КОПНЕЕШ ли за назначение в сбора, което понастоящем не можеш да изпълняваш? Може би това е отговорност, която е възложена на някой друг, или е назначение в службата, което си имал преди. Сега обаче възрастта, влошеното здраве, икономическите трудности или семейните задължения те ограничават. Или заради организационни промени се е наложило да отстъпиш на друг отговорности, които си изпълнявал дълги години. Какъвто и да е случаят, може да ти се струва, че не правиш толкова, колкото ти се иска в службата. Разбираемо е понякога да се чувстваш разочарован. И все пак как да не позволиш отрицателни чувства като обезсърчение, огорчение или негодувание да те превъзмогнат? Как да запазиш радостта си?

Може да научим много в това отношение от примера на Йоан Кръстител. Той имал забележителни привилегии, но вероятно очаквал животът му да се развие по по–различен начин, отколкото се развил в действителност. Йоан едва ли си представял, че ще прекара повече време в затвора, отколкото в служба на свобода. Той обаче продължил да изпитва радост и запазил тази нагласа до края на живота си. Какво му помогнало? И как ние можем да останем радостни дори когато изпитваме разочарования?

През пролетта на 29 г. Йоан започнал службата си като предшественик на Месията, известявайки: „Разкайте се, защото небесното царство наближи!“ (Мат. 3:2; Лука 1:12–17) Мнозина откликнали. От далечни места се стичали множества, за да чуят посланието му. То подбудило много хора да се разкаят и да се покръстят. Йоан също смело предупредил гордите религиозни водачи каква присъда ги очаква, ако не се променят. (Мат. 3:5–12) Най–важният момент от службата му бил през есента на 29 г., когато покръстил Исус. От тогава нататък Йоан подканял хората да следват Исус, обещания Месия. (Йоан 1:32–37)

Предвид уникалната роля на Йоан Исус могъл да каже: „Измежду родените от жена не се е появявал някой по–велик от Йоан Кръстител.“ (Мат. 11:11) Йоан несъмнено се  радвал на благословиите, които получил. Подобно на него мнозина днес също изпитват богати благословии. Да помислим например за един брат на име Тери. Той и съпругата му Сандра са в целодневна служба над 50 години. Тери казва: „Радвах се на най–различни прекрасни привилегии. Служих като пионер, бетелов служител, специален пионер, окръжен надзорник, областен надзорник и сега отново съм специален пионер.“ Радостно е да получаваш теократични назначения, но както ще научим от примера на Йоан, се изискват усилия да запазиш радостта си, когато обстоятелствата ти се променят.

Йоан Кръстител останал радостен, защото не загубил своята признателност за привилегиите, които имал. Да разгледаме един пример. След Исусовото покръстване службата на Йоан започнала да намалява, а на Исус — да расте. Обезпокоени от това, учениците на Йоан му казали: „Онзи човек ... сега покръства и всички отиват при него.“ (Йоан 3:26) Той отговорил: „Невястата принадлежи на младоженеца. А приятелят на младоженеца изпитва голяма радост, когато стои и чува гласа на младоженеца. Затова моята радост е пълна.“ (Йоан 3:29) Йоан не се надпреварвал с Исус, нито смятал, че по–великата роля на Исус омаловажила неговата. Вместо това той запазил радостта си, защото ценял ролята си като „приятел на младоженеца“.

Нагласата на Йоан му помогнала да остане доволен, въпреки че назначението му не било лесно. Например той бил назирей от раждането си и затова не бивало да пие вино. (Лука 1:15) Исус казал относно простия му начин на живот: „Дойде Йоан и не ядеше, нито пиеше.“ От друга страна, Исус и учениците му нямали такива ограничения и живеели като другите. (Мат. 11:18, 19) Освен това Йоан не извършил никакво чудо, но знаел, че на Исусовите ученици, включително на някои, които първоначално следвали него, им била дадена такава власт. (Мат. 10:1; Йоан 10:41) Вместо обаче да се съсредоточава върху подобни различия, той пламенно изпълнявал своето назначение от Йехова.

