1. Какво трябва да направим всички ние?

БИ ЛИ искал да бягаш в трудно състезание особено ако си болен или уморен? Вероятно не. Апостол Павел обаче казал, че всички истински християни участват в състезание. (Евр. 12:1) И независимо дали сме млади, или стари, енергични или уморени, трябва да издържим до края, ако искаме да получим наградата от Йехова. (Мат. 24:13)

2. Защо Павел можел да говори свободно за състезанието за живота според 2 Тимотей 4:7, 8?

² Павел можел да говори свободно за това, защото успешно бил „пробягал разстоянието до финала“. (Прочети 2 Тимотей 4:7, 8.) Но какво състезание точно имал предвид той?

3. Какво представлява състезанието, за което говорел Павел?

³ Понякога Павел използвал елементи от игрите, провеждани в древна Гърция, за да предаде важни поуки. (1 Кор. 9:25–27; 2 Тим. 2:5) Той няколко пъти сравнил живота на християнина със състезание по бягане. (1 Кор. 9:24; Гал. 2:2; Флп. 2:16) Човек се включва в това състезание, като се отдава на Йехова и се покръства. (1 Пет. 3:21) Той пресича финалната линия, когато Бог му даде наградата на вечния живот. (Мат. 25:31–34, 46; 2 Тим. 4:8)

4. Какво ще разгледаме в тази статия?

⁴ Има редица прилики между бягането на дълго разстояние и християнския живот. Да разгледаме три от  тях. Първо, трябва да следваме правилния маршрут; второ, трябва да сме съсредоточени върху финала; трето, трябва да преодоляваме трудности по пътя си.

5. Какъв път трябва да следваме и защо?

⁵ За да заслужат наградата, участниците в буквално състезание трябва да бягат по определения от организаторите маршрут. Ако и ние искаме да получим наградата на вечния живот, е важно да следваме християнския път, или начин на живот. (Деян. 20:24; 1 Пет. 2:21) Но Сатана и хората под негово влияние искат да направим друг избор — „да тичаме с тях“. (1 Пет. 4:4) Те се подиграват на пътя, по който сме поели, и твърдят, че техният е по–добър и води до свобода. Но дълбоко грешат. (2 Пет. 2:19)

6. Какво научаваш от примера на Брайън?

⁶ Ако поемеш по пътя на онези, които са повлияни от света на Сатана, бързо ще разбереш, че той не води до свобода, а до робство. (Рим. 6:16) Да разгледаме примера на Брайън. Родителите му го насърчавали да избере християнския начин на живот. Но в младежките си години той започнал да се съмнява, че това ще го направи щастлив. Брайън решил да се присъедини към тези, които живеят според стандартите на Сатана. „Не осъзнавах, че т.нар. свобода, към която се стремях, щеше да ме направи роб на вредни навици — споделя Брайън. — След време вече вземах наркотици, злоупотребявах с алкохола и живеех неморално. През следващите няколко години постепенно започнах да използвам по–силни наркотици и се пристрастих към много от тях. ... Започнах да продавам наркотици, за да се издържам.“ В крайна сметка Брайън решил да живее според стандартите на Йехова. Той сменил „маршрута“ и през 2001 г. се покръстил. Днес е истински щастлив, че е поел по пътя към живота. *

7. Между кои два пътя можем да избираме според Матей 7:13, 14?

⁷ Само колко е важно да сме на правия път! Сатана иска да престанем да бягаме по тесния път, „водещ към живот“, и да преминем на широкия, на който се намират повечето хора в света. Той е привлекателен и по него  се тича лесно, но „води към унищожение“. (Прочети Матей 7:13, 14.) За да останем на правия път, без да се отклоняваме, трябва да вярваме на Йехова и да го слушаме.

8. Какво прави един бегач, ако се спъне?

⁸ Бегачите на дълги разстояния гледат пътя пред себе си, за да не се спънат. Но все пак е възможно да стъпят в дупка или някой от другите бегачи, без да иска, да ги спъне. Ако паднат, стават и продължават да бягат. Те мислят главно за финала и наградата, а не защо са се спънали.

9. Какво трябва да направим, ако се препънем?

