1. Според 1 Солунци 5:11 в каква дейност участваме всички ние?

 ДАЛИ твоят сбор е строил или ремонтирал Зала на Царството? Ако е така, несъмнено помниш първото събрание в нея. Преливал си от благодарност към Йехова и може би от вълнение ти е било трудно да пееш началната песен. Нашите добре построени Зали на Царството носят слава на Йехова, но още по-голяма възхвала му носим ние с една фигуративна строителна работа — да укрепваме и изграждаме хората, идващи в тези места за поклонение. Всъщност апостол Павел имал предвид тази дейност с думите от основния ни стих в 1 Солунци 5:11. (Прочети.)

2. Какво ще разгледаме в тази статия?

² Апостол Павел е чудесен пример за човек, който знаел как да укрепва събратята си. Той им съчувствал и ги разбирал. В тази статия ще разгледаме как Павел им помагал 1) да издържат изпитания, 2) да имат мир помежду си и 3) да укрепват вярата си в Йехова. Нека видим как ние днес можем да му подражаваме и да укрепваме братята и сестрите си. (1 Кор. 11:1)

3. Какъв уравновесен възглед имал Павел?

³ Павел много обичал братята си. Тъй като трудностите не му били чужди, той можел да проявява състрадание и разбиране към тях, когато имали изпитания. Веднъж Павел останал без средства и трябвало да работи, за да се погрижи за себе си и за сътрудниците  си. (Деян. 20:34) Занаятът му бил да прави шатри и когато пристигнал в Коринт, първоначално работил с Акила и Прискила, които имали същия занаят. „Всяка събота“ обаче той проповядвал на юдеите и гърците. А когато Сила и Тимотей пристигнали, „с цялото си усърдие се заел да проповядва словото“. (Деян. 18:2-5) Павел никога не изгубил от поглед основната си цел — да служи на Йехова. Тъй като бил хубав пример с усърдието си в службата и трудолюбието си, той можел да насърчи братята и сестрите и да им напомни да не позволяват на проблемите и грижата за прехраната да ги накарат да пренебрегнат „по-важните неща“ — нещата, свързани с поклонението на Йехова. (Флп. 1:10)

4. Как Павел и Тимотей помогнали на братята си да се справят с преследването?

⁴ Скоро след като сборът в Солун бил сформиран, братята там се сблъскали със сурово противопоставяне. Една тълпа разярени противници не могла да намери Павел и Сила и завлякла „някои братя пред градските управници“, викайки: „Тези мъже ... действат против постановленията на императора.“ (Деян. 17:6, 7) Представяш ли си колко уплашени били тези нови християни, като разбрали, че хората в града са се настроили срещу тях! Това можело да намали пламенността им в службата за Йехова. Павел обаче не искал да става така и въпреки че със Сила трябвало да напуснат града, те се погрижили за младия сбор. Павел казал на солунците: „Изпратихме Тимотей, нашият брат ..., да ви укрепи и утеши във вашата вяра, та никой да не бъде разколебан от тези трудности.“ (1 Сол. 3:2, 3) Тимотей вероятно бил преживял преследване в родния си град Листра и видял как Павел укрепил братята там. Като знаел по какъв начин Йехова помогнал тогава, Тимотей можел да увери новите братя и сестри, че всичко ще се нареди. (Деян. 14:8, 19-22; Евр. 12:2)

5. Как един старейшина помогнал на Брайънт и с какъв резултат?

⁵ По какъв друг начин Павел укрепвал братята си? Когато се върнали отново в Листра, Икония и Антиохия, Павел и Варнава назначили „старейшини във всеки сбор“. (Деян. 14:21-23) Несъмнено тези назначени мъже били източник на утеха за сборовете, както са и старейшините днес. Да видим какво казва един брат на име Брайънт: „Когато бях на 15, баща ми ни напусна и майка ми беше изключена. Чувствах се изоставен и бях отчаян.“ Какво помогнало на Брайънт в този труден период? Той споделя: „Един старейшина, Тони, ми обръщаше внимание на събранията и по друго време. Той ми разказваше за хора, които са имали изпитания, но са били щастливи. Четеше ми Псалм 27:10 и често ми говореше за Езекия, който служил вярно на Йехова, въпреки че баща му не бил добър пример.“ Как се отразила на Брайънт тази практична помощ? Той казва: „Благодарение на подкрепата на Тони след време започнах целодневна служба.“ Старейшини, бъдете наблюдателни и помагайте на онези, които като Брайънт може да имат нужда от „добра дума“. (Пр. 12:25)

6. Как Павел насърчавал събратята си с примери на други верни служители на Йехова?

