1, 2. а) Как била установена брачната уредба? б) Какво вероятно разбирали първият мъж и първата жена за брака? (Виж илюстрацията в началото.)

БРАКЪТ е важна част от живота. Разглеждането на произхода и целта на брачната уредба може да ни помогне да гледаме правилно на нея и да се радваме по–пълно на благословиите, които носи. След като създал Адам, Бог довел при него животните, за да ги наименува. ‘Но за човека не се намерила помощничка, която да го допълва по подходящ начин.’ Затова Бог направил така, че човекът да заспи дълбоко, взел едно от ребрата му, направил от него жена и я довел при мъжа. (Прочети Битие 2:20–24.) Следователно бракът е дар от Йехова.

² Исус потвърдил, че самият Йехова бил казал: „Мъжът ще остави баща си и майка си, ще се обвърже с жена си и двамата ще станат една плът.“ (Мат. 19:4, 5) Фактът, че Бог използвал ребро от Адам, за да създаде първата жена, вероятно помогнал на двамата от първото семейство да разберат колко здрава е връзката им. Йехова нямал намерение те някога да се разделят или да имат повече от един партньор.

3. Каква била една важна цел на брака?

³ Адам се радвал на прекрасната си съпруга, която впоследствие нарекъл Ева. Тя го допълвала и му била помощничка. Двамата били щастливи заедно, като изпълнявали ролите си на съпруг и съпруга. (Бит. 2:18) Важна цел на брака била да се напълни земята. (Бит. 1:28) Макар че обичали родителите си, синовете и дъщерите щели да ги оставят, за да се женят и да създават нови семейства. Хората щели да напълнят земята в разумна степен и щели да разширят рая по цялата планета.

4. Какво станало с първия брак?

⁴ Първият брак бил сполетян от бедствие, защото и Адам, и Ева избрали да злоупотребят със свободната си воля, като проявят непослушание спрямо Йехова. „Древната змия“, Сатана Дяволът, измамила Ева, като я накарала да вярва, че ако яде от „дървото на познанието за доброто и злото“, ще получи специално познание, което ще ѝ помогне сама да решава какво е добро и какво е зло. Тя не се допитала до мъжа си и така проявила неуважение към неговото главенство. А вместо да бъде послушен на Бога, Адам приел плода, който Ева му дала. (Откр. 12:9; Бит. 2:9, 16, 17; 3:1–6)

5. Какво научаваме от отговора на Адам и Ева към Йехова?

⁵ Когато Бог му потърсил сметка, Адам обвинил съпругата си с думите: „Жената, която ти ми даде, за да бъде с мене, ми даде плод от дървото и аз ядох.“ Ева, от своя страна, обвинила змията, че я е измамила. (Бит. 3:12, 13) Те си търсели извинения и не заслужавали милост. Първите хора проявили непослушание спрямо Йехова и той ги осъдил като бунтовници. Примерът им несъмнено ни служи като предупреждение! За да има бракът успех, всеки от партньорите трябва да поема отговорност за действията си и да е послушен на Йехова.

6. Как би обяснил Битие 3:15?

⁶ Въпреки извършеното от Сатана в Едем Йехова дал надежда на човечеството в първото библейско пророчество. (Прочети Битие 3:15.) Първото бунтовно духовно създание щяло да бъде смазано от „потомството“ на „жената“. Така Йехова позволил на хората до известна степен да разберат какви специални отношения съществуват между него и множеството праведни духовни създания, които му служат в небето. В Свещеното писание впоследствие било разкрито, че от подобната си на съпруга организация Бог щял да изпрати някого, който „да смаже“ Дявола. Така щяло да бъде осигурено средството, чрез което послушните хора можели да получат онова, което Адам и Ева изгубили — да живеят вечно на земята според първоначалното намерение на Йехова. (Йоан 3:16)

7. а) Какво станало с брака след бунта на Адам и Ева? б) Какво се очаква от брачните партньори според Библията?

⁷ Бунтът на Адам и Ева се отразил както на техния брак, така и на всички останали бракове след това. Например Ева и потомките ѝ щели да изпитват много болки по време на бременността и раждането. Жените щели да копнеят за съпрузите си, които щели да властват над тях, дори да се отнасят грубо към тях, както се вижда в много бракове днес. (Бит. 3:16) Според Библията от мъжете се очаква да упражняват главенството си по любещ начин. Жените, от своя страна, трябва да се подчиняват на главенството на мъжете си. (Еф. 5:33) Когато боящите се от Бога партньори си сътрудничат, проблемите  помежду им могат да бъдат сведени до минимум или да бъдат избегнати.

8. Каква е историята на брака от времето на Адам до Потопа?

