Как би отговорил, ако ти зададат въпроса „Искаш ли да живееш вечно?“ Повечето хора вероятно биха казали, че искат, но смятат, че не е реалистично. Според тях смъртта е естественият край на съществуването ни.

Представи си обаче, че те попитат „Готов ли си да умреш?“. При нормални обстоятелства повечето хора биха казали „не“. Какъв е изводът? Независимо от трудностите, с които се сблъскваме, имаме вродено желание да живеем. Библията показва, че Бог е създал хората с желанието за живот. Всъщност в нея пише, че той „е вложил и вечността в сърцето на хората“. (Еклисиаст 3:11)

Факт е обаче, че хората не живеят вечно. Какво се е объркало? Дали Бог е взел мерки, за да поправи ситуацията? Отговорът на Библията ни дава надежда и е пряко свързан с причината за страданията и смъртта на Исус.

От първите три глави на библейската книга Битие разбираме, че Бог дал на първите хора Адам и Ева възможността за вечен живот и им казал какво трябвало да правят, за да го получат. След това в повествованието четем, че те не се подчинили на Бога и изгубили тази перспектива. Този разказ е предаден по толкова прост начин, че някои го смятат за приказка. Но по всичко личи, че книгата Битие, подобно на евангелията, е достоверен исторически разказ. *

Какъв бил резултатът от непослушанието на Адам? Библията казва: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Като не се подчинил на Бога, Адам извършил грях. Така той изгубил възможността да живее вечно и в крайна сметка умрял. Като негови потомци, ние сме наследили грешното му състояние. В резултат на това се разболяваме, остаряваме и умираме. Това обяснение за причината за смъртта е в съгласие със сегашното ни познание за наследствеността. Но дали Бог е предприел действия, за да поправи ситуацията?

Бог взел мерки да откупи онова, което Адам изгубил и не могъл да предаде на потомците си, а именно перспективата за вечен живот. Какво направил Бог?

В Римляни 6:23 се казва: „Заплатата на греха е смърт.“ Това означава, че грехът води до смърт. Адам извършил грях и затова умрял. Подобно на него и ние грешим и сме подвластни на смъртта. Но ние не сме виновни за грешното си състояние, просто се раждаме грешни. Ето защо Бог любещо изпратил своя Син Исус да получи вместо нас „заплатата на греха“. Как станало това?

Поради непослушанието на един човек, съвършения Адам, грехът и смъртта влезли в света. Затова било необходимо друг съвършен човек, послушен дори до смърт, да ни освободи от това бреме. Библията обяснява: „Както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешници, така и чрез послушанието на една личност мнозина ще станат праведни.“ (Римляни 5:19) Исус бил тази личност. Той напуснал небето, станал съвършен човек * и умрял за нас. В резултат на това е възможно да имаме праведна позиция пред Бога и да получим перспективата за вечен живот.

Защо обаче било необходимо Исус да умре? Не можел ли Всемогъщият Бог просто да издаде закон, с който да позволи на потомците на Адам да живеят вечно? Той несъмнено имал властта да го направи. Но така би пренебрегнал установения закон, според който „заплатата на греха е смърт“. Този закон не е незначително правило, което може да се премахва или променя при необходимост. Той е изключително важен за истинската справедливост. (Псалм 37:28)

Ако Бог бил пренебрегнал справедливостта в този случай, хората можело да се чудят дали щял да действа така и при други случаи. Например щял ли да постъпи справедливо, когато определял  кои от потомците на Адам да живеят вечно? Можело ли да му се има доверие, че ще спази обещанията си? Фактът, че Бог се придържал към справедливостта, когато решавал как да ни спаси, ни дава гаранция, че той винаги ще постъпва правилно.

Посредством жертвата на Исус Бог открил пред хората пътя към вечния живот в рай на земята. Обърни внимание на думите на Исус, записани в Йоан 3:16: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ Следователно смъртта на Исус е израз не само на неизменната справедливост на Бога, но най–вече на голямата му любов към хората.

Защо обаче Исус трябвало да страда и да умре по мъчителния начин, описан в евангелията? Като останал верен дори при най–тежкото изпитание, Исус веднъж завинаги опровергал твърдението на Дявола, че хората няма да останат лоялни на Бога при сблъсък с трудности. (Йов 2:4, 5) Това твърдение може да е изглеждало вярно, след като Сатана склонил Адам да съгреши. Но Исус, който бил съвършен като Адам, останал послушен въпреки страданията. (1 Коринтяни 15:45) По този начин той доказал, че Адам също можел да се подчини на Бога, стига да искал. Като останал верен при изпитания, Исус ни оставил пример, който да следваме. (1 Петър 2:21) Бог възнаградил Сина си за съвършеното му послушание, като му дал безсмъртен живот в небето.

Смъртта на Исус е факт. Пътят към вечния живот е отворен. Искаш ли да живееш вечно? Исус посочил какво трябва да правим: „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3)

Издателите на това списание те канят да научиш повече за Йехова, истинския Бог, и за Сина му Исус Христос. Свидетелите на Йехова с радост ще ти помогнат. Може да намериш полезна информация и на нашия уебсайт www.pr418.com.