1, 2. а) Защо съвременниците на Павел се вълнували от робството и свободата? б) Кой според Павел е Източникът на истинската свобода?

ХОРАТА в Римската империя, сред които живеели първите християни, се гордеели със законите, правосъдието и свободата си. Но мощта и величието на империята се дължали най–вече на робския труд. В един период около 30% от населението били роби. Несъмнено робството и свободата били теми, които много вълнували обикновените хора, включително християните.

² Апостол Павел често говорел в писмата си за свободата. Той обаче нямал за цел да прави социални или политически реформи, към каквито се стремели съвременниците му. Вместо да се надяват на свобода от човешки владетел или институция, Павел и другите християни полагали усилия да помогнат на хората да научат добрата новина за Божието Царство и колко ценна е изкупителната жертва на Христос Исус. Апостолът насочвал вниманието на събратята си към Източника на истинската свобода. Например във второто си писмо до коринтяните той ясно заявил:  „Йехова е дух, и където е духът на Йехова, там има свобода.“ (2 Кор. 3:17)

3, 4. а) Какво обсъдил Павел преди думите си във 2 Коринтяни 3:17? б) Как да придобием свободата, която идва от Йехова?

³ Малко преди това в същото писмо Павел говорел за славното сияние на лицето на Моисей, когато слязъл от Синайската планина, след като бил в присъствието на ангел на Йехова. Когато го видели, хората се изплашили и Моисей си сложил покривало. (Из. 34:29, 30, 33; 2 Кор. 3:7, 13) Павел обяснил: „Но когато се обърнат към Йехова, покривалото бива вдигнато.“ (2 Кор. 3:16) Какво имал предвид?

⁴ Както научихме в предишната статия, Йехова, Създателят на всичко, е единствената личност, която притежава абсолютна и неограничена свобода. Логично е тогава, че в присъствието на Йехова и „където е духът на Йехова“, има свобода. За да придобием тази свобода, трябва „да се обърнем към Йехова“, тоест да развием лични отношения с него. Израилтяните в пустинята не гледали по духовен начин на отношенията си с Йехова. Върху сърцата и умовете им сякаш имало покривало и те мислели само как да използват новопридобитата си свобода от Египет, за да задоволяват плътските си желания. (Евр. 3:8–10)

5. а) Каква свобода носи духът на Йехова? б) Откъде знаем, че буквалното робство или затворът не пречат на свободата от Йехова? в) Върху кои въпроси трябва да помислим?

⁵ Свободата, съпътстваща духа на Йехова, превъзхожда свободата от буквално робство и всичко, което хората се опитват да постигнат. Духът на Йехова ни освобождава от робството на греха и смъртта, а също и на фалшивата религия и нейните обичаи. (Рим. 6:23; 8:2) Само каква славна свобода е това! Човек може да я има, дори и да е роб или в затвора. (Бит. 39:20–23) Пример за това са сестра Нанси Юен и брат Харолд Кинг, които години наред били в затвора заради вярата си. Можеш да чуеш как разказват преживяванията си на JW Broadcasting. (Виж ИНТЕРВЮТА И СЛУЧКИ > ИЗДРЪЖЛИВОСТ ПРИ ИЗПИТАНИЯ.) Трябва да помислим обаче как можем да покажем, че ценим свободата си, и как да я използваме мъдро.

6. Как израилтяните показали, че не ценят свободата, която Йехова им дал?

⁶ Когато осъзнаем истинската стойност на един скъп подарък, в нас се поражда желание да покажем благодарността си към този, който ни го е дал. Израилтяните не оценили свободата, която им дал Йехова, когато ги освободил от робство в Египет. Само след няколко месеца те започнали да копнеят за храната там и се оплаквали от онова, което Йехова им осигурявал, дори искали да се върнат в Египет. Представи си само, за тях „рибата, ... краставиците, дините, празът, лукът и чесънът“ били по–важни от свободата да се покланят на истинския Бог Йехова. Нищо чудно, че той пламнал от силен гняв! (Чис. 11:5, 6, 10; 14:3, 4) Това е ценен урок за нас.