 ⁶ Павел напомнил на събратята си, че със сила от Йехова „голям облак свидетели“ успели да издържат най-различни трудности. (Евр. 12:1) Апостолът разбирал, че преживяванията на тези хора от миналото могат да вдъхнат кураж на братята и сестрите и да им помогнат да се съсредоточат върху „града на живия Бог“. (Евр. 12:22) Същото е и днес. Нима не се насърчаваме, когато четем как Йехова помогнал на Гедеон, Варак, Давид, Самуил и много други? (Евр. 11:32-35) А какво да кажем за съвременните примери на вяра? В световната централа често получаваме писма от братя и сестри, чиято вяра е била укрепена от биографичния разказ на някой верен служител на Йехова.

7. Какво научаваш от думите на Павел в Римляни 14:19-21?

⁷ Укрепваме братята и сестрите си, като се стремим към мир в сбора. Ние не позволяваме на различията в мнението да ни разделят и не настояваме на правата си, щом не е нарушен библейски принцип. Да обърнем внимание на един пример. Сборът в Рим бил съставен от християни с юдейски и езически произход. Когато Моисеевият закон отпаднал, отпаднали и ограниченията за яденето на определени храни. (Мар. 7:19) Оттогава някои юдеи започнали да ядат всякаква храна. За други обаче това не било правилно, което довело до разделения в сбора. Павел подчертал колко е важен мирът и казал: „Добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, поради което брат ти може да се препъне.“ (Прочети Римляни 14:19-21.) По този начин той помогнал на събратята си да видят колко навреждащи могат да са такива спорове, както за отделния християнин, така и за сбора като цяло. Самият Павел бил готов да прави промени, за да не препъва никого. (1 Кор. 9:19-22) Ние също можем да укрепваме другите и да пазим мира, като не правим проблеми от неща, които са въпрос на лично предпочитание.

8. Как постъпил Павел, когато мирът в сбора бил застрашен?

⁸ Павел дал добър пример как да пазим мира, когато има несъгласия по важни въпроси. Например някои от сбора през първи век настоявали християните от езически произход да се обрежат, може би за да избегнат критиките на хората. (Гал. 6:12) Павел бил твърдо против това, но вместо да настоява на своето, той смирено отнесъл въпроса до апостолите и старейшините в Йерусалим. (Деян. 15:1, 2) Благодарение на постъпката му тези християни запазили радостта си и мира в сбора. (Деян. 15:30, 31)

9. Как можем да следваме примера на Павел?

⁹ Ако възникне сериозен спор, ще допринесем за мира, като потърсим помощ от онези, които Йехова е назначил да се грижат за сбора. Често в нашите издания или в напътствията, осигурени от организацията, има основана на Библията информация. Ако следваме това ръководство, вместо да  държим на личните си възгледи, ще допринасяме за мира в сбора.

10. Какво още правел Павел, за да допринася за мира в сбора?

¹⁰ Павел допринасял за мира, като наблягал не на отрицателните, а на положителните качества на братята и сестрите си. Например в края на писмото си до римляните той споменал много хора по име и за повечето от тях добавил някаква подробност или похвала. Можем да му подражаваме, като щедро хвалим братята и сестрите си за хубавите им качества. По този начин ще им даваме допълнителна причина да се сближават едни с други и така любовта в сбора ще расте.

11. Как можем да възстановим мира, когато възникнат разногласия?

¹¹ Понякога дори между зрели християни може да възникне разногласие или спор. Именно това се случило с Павел и неговия близък приятел Варнава. Те били на коренно различно мнение дали да вземат Марко на следващото си мисионерско пътуване. Помежду им дори възникнала „разпра“ и те се разделили. (Деян. 15:37-39) Павел, Варнава и Марко обаче изгладили отношенията си и така показали, че много ценят мира и единството в сбора. По-късно Павел говорил добре за Варнава и Марко. (1 Кор. 9:6; Кол. 4:10) Ние също трябва да сме готови да разрешаваме разногласията, които може да възникнат между нас и другите в сбора, и след това да продължаваме да се съсредоточаваме върху добрите им качества. По този начин ще допринесем за мира и единството. (Еф. 4:3)

12. С какви предизвикателства се сблъскват някои братя и сестри?

