ВСЯКА година повече от 6 милиона души пътуват до една отдалечена кедрова гора на японския полуостров Шима. Те отиват в светилището в Исе, където вече около 2000 години хората се покланят на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу Омиками. Първо поклонниците се очистват, като измиват ръцете и устата си. След това застават пред залата за поклонение, или „хайден“, и извършват ритуал, при който се покланят, пляскат и се молят на богинята. * В шинтоизма е позволено привържениците му да изповядват и други религии. Някои будисти и т.нар. християни също не смятат, че е погрешно да извършват шинтоистки ритуали в това светилище.

Много от основните религии използват светилища * и милиони хора ги посещават. В християнските страни има много църкви и светилища, посветени на Исус, Мария и светците. Други са построени на места, където според твърденията са се случвали библейски събития или „чудеса“ от по–ново време, или на места, където се съхраняват религиозни реликви. Мнозина посещават светилища, защото смятат, че е по–вероятно молитвите им да бъдат чути, ако са отправени от някое свято място. За други да посетят светилище, е кулминацията на дългото пътуване за поклонение, целящо да покаже тяхната религиозна отдаденост.

По–вероятно ли е молитвите и исканията ни да бъдат чути и да получат отговор, ако са отправени от светилище? Дали Бог ще бъде удовлетворен от предаността на онези, които пътуват за поклонение в светилища? И което е още по–важно, трябва ли християните да се покланят в такива места? Отговорите на тези въпроси не само ще ни покажат как трябва да гледаме на подобно поклонение, но и ще ни помогнат да разберем какво поклонение одобрява Бог.

Разговорът на Исус с една самарянка разкрива Божия възглед относно поклонението в свети места и светилища. Исус пътувал през Самария и спрял да си почине край един кладенец близо до град Сихар. Той заговорил жената, която дошла да си налее вода от кладенеца. В разговора тя споменала една основна разлика между религиозните обичаи на юдеите и самаряните: „Прадедите ни идваха за поклонение на тази планина, а вие казвате, че мястото, където хората трябва да се покланят, е Йерусалим.“ (Йоан 4:5–9, 20)

Самарянката говорела за планината Гаризим, намираща се на около 50 км северно от Йерусалим.  Там самаряните преди имали храм, където чествали празници като Пасхата. Но вместо да се съсредоточава върху тази разлика, Исус казал на жената: „Повярвай ми, жено, идва времето, когато нито на тази планина ще се покланяте на Бащата, нито в Йерусалим.“ (Йоан 4:21) Това било изумително изказване, още повече, че било изречено от юдей. Но защо хората вече нямало да се покланят на Бога в храма в Йерусалим?

Исус продължил: „Идва времето — и то е сега, — когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина, понеже такива поклонници търси Бащата.“ (Йоан 4:23) Векове наред юдеите смятали величествения храм в Йерусалим за центъра на своето поклонение. Те пътували до там три пъти в годината, за да принасят жертви на своя Бог Йехова. (Изход 23:14–17) Исус обаче казал, че всичко това щяло да се промени и че „истинските поклонници“ щели да се покланят „с дух и истина“.

Храмът на юдеите бил действителна сграда, намираща се на точно географско място. Но духът и истината не са нещо материално, нито са ограничени до някакво буквално място. Следователно Исус имал предвид, че истинското поклонение няма да зависи от някаква постройка или място, било то планината Гаризим, храма в Йерусалим или което и да било друго свещено място.

Исус също споменал, че „времето“ за тази промяна в поклонението към Бога „идвало“. Кога щяло да стане това? Времето дошло, когато посредством жертвената си смърт Исус отменил юдейската система за поклонение, основаваща се на Моисеевия закон. (Римляни 10:4) Въпреки това той казал: „Времето ... е сега.“ Защо? Понеже, като Месията, той вече бил започнал да събира ученици, които щели да се подчинят на следната заповед: „Бог е дух и онези, които му се покланят, трябва да му се покланят с дух и истина.“ (Йоан 4:24) Тогава какво означава да се покланяме с дух и истина?

Когато споменал, че ще се покланяме с дух, Исус нямал предвид, че поклонението ще бъде принасяно с прекалено въодушевление и ентусиазъм. Вместо това той имал предвид, че трябва да сме водени от Божия свети дух, който освен всичко останало ни помага да разбираме Писанието. (1 Коринтяни 2:9–12) А истината, за която говорел, е точното познание за библейските учения. Следователно нашето поклонение ще е  приемливо за Бога, ако е в съгласие с ученията на Библията и е ръководено от светия дух, а не ако се принася в някакво специално място.

Как трябва да гледат християните на светилищата и на пътуването дотам за поклонение? Като се има предвид заповедта на Исус истинските поклонници да се покланят на Бога с дух и истина, е ясно, че принасянето на поклонение в светилища няма по–специална стойност в очите на небесния ни Баща. Освен това Библията ни разкрива какъв е Божият възглед за почитането на идоли. В нея пише „Бягайте от идолопоклонството“ и „Пазете се от идоли“. (1 Коринтяни 10:14; 1 Йоан 5:21) Следователно истинските християни не бива да се покланят в място, което се смята за свято или което насърчава идолопоклонството. Ето защо, заради същността на светилищата, християните не се покланят там.

Но това не означава, че Божието Слово забранява да се събираме в дадено място, за да се молим, да изучаваме и да размишляваме. Мястото за събиране, което е подредено и достойно, спомага за ученето и обсъждането на духовни неща. Също така не е погрешно да направим надгробен паметник за починал близък. По този начин можем да покажем, че помним човека и че сме го обичали. Но да смятаме такова място за свято и да почитаме изображения или реликви там, би било в разрез с думите на Исус.

Следователно не е необходимо да ходим в светилище, надявайки се, че там е по–вероятно Бог да чуе молитвите ни. Освен това пътуването за поклонение в светилище няма да ни донесе Божието одобрение или благословия. Библията ни казва, че Йехова Бог, „Господарят на небето и земята, не обитава храмове, построени от човешка ръка“. Но това не означава, че той е недостъпен. Можем да му се молим, където и да сме, и той ще ни чуе, защото „не е далече от всеки един от нас“. (Деяния 17:24–27)