⁸ Преди да умрат поради греха и несъвършенството, Адам и Ева имали синове и дъщери. (Бит. 5:4) Първият им син, Каин, се оженил за жена от роднините си. Потомъкът на Каин, Ламех, е първият мъж, за когото се споменава, че имал две жени. (Бит. 4:17, 19) От времето на Адам до Потопа в дните на Ной малцина били поклонници на Йехова. Сред тях били Авел, Енох и Ной заедно със семейството му. В Библията се казва следното за дните на Ной: „Синовете на истинския Бог забелязаха, че човешките дъщери са красиви, и започнаха да си вземат от тях за жени всички онези, които си избираха.“ От тази противоестествена връзка между материализирали се ангели и жени се родило насилническо хибридно потомство — нефилимите. Освен това ‘човекът вършел големи злини на земята и всичките мисли на сърцето му били насочени винаги към зло’. (Бит. 6:1–5)

9. Какво направил Йехова със злите в дните на Ной и каква поука можем да си извлечем от станалото тогава?

⁹ Йехова нанесъл Потопа в дните на Ной, за да унищожи злите. По онова време хората били толкова погълнати от ежедневните си грижи, включително брака, че не приемали на сериозно онова, което „Ной, проповедникът на праведността“, им говорел за предстоящото унищожение. (2 Пет. 2:5) Исус сравнил условията тогава с онова, което щяло да се случи в наши дни. (Прочети Матей 24:37–39.) Днес повечето хора не искат да слушат добрата новина за Божието Царство, която се проповядва по цялата земя за свидетелство на народите преди края на тази порочна система. Каква поука можем да си извлечем от времето на Потопа? Не бива да позволяваме дори на семейни въпроси, като брака и отглеждането на децата, да отслабят чувството ни за неотложност относно деня на Йехова.

10. а) Как се гледало на сексуалната неморалност в много култури? б) Как Авраам и Сара оставили добър пример с брака си?

¹⁰ Макар че Ной и тримата му синове имали само по една съпруга, полигамията била разпространена в дните на патриарсите. В много култури сексуалната неморалност била част от живота и дори била включена в религиозните ритуали. Аврам (Авраам) и съпругата му Сарая (Сара) се подчинили на Бога, като се преместили в Ханаан, където имало много обичаи, показващи неуважение към брака. Йехова обрекъл на унищожение Содом и Гомор, защото жителите на тези градове вършели отвратителна сексуална неморалност или я одобрявали. Авраам ръководел добре семейството си, а Сара оставила добър пример, като била послушна на главенството на съпруга си. (Прочети 1 Петър 3:3–6.) Авраам се погрижил синът му Исаак да се ожени за служителка на Йехова. Исаак направил същото за сина си Яков, чиито синове станали прадеди на дванайсетте израилеви племена.

11. Как Моисеевият закон защитавал израилтяните?

¹¹ След време Йехова влязъл в договорни отношения с потомците на Яков (Израил). Моисеевият закон съдържал основни наредби относно брачните отношения, включително полигамията. Той защитавал  израилтяните в духовно отношение, като им забранявал да се женят за поклонници на фалшиви богове. (Прочети Второзаконие 7:3, 4.) Когато възниквали сериозни семейни проблеми, старейшините често осигурявали помощ. Имало закони относно изневярата, ревността и подозренията в невярност. Разводът бил позволен, но и за него имало правила. Човек можел да се разведе със съпругата си заради „нещо неприлично“. (Втор. 24:1) Не се определя какво точно се смятало за „неприлично“, но е логично да направим заключението, че не ставало въпрос за незначителни проблеми. (Лев. 19:18)

12, 13. а) Как някои мъже се отнасяли към съпругите си в дните на Малахия? б) Какви ще бъдат последствията днес, ако някой се разведе, за да се ожени за брачния партньор на друг човек?

¹² В дните на пророк Малахия много юдеи проявявали невярност към съпругите си, като се развеждали с тях, използвайки различни извинения. Те прогонвали жените на младостта си вероятно за да се оженят за по–млади жени или дори за езичнички. Когато Исус бил на земята, юдеите продължавали да се развеждат с жените си поради всевъзможни причини. (Мат. 19:3) Йехова Бог мразел такива разводи. (Прочети Малахия 2:13–16.)

¹³ Днес изневярата не се толерира сред народа на Йехова. Да предположим обаче, че покръстен християнин, който е женен, извърши прелюбодейство с брачния партньор на друг човек и се разведе, за да се ожени за него. Ако не се разкайва, съгрешилият ще бъде изключен, за да бъде запазена духовната чистота на сбора. (1 Кор. 5:11–13) Той или тя трябва ‘да дава плодове, подходящи за неговото разкаяние’, преди отново да бъде приет в сбора. (Лука 3:8; 2 Кор. 2:5–10) Макар че не е определено колко време трябва да мине, преди такъв човек да бъде възстановен, подобна невярност, която се среща рядко сред Божия народ, не може да бъде пренебрегната. Може да е необходимо да мине доста време, година или повече, за да може съгрешилият да докаже, че се разкайва искрено. Дори да бъде възстановен, той все пак ще дава сметка „пред съдийския престол на Бога“. (Рим. 14:10–12; виж „Стражева кула“ от 1 юни 1984 г., стр. 29, 30, и „Стражева кула“ от 15 ноември 1979 г. [англ.], стр. 31, 32)

14. Каква била целта на Закона?