Ако ние също ценим настоящото си назначение в службата за Йехова, можем да запазим радостта си. Тери, споменат по–горе, споделя: „Съсредоточавах се върху всяко назначение, което получавах.“ Той казва за живота си, прекаран в целодневната служба: „Не съжалявам за нищо, имам само прекрасни спомени.“

Можем да изпитваме повече радост в службата за Бога, като мислим какво придава истинска стойност на едно теократично назначение, или отговорност. Това е привилегията да сме „сътрудници на Бога“. (1 Кор. 3:9) Точно както полирането на ценно бижу може да запази блясъка му, така и размисълът върху голямата чест да служим на Бога, може да попречи на неправилните възгледи да помрачат радостта ни. Така няма да сравняваме жертвите, които ние правим, с жертвите на другите, нито ще смятаме своите отговорности за по–маловажни заради чуждите. (Гал. 6:4)

Йоан навярно знаел, че службата му няма да продължи дълго, но едва ли предполагал, че ще приключи толкова внезапно. (Йоан 3:30) През 30 г., около 6 месеца след като покръстил Исус, Йоан бил хвърлен в затвора от цар Ирод. Но той правел каквото е по силите му да продължава да свидетелства. (Мар. 6:17–20) Какво му помогнало да запази радостта си въпреки тези промени? Той останал съсредоточен върху духовните неща.

Докато бил в затвора, Йоан получил сведения за разрастващата се служба на Исус. (Мат. 11:2; Лука 7:18) Той бил убеден, че Исус е Месията, но може би се питал как ще изпълни всичко, предсказано в Писанието за Месията. Щом Месията трябвало да получи царска власт, щяло ли Исусовото управление да започне скоро? Щял ли в резултат на това Йоан да бъде освободен от затвора? Със силно желание да разбере по–ясно Исусовата  роля, Йоан изпратил двама свои ученици да попитат Исус: „Ти ли си онзи, който трябва да дойде, или да очакваме някого другиго?“ (Лука 7:19) Когато се върнали, Йоан със сигурност ги слушал внимателно, докато разказват как Исус е извършил чудодейни изцеления и след това ги е изпратил обратно да му предадат: „Слепите започват да виждат, куците прохождат, прокажените биват очиствани, глухите чуват, мъртвите възкръсват и на бедните се казва добрата новина.“ (Лука 7:20–22)

Йоан несъмнено бил укрепен от сведенията им, които потвърдили, че Исус изпълнява месианските пророчества. Въпреки че появата на Месията нямало да доведе до освобождаването на Йоан от затвора, той знаел, че службата му не била напразна. Независимо от обстоятелствата той имал основания да е щастлив.

Подобно на Йоан, ако се съсредоточаваме върху духовните неща, ще можем да издържаме, проявявайки дълготърпение с радост. (Кол. 1:9–11) За тази цел трябва да четем Библията и да размишляваме върху нея. Така ще си напомняме, че службата ни за Бога не е напразна. (1 Кор. 15:58) Сандра казва: „Чета по една глава от Библията всеки ден. Това ме приближава до Йехова и се съсредоточавам върху него, а не върху себе си.“ Можем също да обръщаме внимание на сведения за дейността на Царството, което ще ни помогне да гледаме отвъд обстоятелствата си и да се съсредоточаваме върху това, което Йехова постига. „Месечните предавания на JW Broadcasting^® ни помагат да се чувстваме по–близки до организацията и да запазваме радостта си в назначението ни“, споделя Сандра.

Йоан Кръстител изпълнявал кратката си служба „с духа и силата“ на Илия и подобно на него бил „човек като всички нас“. (Лука 1:17; Як. 5:17) Ако в подражание на Йоан ценим назначението си и сме съсредоточени върху духовните неща, ние също можем да запазим радостта си в службата за Царството, каквото и да ни се случи.