1, 2. С каква трудност се сблъскали Йефтай и дъщеря му?

НАПРЕГНАТОТО очакване е свършило. С облекчение младата жена вижда баща си да се връща жив и здрав от битка и се затичва да го посрещне, радостна от забележителната му победа. Но вместо да пее и танцува с нея, бащата раздира окървавените си дрехи и извиква: „Ах, дъще моя! Ти ме съкруши!“ След това ѝ казва нещо, което променя живота ѝ завинаги, разбивайки мечтите и надеждите ѝ за нормален живот. Без колебание тя насърчава баща си да изпълни обещанието, което е дал на Йехова. Думите ѝ разкриват голямата ѝ вяра. Младата жена е уверена, че каквото и да поиска Йехова от нея, ще е за нейно добро. (Съд. 11:34–37) Баща ѝ се гордее с нея, защото знае, че готовността ѝ да подкрепи решението му, ѝ носи одобрението на Йехова.

² Йефтай и неговата бояща се от Бога дъщеря с пълно доверие постъпвали така, както Йехова иска, дори когато това не било лесно. Те били убедени, че Божието одобрение си заслужава всички жертви.

3. Защо примерът на Йефтай и дъщеря му може да е полезен за нас днес?

 ³ Знаем, че не винаги е лесно да сме верни на Йехова. Всъщност трябва да водим „усилна битка за вярата“. (Юда 3) Във връзка с това ще ни бъде от полза да разгледаме трудностите, с които Йефтай и дъщеря му се справили успешно. Как те останали верни на Йехова?

4, 5. a) Какво заповядал Йехова на израилтяните малко преди да влязат в Обетованата земя? б) Какви последствия понесли израилтяните заради непослушанието си според 106 псалм?

⁴ Всеки ден Йефтай и дъщеря му виждали пагубните последствия от неверността към Йехова. Близо 300 години по–рано на прадедите им било заповядано да премахнат всички езичници, населяващи Обетованата земя. (Втор. 7:1–4) Тъй като израилтяните не го направили, много от тях започнали да постъпват като ханаанците и се впримчили в поклонение на фалшиви богове и неморалност. (Прочети Псалм 106:34–39.)

⁵ От своя страна, непослушанието им донесло неодобрението на Йехова и той престанал да ги защитава. (Съд. 2:1–3, 11–15; Пс. 106:40–43) Колко ли трудно било на боящите се от Бога семейства да останат лоялни на Йехова през тези тежки години! Библията разкрива, че въпреки това имало верни хора, които били решени да спечелят Божието одобрение, като Йефтай и дъщеря му, а също и Елкана, Анна и Самуил. (1 Царе 1:20–28; 2:26)

6. Какво влияние оказва светът днес и какво трябва да правим?

⁶ Живеем в свят, в който хората мислят и постъпват подобно на древните ханаанци — те величаят секса и насилието и насърчават материализма. Йехова ни дава ясни предупреждения, каквито дал и на Израил, за да ни пази от това влияние. Ще се поучим ли от грешките на израилтяните? (1 Кор. 10:6–11) Трябва да се стремим да заличим от живота си всяка следа от ханаанското мислене. (Рим. 12:2) Полагаме ли съвестни усилия за това?

7. a) Какво причинил на Йефтай собственият му народ? б) Как реагирал Йефтай?

⁷ В дните на Йефтай заради непослушанието си израилтяните били поробени от филистимците и амонците. (Съд. 10:7, 8) Проблемите на Йефтай обаче не идвали само от вражеските народи, но и от собствените му братя и водачите на Израил. Подбудени от завист и омраза, природените му братя го прогонили и неправомерно го лишили от полагащото му се наследство на първороден. (Съд. 11:1–3) Йефтай не допуснал жестокото им отношение да се отрази на нагласата му. Вместо презрително да отхвърли молбата за помощ на старейшините, той се отзовал на нея. (Съд. 11:4–11) Какво вероятно го подбудило да постъпи като духовен човек?

