„С жена ми загубихме работата си по едно и също време — разказва Сет *. — Две години трябваше да разчитаме на подаяния от близките си и на доходите от временни работни назначения. В резултат на това жена ми Присила се чувстваше потисната, а аз — безполезен.

Как се справихме с тази ситуация? Присила често си припомняше думите на Исус, записани в Матей 6:34. Той казал, че не трябва да се безпокоим за утрешния ден, защото той носи свое безпокойство. Искрените молитви на Присила ѝ даваха сили да не се отказва. За мене бяха утешителни думите от Псалм 55:22. Подобно на псалмиста прехвърлих бремето си на Йехова и усетих как той ме подкрепяше. Въпреки че вече имам работа, водим прост начин на живот според съвета на Исус в Матей 6:20–22. Освен това станахме по–близки с Йехова и помежду си.“

Джонатан признава: „Когато семейният ни бизнес фалира, много се притесних за бъдещето. Заради финансовата криза 20 години тежък труд отидоха на вятъра. Със съпругата ми започнахме да се караме за пари. Не използвахме кредитната карта от страх, че банката ще отхвърли покупката.

Но Библията и светият дух от Бога ни помогнаха да вземем добри решения. Научих се да приемам всякаква работа и намалихме ненужните разходи. Освен това получихме подкрепа от други Свидетели на Йехова. Те ни помогнаха да не изгубим самоуважението си и ни подаваха ръка в трудните моменти.“

„Когато съпругът ми неочаквано ме напусна, се почувствах наранена и ядосана — спомня си Ракел. — Обзе ме огромна тъга. Но се приближих до Бога и той ме утеши. Всеки ден се обръщах към него в молитва и той ми даваше вътрешен мир. Той излекува разбитото ми сърце.

Благодарение на неговото Слово, Библията, успях да се преборя с гнева и огорчението. Приех присърце думите на апостол Павел в Римляни 12:21: ‘Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.’

Един добър приятел ми помогна да разбера, че трябва да продължа напред. Той ми показа Еклисиаст 3:6 и любещо ми обясни, че ‘има време за примиряване със загубата’. Трудно ми беше да приема този съвет, но точно от това се нуждаех. Сега имам нови цели в живота.“

Елизабет казва: „Когато бракът ти се разпадне, имаш нужда от опора. Имах ценна приятелка, която ме подкрепяше ден след ден. Тя плачеше заедно с мене, утешаваше ме и ме караше да се чувствам обичана, а не отхвърлена. Уверена съм, че Йехова я използваше да излекува емоционалните ми рани.“

Луис, цитиран в първата статия от поредицата, има сериозно сърдечно заболяване и на два пъти едва не загубил живота си. Сега той трябва да е на апарат за дишане по 16 часа на ден. Луис споделя: „Непрекъснато се моля на Йехова и след това усещам, че ми дава сили посредством светия дух. Благодарение на молитвата мога да продължа напред, тъй като вярвам в Бога и знам, че той е загрижен за мене.“

„Искам да правя толкова много неща, но просто не мога — споделя Петра, която е на около 80 години. — Трудно е да усещам как силите ми намаляват. Чувствам се изтощена и трябва да разчитам на лекарствата си. Често си мисля как Исус помолил Баща си ‘да го отмине’ дадено изпитание, ако е възможно. Но Йехова му дал сили и по същия начин дава сили и на  мене. Молитвата е моето ежедневно лечение. Чувствам се много по–добре, след като говоря с Бога.“ (Матей 26:39)

Хулиан, който 30 години страда от множествена склероза, споделя същите чувства. Той казва: „Смених директорския стол с инвалидна количка, но животът ми е смислен, защото е отдаден на служба за другите. Даването може да облекчи страданието, а освен това Йехова спазва обещанието си да ни укрепва във време на нужда. Като Павел мога наистина да кажа: ‘За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила.’“ (Филипяни 4:13)

Антонио разказва: „Когато баща ми загина в автомобилна катастрофа, първоначално не можех да повярвам. Изглеждаше ми толкова несправедливо — той беше просто невинен пешеходец. Но нищо не можех да направя. Баща ми беше в кома 5 дни, преди да почине. Успявах да сдържа сълзите си пред майка ми, но когато бях сам, плачех неутешимо. Отново и отново се питах ‘Защо?’.

През тези ужасни дни умолявах Йехова да ми помага да контролирам емоциите си и да ми дава мир. С времето ставах по–спокоен. Припомнях си, че според Библията ‘непредвидените случаи’ сполитат всички нас. Тъй като Бог не може да лъже, съм убеден, че ще видя баща си отново при възкресението.“ (Еклисиаст 9:11; Йоан 11:25; Тит 1:2)

Робърт, споменат по–рано, също разказва: „Когато се молихме на Йехова, със съпругата ми изпитвахме душевния мир, за който се говори във Филипяни 4:6, 7. Този мир ни даваше сили да говорим пред репортерите за надеждата ни за възкресение. Макар че загубихме сина си в самолетна катастрофа, все още пазим хубави спомени от времето, прекарано заедно. Опитваме се да мислим за тях.

Когато нашите събратя ни казаха, че са видели как спокойно обясняваме вярванията си по телевизията, ние им казахме, че несъмнено това е било благодарение на множеството молитви, отправени за нас. Уверен съм, че Йехова ни подкрепяше чрез утешителните им думи.“

Както показват посочените примери, Бог може да осигури утеха на хората, независимо с какви проблеми и трудности се сблъскват. Може ли да помогне и на тебе? С каквито и предизвикателства да се бориш, можеш да получиш утеха. * Защо не се обърнеш за помощ към Йехова? Той е „Богът на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3)