1. Какво трябва да правят християните, за да завършат състезанието за живота?

ХРИСТИЯНИТЕ участват в състезание за живот. Без значение дали сме в него съвсем отскоро, или от години, трябва да продължаваме да бягаме, докато не пресечем финалната линия. Думите на Павел към християните във Филипи могат да ни укрепят да завършим състезанието. Някои членове на този сбор от I в. служели на Йехова вече години наред. Те били добри състезатели, но апостолът им припомнил, че е важно да бягат с издръжливост. Той искал да подражават на примера му, като са „устремени към целта“. (Флп. 3:14)

2. Защо съветът на Павел към филипяните бил навременен?

² Съветът на Павел към филипяните бил навременен. Сборът понасял враждебност още от основаването си. Всичко започнало, когато в отговор на Божията покана „Ела в Македония!“ около 50 г. Павел и Сила пристигнали във Филипи. (Деян. 16:9) Там те срещнали жена на име Лидия, която ги слушала, и „Йехова отворил широко сърцето ѝ“ за добрата новина. (Деян. 16:14) Скоро тя и всички в дома ѝ се покръстили. Дяволът обаче не стоял със скръстени ръце. Някои мъже от града завлекли Павел и Сила пред градските управници и ги обвинили лъжливо, че причиняват смущение. Затова Павел и Сила били бити, хвърлени в затвора и по–късно помолени да напуснат града. (Деян. 16:16–40) Отказали ли се? В никакъв случай! А братята и сестрите от новосформирания сбор? За щастие, те също издържали. Несъмнено добрият пример на Павел и Сила бил голямо насърчение за тях.

3. Какво съзнавал Павел и какви въпроси ще разгледаме?

 ³ Павел бил решен да не се отказва. (2 Кор. 4:16) Той обаче знаел, че за да пробяга разстоянието до финала, трябва да остане съсредоточен върху целта. Какво научаваме от него? Какви съвременни примери на вяра доказват, че можем да преодолеем пречките пред издръжливостта? И как надеждата ни за бъдещето може да ни дава сили никога да не се отказваме?

4. Как Павел останал деен въпреки обстоятелствата си?

⁴ Да помислим за положението на Павел, когато писал до филипяните. Той бил под домашен арест в Рим и свободата му да проповядва, била значително ограничена. Но Павел останал деен, като свидетелствал на посетителите си и пишел писма до далечни сборове. Днес също много християни, които не могат да излизат от къщи, използват всяка възможност да споделят добрата новина с хората, идващи в дома им. Освен това пишат насърчителни писма на домакини, с които не можем да разговаряме лично.

5. Според думите на Павел във Филипяни 3:12–14 какво му помогнало да остане съсредоточен върху целта?

⁵ Павел не си позволявал да се разсейва нито от минали постижения, нито от минали грешки. Той казал колко е важно „да забравя нещата зад себе си“, за да „се насочва към нещата пред себе си“, тоест към успешното завършване на състезанието. (Прочети Филипяни 3:12–14.) Какво можело да отвлече вниманието на Павел? Първо, постиженията му в юдаизма били забележителни, но той гледал на тях като на „купчина смет“. (Флп. 3:3–8) Второ, апостолът не позволявал на чувството за вина заради миналото му на преследвач на християните да го спира. И трето, Павел не смятал, че вече е направил достатъчно за Йехова. Службата му била резултатна, въпреки че бил хвърлян в затвора, бит, пребит с камъни, неведнъж нямал храна и дрехи и преживял корабокрушения. (2 Кор. 11:23–27) Но независимо какво бил постигнал и претърпял, Павел знаел, че трябва да продължава да полага усилия. Същото важи и за нас.

6. Кои са някои от нещата, които може би трябва „да забравим“?

