ПРЕДСТАВИ СИ, че гледаш филм за някоя знаменитост, може би изпълнителка, на която се възхищаваш. Филмът започва със сцени от детството ѝ, уроците ѝ по музика и безкрайните ѝ репетиции. След това я виждаш да изнася концерти и да пътува надлъж и нашир, ставайки известна по целия свят. Не след дълго обаче тя е в напреднала възраст и накрая на филма умира.

Това не е нереалистична история, а отразява тъжната действителност. Без значение дали става дума за музикален изпълнител, учен, атлет, или за друга известна личност, сюжетът в общи линии е един и същ. Този човек може да е постигнал много, но колко повече можеше да постигне, ако не беше остарял и умрял!

За съжаление, това очаква всички нас. (Еклисиаст 9:5) Колкото и да се опитваме, няма как да избягаме от старостта и смъртта. Освен това животът ни може да приключи внезапно заради злополука или тежко заболяване. Както пише в Библията, ние сме като сутрешната мъгла, която „се появява за малко и след това изчезва“. (Яков 4:14)

За някои животът е толкова несигурен и безсмислен, че възприемат нагласата „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. (1 Коринтяни 15:32) Тъй като нямат надежда, такива хора просто се примиряват с тъжната действителност, че ги очаква смърт. Рано или късно — и особено в тежък момент — може да се питаш: „Защо животът е толкова кратък?“ Къде можеш да намериш отговор?

Мнозина се обръщат към науката. Благодарение на науката и медицината продължителността на човешкия живот се е увеличила. Някои учени се стремят да намерят начин да живеем дори още по–дълго. Но независимо дали ще постигнат успех, или не, остават въпросите: Защо остаряваме и умираме? Можем ли да се надяваме един ден да няма смърт? Следващите статии разглеждат тези теми и отговарят на въпроса дали смъртта е краят на всичко.