¹⁴ Моисеевият закон направлявал израилтяните повече от 1500 години. Той осигурявал на Божиите служители праведни принципи във връзка със семейни и други въпроси и същевременно служел като „възпитател“, водещ до Месията. (Гал. 3:23, 24) Когато Исус умрял, Законът бил отменен и Бог установил нова уредба. (Евр. 8:6) Някои от нещата, които били позволени в Моисеевия закон, вече не били приемливи за християните.

15. а) Какъв е стандартът за брака в християнския сбор? б) Какви фактори трябва да вземе предвид един християнин, ако обмисля развод?

¹⁵ В отговор на въпроса на някои фарисеи Исус обяснил, че Моисей им направил отстъпка да се развеждат с жените си, но че ‘в началото не било така’. (Мат. 19:6–8) По този начин Исус показал, че стандартът на Бога, установен в Едем, щял да бъде въведен в християнския сбор. (1 Тим. 3:2, 12) Тъй като са „една плът“, брачните партньори остават заедно, като позволяват любовта им към Бога и един към друг  да укрепва връзката им. Ако някой се разведе поради друга причина освен поради блудство, той няма право да се ожени повторно. (Мат. 19:9) Разбира се, човек може да реши да прости на партньора си, който му е изневерил, но се разкайва, както пророк Осия очевидно простил на съпругата си Гомер. По подобен начин Йехова проявил милост към разкайващите се израилтяни, след като народът прелюбодействал в духовно отношение. (Ос. 3:1–5) Освен това, ако човек знае, че неговият партньор е извършил прелюбодейство, и реши да възобнови сексуалните си отношения с него, така ще покаже, че му прощава, и вече няма да има библейски основания за развод.

16. Какво казал Исус за безбрачието?

¹⁶ След като посочил, че за истинските християни няма друго основание за развод освен сексуалната неморалност, Исус споменал „онези, които притежават дара“ на безбрачието. Той добавил: „Който може да живее така, нека живее така.“ (Мат. 19:10–12) Мнозина избират да не се женят, за да служат на Йехова без отвличане на вниманието. Те заслужават похвала за това.

17. Какво може да помогне на един християнин да реши дали да се ожени?

¹⁷ За да реши дали да се ожени, или не, човек трябва първо да прецени в сърцето си дали е в състояние да се възползва от дара на безбрачието. Апостол Павел препоръчал човек да остане неженен, но казал: „Понеже блудството е широко разпространено, нека всеки мъж си има съпруга и всяка жена си има съпруг.“ После добавил: „Ако им липсва самоконтрол, нека се оженят, защото е по–добре да се оженят, отколкото да се разпалват от страст.“ Бракът може да помогне на човек да не позволи заради страстта си да прибягва до мастурбация или да извърши сексуална неморалност. Възрастта е друг фактор, който може да се вземе предвид, защото апостолът заявил: „Ако някой смята, че поведението му не е подобаващо за състоянието му на неженен, ако разцветът на младостта му е преминал и за него ще е най–добре да се ожени, нека постъпи както иска — той не върши грях. Такива хора нека се женят.“ (1 Кор. 7:2, 9, 36; 1 Тим. 4:1–3) Все пак не бива някой да бъде насърчаван да се ожени само защото има силни сексуални желания, присъщи на младостта. Той може да не е достатъчно зрял, за да се грижи за отговорностите си в брака.

18, 19. а) С какво се характеризира християнският брак? б) Какво ще обсъдим в следващата статия?

¹⁸ Християнският брак трябва да свързва мъж и жена, които са отдадени на Йехова и го обичат с цялото си сърце. Те също трябва да са развили толкова силна любов помежду си, че да искат да прекарат живота си заедно. Йехова ще ги благослови заради това, че са се вслушали в съвета да се оженят за някого, който е „в единство с Господаря“. (1 Кор. 7:39) За да имат успех в брака, те трябва да приемат Библията за източника на най–доброто ръководство.

¹⁹ В следващата статия ще обсъдим библейски принципи, които могат да помагат на женените християни да се справят с трудностите, свързани с живота в „последните дни“, когато много мъже и жени имат черти на характера, които пречат на успеха в брака. (2 Тим. 3:1–5) В скъпоценното си Слово Йехова ни е осигурил всичко нужно, за да се радваме на успешен и щастлив брак, като ходим по пътя към вечния живот заедно с неговия народ. (Мат. 7:13, 14)