8, 9. a) Кои принципи в Моисеевия закон може да са помогнали на Йефтай? б) Какво било най–важно за Йефтай?

⁸ Йефтай бил не само силен воин, но и добре познавал отношенията на Бога с народа Му. Познанието му за историята на Израил му дало ясна представа какво  е правилно и какво е погрешно в очите на Йехова. (Съд. 11:12–27) Божиите принципи, залегнали в Моисеевия закон, оформили мисленето на Йефтай, както и сърцето му. Той знаел, че Йехова не одобрява да се таи неприязън, а изисква неговите служители да се обичат помежду си. Законът също казвал, че човек не бива да пренебрегва нуждите на другите, дори на някого, който го „мрази“. (Прочети Изход 23:5; Левит 19:17, 18.)

⁹ Примерите на верни служители като Йосиф, който проявил милост към братята си, въпреки че „започнали да го мразят“, вероятно също се отразили на реакцията на Йефтай. (Бит. 37:4; 45:4, 5) Размисълът върху такива примери изглежда му помогнал да реши да постъпи по угоден на Бога начин. Несъмнено действията на братята му силно го наранили, но не го възпрели да служи на Йехова и на народа му. (Съд. 11:9) Защитата на Божието име била по–важна за него от личните му проблеми. Той бил решен да остане верен на Йехова, което било от полза за него и за другите. (Евр. 11:32, 33)

10. Как позволяваме на Божиите принципи да ни помагат да постъпваме като духовни хора?

¹⁰ Ще вземем ли пример от Йефтай? Може би някои събратя са ни разочаровали или са се отнесли лошо към нас. Не бива да позволяваме това да ни спира да посещаваме християнските събрания, да служим на Йехова и да се държим близо до сбора. Подобно на Йефтай нека позволим на Божиите стандарти да ни помагат да преодоляваме трудните ситуации и да продължаваме да даваме добър пример. (Рим. 12:20, 21; Кол. 3:13)

11, 12. Какъв обет дал Йефтай и какво включвал той?

¹¹ Йефтай съзнавал, че ще се нуждае от Божията помощ, за да освободи Израил от амонците. Той обещал на Йехова, че ако му помогне да победи, ще принесе като „принос за изгаряне“ първия човек, който излезе от къщата да го посрещне след битката. (Съд. 11:30, 31) Какъв бил този принос?

¹² Човешките жертвоприношения са отвратителни за Йехова. Следователно е ясно, че Йефтай нямал намерение буквално да принася някого в жертва. (Втор. 18:9, 10) Според изискванията на Моисеевия закон приносът за изгаряне се давал изцяло на Йехова, така че Йефтай явно имал предвид, че ще посвети този човек на службата за Бога. Ставало дума за постоянна служба в светия шатър. Йехова приел условието на Йефтай и го благословил с голяма победа над врага. (Съд. 11:32, 33) Но кой щял да бъде „приносът за изгаряне“?

13, 14. Какво разкриват думите на Йефтай в Съдии 11:35 за вярата му?

¹³ Припомни си ситуацията, описана в началото на статията. Когато Йефтай се завърнал от битката, излязла да го посрещне обичната му дъщеря, единственото му дете! Щял ли Йефтай да удържи на думата си и да изпрати дъщеря си да служи в светия шатър до края на живота си?

¹⁴ Несъмнено Йефтай отново се ръководел от Божиите принципи, за да вземе правилното решение. Той навярно си спомнил напътствието от Изход 23:19, според което Божият народ трябвало да дава на Йехова най–доброто. Законът  също посочвал, че щом човек даде обет, е задължен да го изпълни. В него се казвало: „Ако някой мъж даде обет пред Йехова ..., не бива да престъпва думата си. Трябва да постъпи точно така, както е казал.“ (Чис. 30:2) Подобно на вярната Анна, която вероятно била негова съвременничка, Йефтай бил длъжен да изпълни обета си, знаейки какво ще означава това за него и дъщеря му. Той нямал други деца. Неговата дъщеря била единствената му надежда да има наследник, който да продължи името му и да получи наследството му в Израил. (Съд. 11:34) Независимо от това Йефтай казал записаното в Съдии 11:35: „Дадох обет пред Йехова и не мога да се отрека от него!“ Верността му, макар и да му струвала много, му донесла Божието одобрение и благословия. Ти щеше ли да вземеш същото решение?

