ТЕЗИ думи на мъдрия цар Соломон от древността точно описват човешките чувства. Навярно поради факта, че животът е кратък и смъртта е неизбежна, хората винаги са копнели да живеят по–дълго. Историята е пълна с разкази и легенди за човешките опити да се разгадае тайната на дълголетието.

Да вземем за пример шумерския цар Гилгамеш. За живота му има множество фантастични истории. Една от тях, съдържаща се в Епоса за Гилгамеш, разказва, че той предприел опасно пътуване, за да узнае как да избегне смъртта. Но претърпял неуспех.

През IV в. пр.н.е. алхимиците в Китай се опитали да приготвят еликсир, който да носи дълголетие. Те направили отвара с малки количества живак и арсен. Смята се обаче, че тя причинила смъртта на няколко китайски императори. А през Средновековието в Европа някои алхимици искали да направят злато, което да се яде, защото вярвали, че устойчивостта му на корозия може да удължи човешкия живот.

Днес биолози и генетици се опитват да разгадаят процеса на стареенето. Подобно на търсенето на „еликсира на живота“ техните проучвания показват, че хората все още хранят надежди да предотвратят старостта и смъртта. Но какви са резултатите от тези изследвания?

Учените, които изследват човешките клетки, са представили над 300 теории защо остаряваме и умираме. През последните години молекулярните биолози са успели чрез манипулация на гени и протеини да забавят процеса на стареенето при лабораторни животни и човешки клетки. Този успех е подбудил видни личности да финансират проучванията по „проблема със смъртта“. В какви посоки се правят тези проучвания?

Опит да се върне времето назад. Някои биолози са на мнение, че основен фактор за стареенето са теломерите, окончанията на хромозомите. Теломерите предпазват генетичната информация, когато клетките се делят. Но при всяко делене теломерите се скъсяват. Накрая клетките спират да се делят и започва стареене.

През 2009 г. нобеловият лауреат Елизабет Блекбърн и нейният екип открили ензим, който  забавя скъсяването на теломерите и съответно стареенето на клетките. Те обаче признават, че теломерите „не удължават живота магически — не ни дават възможност да надхвърлим естествената продължителност на живота“.

Клетъчното препрограмиране е друг подход към предотвратяването на стареенето. Когато клетките остареят дотолкова, че да не могат да се възпроизвеждат, те може да започнат да изпращат погрешни сигнали до близките клетки на имунната система, което причинява възпаления, хронични болки и заболявания. Неотдавна учени във Франция препрограмирали клетки, взети от възрастни хора, някои от които били над 100–годишни. Ръководителят на екипа професор Жан–Марк Люметр заявил, че работата им е доказателство, че стареенето на клетките е обратим процес.

Не всички учени са съгласни, че терапиите против стареене могат да удължат човешкия живот повече от обичайното. Вярно е, че след XIX в. продължителността на живота се е увеличила, но това се дължи най–вече на по–добрата хигиена, успешните мерки срещу инфекциозните болести и употребата на антибиотици и ваксини. Някои генетици смятат, че продължителността на живота общо взето е достигнала естествените си граници.

Преди около 3500 години библейският писател Моисей признал: „Дните на живота ни са седемдесет години, а при повече сила — осемдесет години, но при все това са изпълнени с тревоги и страдания, защото преминават бързо и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10) Въпреки опитите на хората да удължат живота си, като цяло той трае толкова, колкото писал Моисей.

От друга страна, създания като червения морски таралеж и един вид мида могат да живеят над 200 години и дървета като гигантската секвоя могат да живеят хиляди години. Когато сравним продължителността на нашия живот с живота на тези и други създания, възникват въпросите: „Защо животът ни е толкова кратък? С тези 70–80 години ли свършва всичко?“