АПОСТОЛ Павел писал под вдъхновение за девет качества, които са резултат от действието на светия дух. (Гал. 5:22, 23) Той описал тези желателни качества като едно цяло, наричайки ги „плода на духа“. * Този „плод“ е отличителен белег на „новата личност“. (Кол. 3:10) Точно както едно дърво ще дава плод, ако се полива добре, така и човек ще проявява плода на духа, ако светият дух действа свободно в живота му. (Пс. 1:1–3)

Първото качество, което Павел посочил от плода на духа, е любовта. Колко ценна е тя? Апостолът казал, че той е „нищо“ без любов. (1 Кор. 13:2) Но какво всъщност е любовта и как можем да я развиваме и проявяваме всеки ден?

Въпреки че не е лесно да обясним какво е любовта, Библията описва начина, по който тя се проявява. Например четем, че любовта е „дълготърпелива и милостива“. Също че „се радва на истината“ и „понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко“. Любовта включва и силна привързаност, искрена загриженост и преданост към другите. От друга страна, липсата на любов се проявява като завист, гордост, непристойно поведение, егоизъм, огорчение и нежелание да се прости. За разлика от това, любовта, която искаме да развиваме, „не търси изгода за себе си“. (1 Кор. 13:4–8)

„Бог е любов.“ Наистина Йехова е самото олицетворение на любовта. (1 Йоан 4:8) Всичките му дела свидетелстват за неговата любов. Най–голямата му проява на любов към човечеството била да изпрати Исус да страда и да умре за нас. Апостол Йоан казал: „Любовта на Бога беше изявена спрямо нас, като Бог изпрати своя единороден Син в света, за да получим живот чрез него. Същността на любовта не е в това, че ние обичаме Бога, а в това, че той прояви любовта си към нас и изпрати своя Син като помирителна жертва за греховете ни.“ (1 Йоан 4:9, 10) Божията любов ни дава възможност да получим прошка на греховете си, надежда и живот.

Исус доказал любовта си към човечеството, като с желание изпълнил Божията воля. Павел писал: „[Исус] казва: ‘Ето, дойдох да изпълня твоята воля.’ ... Именно според тази ‘воля’ ние сме осветени посредством принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги.“ (Евр. 10:9, 10) Никой човек не би могъл да прояви по–голяма любов. Исус казал: „Никой няма по–голяма любов от тази да даде живота си за своите приятели.“ (Йоан 15:13) Можем  ли ние, несъвършените хора, да подражаваме на любовта на Йехова и Исус към нас? Да. Нека видим как.

Павел ни подканя: „Подражавайте на Бога като негови любими деца и живейте в любов, както и Христос ви обичаше и предаде себе си за вас.“ (Еф. 5:1, 2) Ние „живеем в любов“, като проявяваме това качество във всяка област от живота си. Любовта се вижда в действията, а не само в думите ни. Йоан писал: „Дечица, нека проявяваме любов един към друг не само с думи и със слово, но и с дела и с истина!“ (1 Йоан 3:18) Например, ако обичаме Бога и ближния, ще сме подбудени да споделяме с другите „добрата новина за царството“. (Мат. 24:14; Лука 10:27) „Живеем в любов“ и като сме търпеливи, мили и готови да прощаваме. Затова Библията ни съветва: „Както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ (Кол. 3:13)

Истинската любов обаче не бива да се бърка със сантименталност. Например, за да успокои плачещото си дете, един сантиментален родител може да угажда на всяка негова прищявка. Но ако истински обича детето си, родителят ще е твърд, когато се налага. По подобен начин „Бог е любов“, но „порицава онзи, когото обича“. (Евр. 12:6) Ако „живеем в любов“, и ние ще осигуряваме подходящо поправяне, когато е необходимо. (Пр. 3:11, 12) Разбира се, като правим това, трябва да помним, че ние също сме грешни и често постъпките ни не са толкова мили. Следователно, когато става дума за проявата на любов, всички имаме какво да подобрим. Но как да го направим? Ето три начина.

Първо, моли Бога за духа му, който произвежда любов. Исус заявил, че Йехова дава „свети дух на онези, които му поискат“. (Лука 11:13) Ако се молим за този дух и се стараем „да живеем според духа“, в делата ни все повече ще се вижда любов. (Гал. 5:16) Например, ако си старейшина, може да се молиш светият дух да ти помага да даваш библейски съвети на другите по любещ начин. Или ако си родител, може да се молиш Божият дух да ти помага да поправяш децата си с любов, а не с гняв.

Второ, размишлявай как Исус проявявал любов дори когато го провокирали. (1 Пет. 2:21, 23) Трябва да мислим за примера му особено когато някой ни обиди или се отнесе несправедливо към нас. В такива моменти е добре да се запитаме: „Какво би направил Исус?“ Този въпрос помогнал на една сестра на име Лий да мисли, преди да действа. Тя разказва: „Веднъж една колежка изпрати на други колеги имейл, в който се изказваше лошо за мене и работата ми. Това много ме нарани. Но се запитах: ‘Как да подражавам на Исус в отношенията си с нея?’ След като размишлявах какво би направил Исус, реших да подмина случилото се и да не го правя на въпрос. По–късно научих, че колежката ми има сериозен здравословен проблем и изпитва голям стрес. Направих си извода, че вероятно не е искала да ме засегне. Като размишлявах как Исус проявявал любов дори когато го провокирали, успях да проявя такава любов към колежката си.“ Ако подражаваме на Исус, винаги ще постъпваме с любов.

Трето, развивай самопожертвувателност. Самопожертвувателната любов е отличителна черта на истинските християни. (Йоан 13:34, 35) Във връзка с това Библията ни подканя „да мислим по същия начин, по който мислел Христос“. Напускайки небето, той „се отказал от всичко“ заради нас, дори от живота. (Флп. 2:5–8) Като подражаваме на самопожертвувателната  му любов, нашите мисли и чувства ще стават все повече като неговите и ще бъдем подбудени да поставяме нуждите на другите пред своите. Каква полза имаме още, ако развиваме любов?

Проявата на любов ни носи голяма полза. Нека разгледаме два примера:

• МЕЖДУНАРОДНО БРАТСТВО: Заради любовта помежду ни сме сигурни, че независимо в кой сбор по света отидем, братята и сестрите ще ни посрещнат сърдечно. Колко е хубаво да знаем, че „цялото ни братство по света“ ни обича! (1 Пет. 5:9) Такава любов съществува единствено сред Божия народ.

• МИР: Като „проявяваме търпимост един към друг в любов“, се радваме на „обединяващата връзка на мира“. (Еф. 4:2, 3) Усещаме този мир на събранията и конгресите. Нима не си съгласен, че това е нещо наистина уникално в днешния разединен свят? (Пс. 119:165; Иса. 54:13) Като се стремим да сме в мир с другите, показваме колко силно ги обичаме и това радва небесния ни Баща. (Пс. 133:1–3; Мат. 5:9)

Павел писал: „Любовта укрепва.“ (1 Кор. 8:1) По какъв начин? Апостолът обяснява това в 13 глава на първото си писмо до коринтяните, наречена Химна на любовта. Например любовта търси ползата на другия. (1 Кор. 10:24; 13:5) Освен това, тъй като е внимателна, загрижена, дълготърпелива и милостива, любовта сплотява семействата и сборовете. (Кол. 3:14)

Общата ни любов към Бога е най–ценният и укрепващ вид любов. Благодарение на тази любов хора от всякакъв произход, раса и език радостно служат на Йехова „в единство“. (Соф. 3:9) Нека сме решени всеки ден да проявяваме това скъпоценно качество от плода на Божия свети дух.