⁶ Как да подражаваме на примера на Павел „да забравяме нещата зад себе си“? Някои от нас се борят с чувство за вина заради минали грехове. Ако и с тебе е така, може да направиш задълбочено изследване на Христовата изкупителна жертва. Изучаването на тази насърчителна тема, размисълът и молитвите във връзка с нея може много да облекчат ненужната вина, защото ще разберем и приемем, че Йехова ни е простил греховете. Примерът на Павел ни учи и на друго. Някои са се отказали от доходоносна кариера, за да работят за интересите на Царството. Забравяме ли „нещата зад себе си“, като не гледаме с копнеж назад към богатството и удобствата, които може би сме изпуснали? (Чис. 11:4–6; Екл. 7:10) Сред тези „неща“ може да са и добрите резултати в службата за Йехова или изпитанията, издържани в миналото. Разбира се, като си спомняме как Йехова ни е благославял и подкрепял през годините, може да се приближим още до него.  Никога обаче не искаме да ставаме самодоволни, смятайки, че сме направили достатъчно. (1 Кор. 15:58)

7. Какво е необходимо, за да спечелим състезанието за живота, според 1 Коринтяни 9:24–27? Обясни с пример.

⁷ Павел разбирал добре Исусовите думи „Напрягайте всичките си сили“. (Лука 13:23, 24) Той знаел, че като Христос трябва да напряга сили до края. Затова сравнил християнския живот със състезание. (Прочети 1 Коринтяни 9:24–27.) Бегачите са съсредоточени върху финалната линия и не се разсейват. Например трасето на състезателите в градско бягане може да минава покрай магазини и други разсейващи фактори. Представяш ли си един бегач да спре да разгледа витрините? Не и ако иска да спечели! В състезанието за живота ние също трябва да се пазим от отвличане на вниманието. Ако останем съсредоточени върху целта и напрягаме всичките си сили като Павел, ще спечелим наградата!

8. Кои три трудности ще разгледаме?

⁸ Нека сега да обсъдим три трудности, които могат „да ни забавят“. Това са отлаганите очаквания, намаляващата физическа сила и продължителните изпитания. Ще извлечем полза, като видим как някои са се справили в такива обстоятелства. (Флп. 3:17)

9. Как могат да ни се отразят отлаганите очаквания?

⁹ Отлагани очаквания. Нормално е да копнеем за добрите неща, обещани от Йехова. Неговият пророк Авакум също се чувствал така. Той изразил желание Йехова да сложи край на злото в Юда и Бог му казал да чака. (Авак. 2:3) Но когато изпълнението на очакванията ни, изглежда, се бави, ентусиазмът ни може да угасне и дори да се обезсърчим. (Пр. 13:12) Това станало с някои братя в началото на XX в. Много помазани християни очаквали да получат небесната си награда през 1914 г. Когато обаче това  не се случило, как верните братя и сестри се справили с чувствата си?

10. Какво направила една семейна двойка, когато нещата не се развили според очакванията?

¹⁰ Обърни внимание на примера на двама лоялни християни, които се сблъскали с такава трудност. Брат Ройъл Спац се покръстил през 1908 г. на 20–годишна възраст. Той бил уверен, че скоро ще получи наградата си. Даже, когато през 1911 г. предложил брак на бъдещата си съпруга Пърл, той ѝ казал: „Знаеш какво ще стане през 1914 г. Ако ще се женим, трябва да е скоро!“ Отказали ли се тези християни от състезанието за живота, щом не получили небесната си награда през 1914 г.? Не, защото най–важното за тях било вярно да вършат Божията воля, а не да получат наградата. Те били решени да бягат в състезанието с издръжливост. И наистина Ройъл и Пърл били активни и верни до края на земния си път десетилетия по–късно. Без съмнение копнееш да видиш как Йехова реабилитира името и върховенството си и изпълнява всичките си обещания. Бъди сигурен, че това ще стане в определеното от него време. Дотогава нека сме заети в службата за нашия Бог, без да позволяваме на отлаганите очаквания да ни обезсърчат.

11–12. Защо можем да напредваме дори ако физическата ни сила намалява? Дай пример.