7. Какво показва, че самият Павел прилагал съвета, който дал във 2 Коринтяни 6:1, и как можем да му подражаваме?

⁷ Апостол Павел посъветвал всички  християни да не приемат за даденост свободата, която Йехова милостиво им е дал чрез своя Син Исус Христос. (Прочети 2 Коринтяни 6:1.) Спомни си колко много се измъчвал апостолът, че е в плен на греха и смъртта. Но той заявил: „Благодаря на Бога!“ Защо? Павел обяснил на събратята си: „Защото законът на този дух, който дава живот в единство с Христос Исус, те е освободил от закона на греха и на смъртта.“ (Рим. 7:24, 25; 8:2) Също като Павел ние не бива да приемаме за даденост факта, че Йехова ни е освободил от робството на греха и смъртта. Благодарение на откупа можем да служим на нашия Бог с чиста съвест и да изпитваме истинска радост от това. (Пс. 40:8)

8, 9. а) Какво предупредил апостол Петър за свободата? б) Какви опасности съществуват за нас днес?

⁸ Освен да проявяваме благодарност, трябва и да внимаваме да не злоупотребяваме със скъпоценната си свобода. Апостол Петър ни е предупредил да не я превръщаме в извинение да задоволяваме плътските си желания. (Прочети 1 Петър 2:16.) Предупреждението му сигурно ни напомня за случилото се с израилтяните. Но за нас също има опасност, дори още по–голяма. Сатана и неговият свят ни обсипват с примамливи предложения във връзка с облеклото и външния вид, храната и напитките, развлеченията и т.н. Умелите рекламодатели често показват привлекателни хора, които представят за абсолютна необходимост много неща, от които в действителност не се нуждаем. Колко лесно е да попаднем в този капан и да злоупотребим със свободата си!

⁹ Съветът на Петър се отнася също за по–сериозни въпроси в живота като избора на образование или работа. Например учениците днес са подложени на голям натиск да учат много, за да бъдат приети в елитни университети. Насажда им се идеята, че високото образование открива възможности за добре платена и престижна работа. Често им се представят статистики, с цел да се покаже голямата разлика в заплатите на завършилите такива университети и хората със средно образование. Високото образование може да е много привлекателно за младежите, които трябва да вземат решения за бъдещето си. Какво е добре да помнят те и родителите им?

10. Какво трябва да помним, когато вземаме решения по лични въпроси?

¹⁰ Някои може да смятат, че тъй като това са лични въпроси, могат да изберат каквото им харесва, стига съвестта им да им го позволява. Вероятно те се ръководят от думите на Павел към коринтяните относно храната: „Защо моята свобода да бъде осъждана от съвестта на друг човек?“ (1 Кор. 10:29) Вярно е, че образованието и професията ни са въпрос на личен избор, но трябва да помним, че свободата ни е относителна и че всичките ни решения си имат последствия. Ето защо, преди да зададе горния въпрос, Павел писал: „Всичко е позволено, но не всичко носи полза. Всичко е позволено, но не всичко укрепва.“ (1 Кор. 10:23) Това ни показва, че собствените ни предпочитания не са най–важното, което трябва да вземем под внимание, когато упражняваме свободата си.

11. С каква цел сме били освободени?

¹¹ Когато предупредил да не злоупотребяваме със свободата си, Петър посочил също как трябва да я използваме — „като роби на Бога“. Следователно целта, с която Йехова ни е освободил чрез Исус от закона на греха и смъртта, е да посветим живота си на службата за Него.

12. Какъв пример оставили Ной и семейството му?