¹² Ние изграждаме братята и сестрите си, като укрепваме вярата им в Йехова. Някои от тях търпят подигравки от невярващи членове на семейството, колеги или съученици. Други са сериозно болни или се борят с наранени чувства. А някои са покръстени отдавна и от дълго време чакат края на тази система. Всички тези ситуации може да са изпитание на вярата. Членовете на сбора през първи век имали подобни предизвикателства. Какво направил Павел, за да ги укрепи?

13. Как Павел помогнал на събратята си, които търпели подигравки заради своите вярвания?

¹³ Павел използвал Писанието, за да укрепи вярата на братята и сестрите си. Например християните от юдейски произход може да не са знаели как да отговорят на твърдението на невярващите членове на семейството си, че юдаизмът превъзхожда християнството. Писмото, което Павел написал до тях, сигурно много ги укрепило. (Евр. 1:5, 6; 2:2, 3; 9:24, 25) Те можели да използват убедителните разсъждения в него, за да се защитят. Днес ние можем да помагаме на събратята си, които търпят подигравки, да използват основаните на Библията издания, за да обосноват вярванията си. И когато на някой младеж му се подиграват, че вярва в сътворението, можем да му помогнем да намери полезна информация в брошурите „Как се е появил животът?“ и „Произходът на  живота — пет въпроса, които трябва да си зададем“.

14. Какво правел Павел, въпреки че бил зает да проповядва и да поучава?

¹⁴ Павел насърчавал събратята си да проявяват любов чрез „добри дела“. (Евр. 10:24) Той им помагал не само с думи, но и с действия. Например, когато в Юдея настъпил глад, Павел се включил в доставянето на помощи за братята там. (Деян. 11:27-30) Въпреки че бил зает да проповядва и да поучава, той винаги търсел начини да помага на нуждаещите се. (Гал. 2:10) Така укрепвал увереността на братята си, че Йехова ще се грижи за тях. Ние днес използваме своето време, сили и умения да помагаме при бедствия и редовно правим дарения за световната дейност. По тези и други начини засилваме вярата на братята си, че Йехова никога няма да ги изостави.

15-16. Как трябва да се отнасяме към тези, чиято вяра е отслабнала?

¹⁵ Павел не се отказал от тези, чиято вяра била отслабнала. Той проявявал състрадание към тях и им говорел мило и насърчително. (Евр. 6:9; 10:39) Например в писмото си до евреите Павел често използвал думите „ние“ и „нас“, като така признавал, че и той трябва да прилага съветите, които дава. (Евр. 2:1, 3) По примера на Павел и ние не се отказваме от братята и сестрите, чиято вяра е отслабнала, а ги укрепваме, като искрено се интересуваме от тях. По този начин им засвидетелстваме любовта си. Мекият ни тон може да е също толкова укрепващ, колкото думите ни.

¹⁶ Павел уверил братята и сестрите  си, че Йехова вижда добрите им дела. (Евр. 10:32-34) Когато вярата на наш събрат отслабне, бихме могли да му помогнем по подобен начин. Може да го помолим да ни разкаже как е научил истината и случаи, в които е усетил Божията подкрепа. Тогава можем да го уверим, че Йехова не е забравил миналите му дела, подбудени от любов, и няма да го изостави и в бъдеще. (Евр. 6:10; 13:5, 6) Такива разговори може да събудят желанието на нашия събрат да продължи да служи на Йехова.

17. Какво умение можем да продължаваме да развиваме?

¹⁷ Точно както един строител с времето става все по-добър в работата си, така и ние можем да ставаме все по-умели в укрепването на другите. Можем да им вдъхваме сили за изпитанията, като им даваме за пример хората, които са издържали в миналото. Можем да допринасяме за мира, като говорим за хубавите страни на другите, като го пазим, когато е застрашен, и като го възстановяваме, когато възникнат разногласия. И можем да укрепваме вярата на братята и сестрите, като използваме Библията, осигуряваме им практична помощ и подкрепяме отслабналите духовно.

18. Какво си решен да правиш?

¹⁸ Братята и сестрите, които работят на теократични строежи, са щастливи и удовлетворени. И ние можем да изпитаме тези чувства, като участваме в духовната строителна дейност в сбора. За разлика от буквалните сгради, които с времето се рушат, резултатите от нашите усилия може да траят вечно. Затова нека сме решени да продължаваме „да се утешаваме един другиго“ и „да се укрепваме един другиго“. (1 Сол. 5:11)