¹¹ Намаляваща физическа сила. За разлика от буквалния бегач няма нужда да си физически силен, за да ставаш по–силен духовно. Много братя и сестри, чиято физическа сила е отслабнала, все още са твърдо решени да продължават да напредват духовно. (2 Кор. 4:16) Например на 88–годишна възраст брат Артър Сикорд * бил служил в Бетел 55 години и здравето му вече се било влошило. Веднъж, когато дошла до леглото му да се погрижи за него, болногледачката мило му казала: „Брат Сикорд, ти си направил толкова много в службата за Йехова.“ Артър обаче не живеел в миналото. Той я погледнал в очите, усмихнал се и отвърнал: „Вярно е, но не е важно какво си направил досега, а какво ще правиш занапред.“

¹² Може би служиш на Йехова от дълги години и здравето вече не ти позволява да правиш колкото преди. Но не се отчайвай. Знай, че Йехова цени вярната ти служба в миналото. (Евр. 6:10)  А що се отнася до настоящето, помни, че всеотдайността ни не се измерва с това колко правим в службата за Йехова. Ние я показваме, като сме положителни и правим всичко, което силите ни позволяват. (Кол. 3:23) Йехова разбира ограниченията ни и не изисква от нас повече, отколкото можем да дадем. (Мар. 12:43, 44)

13. Как примерът на Анатолий и Лидия ни насърчава да продължаваме напред въпреки изпитанията?

¹³ Продължителни изпитания. Някои служители на Йехова са издържали трудности и преследване десетилетия наред. Анатолий Мелник * бил едва 12–годишен, когато баща му бил арестуван, хвърлен в затвора и заточен в Сибир на повече от 7000 км от семейството си в Молдова. Година по–късно Анатолий, майка му, баба му и дядо му също били изпратени в Сибир. След време можело да ходят на събрания в едно село, но трябвало да вървят 30 км в снега при минусови температури. По–късно Анатолий прекарал три години в затвора, разделен от съпругата си Лидия и едногодишната им дъщеричка. Въпреки всички трудности Анатолий и семейството му продължили вярно да служат на Йехова. Днес на 82 години братът е член на един Комитет на клона в централната част на Азия. Нека и ние като Анатолий и Лидия правим всичко по силите си в службата за Йехова и издържаме както досега. (Гал. 6:9)

14. Какво съзнавал Павел, че трябва да прави, за да постигне целта?

¹⁴ Павел бил уверен, че ще завърши състезанието и ще постигне целта. Като помазан християнин, той гледал напред към „наградата на небесното призоваване от Бога“, но съзнавал, че за да я получи, трябва да е „устремен“ към нея. (Флп. 3:14) Павел използвал интересно сравнение, за да помогне на филипяните да останат съсредоточени.

15. Как с примера за гражданството Павел насърчил филипяните да са устремени към целта?

¹⁵ Павел припомнил на филипяните небесното им гражданство. (Флп. 3:20) От какво значение било то? По онова време римското гражданство било силно  желано. * Но помазаните християни ги очаквало по–добро гражданство с много по–големи предимства. Римското бледнеело в сравнение с него! Затова Павел насърчил филипяните: „Постъпвайте по начин, достоен за добрата новина за Христос“. (Флп. 1:27) Думата „постъпвайте“ в този стих може да означава и „дръжте се като граждани“. Помазаните християни днес дават добър пример, като са устремени към целта да получат вечен живот в небето.

16. Какво трябва да правим според Филипяни 4:6, 7, независимо дали надеждата ни е да живеем на небето, или на земята?

¹⁶ Независимо дали надеждата ни е да живеем вечно в небето, или в рай на земята, трябва да продължаваме да се стремим към нея. Каквито и да са обстоятелствата ни, не бива да гледаме към нещата зад себе си, нито да позволяваме на нещо да ни пречи да вървим напред. (Флп. 3:16) Може да изглежда, че изпълнението на очакванията ни се бави; може би отслабваме физически или дълги години издържаме трудности и преследване. Какъвто и да е случаят, нека „не се безпокоим за нищо“. Вместо това нека разкриваме исканията си пред Бога и той ще ни даде мир, какъвто дори не сме си представяли. (Прочети Филипяни 4:6, 7.)

17. Какво ще обсъдим в следващата статия?

¹⁷ Като бегач, който напряга всичките си сили на последната права, нека останем съсредоточени върху целта да завършим състезанието за живота. Доколкото силите и обстоятелствата ни позволяват, нека напредваме стремително към прекрасните неща, които ни предстоят. Какво да правим, за да се движим във вярната посока и с темпо, което можем да поддържаме? Следващата статия ще ни помогне да си поставяме правилни приоритети и „да се уверяваме в това кои са по–важните неща“. (Флп. 1:9, 10)