15. Какъв обет са дали много от нас и как показваме, че сме верни?

¹⁵ Когато сме отдали живота си на Йехова, сме му обещали, че безусловно ще вършим волята му. Знаели сме, че това ще изисква жертви от наша страна. Но готовността ни е поставена на изпитание, когато трябва да направим нещо, което не ни харесва. Като правим такива жертви и служим на Бога не просто както ни е най–удобно, показваме, че сме верни. Благословиите, които ще последват, ще са много по–големи от жертвите, колкото и болезнени да са те. (Мал. 3:10) А какво да кажем за дъщерята на Йефтай?

16. Как реагирала дъщерята на Йефтай, когато разбрала за обещанието на баща си? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁶ На дъщерята на Йефтай сигурно не ѝ било лесно да приеме живота, който ѝ отреждал обетът на баща ѝ. Този обет бил различен от обета на Анна, с който тя посветила сина си Самуил да служи в светия шатър като назирей. (1 Царе 1:11) Назиреите можели да се женят и да имат семейство. Но дъщерята на Йефтай щяла  да бъде „принос за изгаряне“, тоест трябвало да се откаже от тези радости. (Съд. 11:37–40) Като дъщеря на славния предводител на Израил, тя можело да се омъжи за най–видния мъж в земята. Но сега щяла да стане обикновена служителка в светия шатър. Какво направила младата жена? Тя показала, че поставя службата за Йехова на първо място, със следните думи: „Татко, ако си дал обет пред Йехова, постъпи с мене според онова, което си обещал!“ (Съд. 11:36) Тя пожертвала естествените си желания да има съпруг и деца, за да подкрепи истинското поклонение. Как можем да подражаваме на самопожертвувателния ѝ дух?

17. a) Как можем да подражаваме на вярата на Йефтай и дъщеря му? б) Как думите от Евреи 6:10–12 те насърчават към самопожертвувателност?

¹⁷ Хиляди млади християни и християнки са готови да останат неженени или да нямат деца — поне засега, — за да служат на Йехова възможно най–пълно. Някои по–възрастни братя и сестри също жертват времето, което могат да прекарват с децата и внуците си, за да участват в теократични строителни проекти или да посетят Училището за проповедници на Царството и да служат където нуждата от вестители е по–голяма. Други оставят на заден план личните си дела, за да участват в проповедните кампании в периода на Възпоменанието. Такава всеотдайна служба носи голяма радост на Йехова, който никога няма да забрави делата и любовта на служителите си. (Прочети Евреи 6:10–12.) Можеш ли и ти да направиш допълнителни жертви, за да служиш по–пълно на Йехова?

18, 19. Какво научаваме от библейския разказ за Йефтай и дъщеря му и как можем да им подражаваме?

¹⁸ Въпреки че животът му не бил никак лесен, Йефтай позволил на мисленето на Йехова да го ръководи в решенията му. Той не се повлиял от света около себе си. Разочарованията не отслабили решимостта му да остане верен. Жертвите, които направили той и дъщеря му, им донесли благословии, тъй като Йехова използвал и двамата в подкрепа на истинското поклонение. Йефтай и дъщеря му се придържали към Божиите стандарти във времена, когато другите ги отхвърляли.

¹⁹ Библията ни насърчава да подражаваме „на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“. (Евр. 6:12) Нека бъдем като Йефтай и дъщеря му и да живеем в хармония с важната истина, която личи в живота им: верността носи Божието одобрение.