастлив.

Все още обичам бейзбола, но ценностите ми вече са други. Бейзболът ми донесе престиж и пари, които си отидоха. Но отношенията ми с Бога и братството, от което съм част, ще траят вечно. Библията казва: „Светът преминава, а също и неговите желания, но който върши волята на Бога, остава завинаги.“ (1 Йоан 2:17) Сега обичам Йехова Бог и народа му повече от всичко!