¹² Как да не злоупотребяваме със свободата си и да не допуснем да бъдем поробени отново от светските амбиции и желания? Най–добрата защита е да сме изцяло заети с духовни дейности. (Гал. 5:16) Да помислим например за патриарха Ной и семейството му. Те живеели в жесток и неморален свят, но не се увлекли по желанията и стремежите на хората около себе си. Какво им помогнало? Те избрали да се посветят на работата, която Йехова им възложил — да построят ковчега, да съберат храна за себе си и животните и да предупредят останалите хора за Потопа. В Библията четем: „Ной направи всичко така, както му заповяда Бог. Точно така направи.“ (Бит. 6:22) В резултат на това той и семейството му преживели края на тогавашния свят. (Евр. 11:7)

13. Каква задача получил Исус, която имаме и ние?

¹³ А какво е заповядал Йехова на нас? Като ученици на Исус, знаем, че Бог ни е възложил да проповядваме. (Прочети Лука 4:18, 19.) Днес богът на тази система все още заслепява повечето хора и ги държи в робство — религиозно, икономическо и социално. (2 Кор. 4:4) За нас е чест да следваме Исусовия пример и да им помагаме да опознаят Йехова, Бога на свободата, и да му служат. (Мат. 28:19, 20) Но това не е лесна задача. В някои страни хората стават все по–безразлични и понякога са дори враждебни. Всеки от нас трябва да се запита: „Мога ли да използвам свободата си,  за да подкрепям още повече дейността за Царството?“

14, 15. Какво решават да правят много служители на Йехова? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁴ Насърчително е да се види, че мнозина осъзнават колко близо е краят и опростяват живота си, за да участват в целодневната служба. (1 Кор. 9:19, 23) Някои от тях служат близо до дома си, а други се преместват там, където нуждата е по–голяма. Според отчетите през последните 5 години повече от 250 000 души станаха целодневни проповедници, като средният брой на редовните пионери днес надхвърля 1 100 000. Прекрасно е, че толкова много хора използват свободата си, за да служат на Йехова! (Пс. 110:3)

¹⁵ Какво помага на тези братя и сестри да използват мъдро свободата си? Да разгледаме примера на Джон и Джудит, които са служили в различни страни през последните 30 години. Те си спомнят, че когато през 1977 г. било въведено Училището за пионерска служба, учениците били насърчавани да се преместят на места с по–голяма нужда. Тъй като искали да останат съсредоточени върху тази цел, Джон и Джудит трябвало да живеят по–скромно и затова се налагало Джон много пъти да сменя работата си. Накрая, когато отишли в друга страна, те успели да се справят с различни трудности, като научаването на чужд език и приспособяването към нова култура и различен климат, защото се молели на Йехова и разчитали на него. Как им се отразили всички тези години в службата? Джон казва: „Бях напълно потопен в тази дейност. Тя е най–хубавото нещо, което някога съм правил. Йехова стана по–реален за мене, като истински любещ Баща. Сега по–добре разбирам думите в Яков 4:8: ‘Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.’ Намерих онова, което търсех — смисъл и удовлетворение в живота.“

16. По какъв мъдър начин хиляди братя и сестри използваха свободата си?

¹⁶ За разлика от Джон и Джудит някои могат да служат целодневно само временно. Много от тях са доброволци на строежи на теократични сгради по целия свят. Например, когато се строеше световната централа в Уоруик (щата Ню Йорк), дойдоха да помогнат около 27 000 братя и сестри — някои за две седмици, други за няколко месеца, година или повече. Мнозина направиха големи жертви, за да работят на този строеж. Те са чудесен пример за хора, които използват дадената им от Бога свобода за слава на Йехова, Бога на свободата!

17. Какво славно бъдеще очаква онези, които днес използват мъдро дадената им от Бога свобода?

¹⁷ Ние сме благодарни, че познаваме Йехова и можем да се радваме на свободата, която носи истинското поклонение. Нека с решенията, които вземаме, показваме, че ценим тази свобода. Вместо да я пилеем или да злоупотребяваме с нея, нека се възползваме от възможностите, които тя ни предоставя, за да служим всеотдайно на Йехова. Ако го правим, можем да очакваме изпълнението на следното обещание: „Самото създание ще бъде освободено от робството на тлението и ще придобие славната свобода на Божиите деца.“ (Рим. 8:21)