„ВСИЧКИ досегашни войни бледнеят пред това голямо бедствие, което набира скорост в Европа.“ Така описала „Стражева кула“ от 1 септември 1915 г. Първата световна война, в която в крайна сметка се включили около 30 страни. Заради военните действия в „Стражева кула“ се казвало: „Дейността [на Царството] е възпрепятствана до известна степен, особено в Германия и Франция.“

Изследователите на Библията били изправени пред бушуващ конфликт със световни мащаби и някои от тях се присъединили към армията, защото не разбирали напълно принципа за християнския неутралитет. Въпреки това те били решени да известяват добрата новина. Тъй като искал да подкрепя дейността на Царството, Вилхелм Хилдебрант поръчал броеве на „Месечното издание на Изследователите на Библията“ на френски. Той бил във Франция, но не като колпортьор (целодневен проповедник), а като немски войник. Вилхелм бил облечен във военна униформа и изглеждал като враг, но давал послание за мир на удивени френски минувачи.

Различни писма, публикувани в „Стражева кула“, показват, че и други Изследователи на Библията от Германия били подбудени да споделят добрата новина за Царството, докато били в армията. Брат Лемке, който служел във флота, писал, че петима от екипажа му проявяват интерес. Той допълнил: „Дори на този кораб жъна плод за слава на Йехова.“

Георг Кайзер отишъл на бойното поле като войник и се върнал като служител на истинския Бог. Как станало това? По някакъв начин той получил издание на Изследователите на Библията, приел истината за Царството с цяло сърце и оставил оръжието. После започнал да изпълнява нестроева служба. След войната той бил пламенен пионер в продължение на много години.

Макар че Изследователите на Библията не разбирали напълно въпроса за неутралитета, нагласата и поведението им били в ярък контраст с възгледите и действията на хората, които приветствали войната. Докато политиците и религиозните водачи издигали националните знамена, Изследователите на Библията разчитали на „Княза  на мира“. (Иса. 9:6) Въпреки че някои от тях не запазили пълен неутралитет, те все пак се придържали към основната истина, изразена от Конрад Мьортер: „От Божието Слово ясно разбрах, че християнинът не трябва да убива.“ * (Из. 20:13)

В Германия, където законът не позволявал освобождаване от военна служба поради съвестта, над 20 Изследователи на Библията отказали да участват по какъвто и да е начин във войната. Някои от тях били обявени за психично болни, като например Густав Куят. Той бил заведен в психиатрична болница, където му давали силни успокоителни. Ханс Хьолтерхоф, който също отказал да изпълнява военна служба, бил хвърлен в затвора, където не искал да върши никаква работа, свързана с войната. Пазачите го държали в усмирителна риза, докато крайниците му не се сковали. Тъй като не успели да пречупят решимостта му по този начин, те инсценирали екзекуцията му. Въпреки всичко Ханс останал верен до края на войната.

Други братя, които били повикани за военна служба, отказали да носят оръжие и помолили да изпълняват нестроева служба. * Такава била позицията и на Йоханес Рауте, който бил изпратен да работи на железница. На Конрад Мьортер му била възложена работа като санитар, а Райнхолд Вебер изпълнявал задълженията на медицинска сестра. Аугуст Крафциг, който трябвало да се грижи за багажа, също бил благодарен, че не е на бойното поле. Тези и други Изследователи на Библията били решени да служат на Йехова от любов и лоялност към него.

Поради поведението си по време на войната Изследователите на Библията били подложени на обстойни официални проверки. През годините след това срещу братята в Германия били заведени хиляди съдебни дела заради проповедната им дейност. В тяхна помощ в Бетел в Магдебург бил сформиран правен отдел.

Свидетелите на Йехова постепенно подобрявали разбирането си относно християнския неутралитет. По време на Втората световна война те запазили неутралната си позиция, като се пазели напълно отделени от армията. Поради тази причина били смятани за врагове на Германия и били жестоко преследвани. Това обаче е подходяща тема за бъдеща статия от рубриката „От нашите архиви“. (От нашите архиви в Централна Европа)