Това било само едно от многото неща, за които противниците на Исус искали да обвинят него и учениците му. Моисеевият закон съдържал редица заповеди относно церемониалната чистота в случай на течение от тялото, проказа и досег с човешки и животински трупове. В него също се давали напътствия как да бъде премахната нечистотата. Това можело да стане чрез принасяне на жертва, изпиране на дрехите или поръсване с вода. (Лев. 11–15; Чис. 19)

Юдейските равини тълкували всички подробности от тези заповеди. Според един източник всяка нечистота била подлагана „на обсъждане относно обстоятелствата, които може да доведат до нея, как и до каква степен може да бъде предадена на другите, кои съдове и принадлежности могат или не могат да станат нечисти и най–вече какви методи и ритуали се изискват за очистването“.

Исусовите противници го попитали: „Защо твоите ученици не постъпват според обичаите, предадени от мъжете от древността, а се хранят с омърсени ръце?“ (Мар. 7:5) Тези религиозни водачи не задали въпроса от хигиенна гледна точка. Според ритуала, на който равините държали, ръцете трябвало да бъдат поливани с вода преди ядене. В източника, цитиран по–горе, се казва още: „Под въпрос е също кои съдове може да се използват за поливането, каква вода е подходяща, кой трябва да полива и каква част от ръцете трябва да бъде измивана.“

Онова, което казал Исус за тези човешки заповеди, било просто. Той отвърнал на юдейските религиозни водачи: „Колко точно е пророкувал Исаия за вас, лицемери, както е записано: ‘Тези хора ме почитат с устните си, но сърцата им са отдалечени от мене [Йехова]. Напразно ми се покланят, защото ученията, които поучават, са просто човешки заповеди.’ Вие не зачитате Божиите заповеди, понеже спазвате човешките обичаи.“ (Мар. 7:6–8)