⁹ В нашето състезание много пъти се препъваме, грешейки в думи или дела. Или пък другите бегачи допускат грешки, които ни нараняват. Това не е изненадващо, тъй като всички сме несъвършени и бягаме по тесния път към живота. Неизбежно е от време на време „да се блъскаме“ един в друг. Павел признал, че понякога ще имаме „причини за оплакване“. (Кол. 3:13) Но вместо да мислим какво ни е препънало, по–добре да мислим за предстоящата награда. А ако паднем, нека се изправим и продължим да бягаме. Огорчим ли се и откажем ли се, няма да пресечем финалната линия и да получим наградата. Освен това вероятно ще станем спънка за другите, които бягат по тесния път.

10. Как да не ставаме препятствие за другите?

¹⁰ Друг начин да не сме препятствие за останалите бегачи, е да се съобразяваме с предпочитанията им, когато е възможно, вместо да настояваме на своите права. (Рим. 14:13, 19–21; 1 Кор. 8:9, 13) В това отношение не сме като буквалните състезатели. Те се надпреварват и всеки иска наградата за себе си. Водени главно от своите интереси, бегачите може да се опитат да избутат другите, за да ги изпреварят. Ние обаче не се съревноваваме помежду си. (Гал. 5:26; 6:4) Целта ни е да помогнем на колкото се може повече хора  да стигнат до финала с нас и да получат наградата на живота. Затова се стремим да прилагаме боговдъхновения съвет на Павел да сме „загрижени не само за себе си, но и за другите“. (Флп. 2:4)

11. Върху какво са съсредоточени бегачите и защо?

¹¹ Освен че внимават в пътя, буквалните бегачи са съсредоточени върху финалната линия. Дори да не я виждат с очите си, те си представят как я пресичат и вземат наградата. Като постоянно мислят какво ги очаква, остават мотивирани.

12. Какво милостиво ни е обещал Йехова?

¹² Йехова милостиво ни е обещал сигурна награда, ако завършим състезанието — вечен живот или в небето, или в рай на земята. Писанието ни разкрива доста подробности, за да можем да си представим колко хубав ще е този живот. Колкото по–ясна е надеждата в ума и сърцето ни, толкова по–малко вероятно е да позволим на нещо да ни повали трайно.

13. Какво предимство имаме пред буквалните бегачи?

¹³ Бегачите в гръцките игри трябвало да се справят с умората и болката. Единственото, на което можели да разчитат, били собствените им сили и подготовката им. Ние също сме обучавани за нашето състезание, но имаме едно предимство. Разполагаме с неизчерпаем източник на сила. Йехова ни обещава, че ако разчитаме на него, не само ще ни обучава, но и ще ни направи силни! (1 Пет. 5:10)

14. Как 2 Коринтяни 12:9, 10 ни помага да се справяме с трудностите?

¹⁴ Павел срещал много трудности. Освен че понасял обиди и преследване, понякога се чувствал слаб и трябвало да се бори с нещо, което нарекъл „трън в плътта“. (2 Кор. 12:7) Но за него трудностите не били повод да се откаже, а възможност да разчита на Йехова. (Прочети 2 Коринтяни 12:9, 10.) Заради тази нагласа Йехова му помогнал във всичките му изпитания.

15. Какво ще изпитаме, ако подражаваме на Павел?

¹⁵ Ние също може да търпим обиди и преследване заради вярата си или да се борим с лошо здраве или изтощение. Но ако подражаваме на Павел, всяко от тези предизвикателства може да се превърне във възможност да изпитаме любещата подкрепа на Йехова.

16. Какво можеш да правиш, дори да не си в добро здраве?

¹⁶ Прикован ли си на инвалидна количка, или на легло? Болят ли те коленете? Имаш ли слабо зрение? Ако е така, можеш ли да бягаш редом с младите и здравите? Определено! По пътя към живота бягат много възрастни и болни Божии служители. Те не могат да го правят сами, затова черпят сили от Йехова, като слушат християнските събрания по телефона или ги гледат на стрийминг. Освен това участват в проповедната дейност, свидетелствайки на лекари, медицински сестри и роднини.

17. Как гледа Йехова на служителите си с физически ограничения?

¹⁷ Не допускай физическите ти ограничения да те обезсърчат и да те  накарат да мислиш, че си твърде слаб да бягаш по пътя към живота. Йехова те обича заради вярата ти в него и издръжливостта ти през годините. Нуждаеш се от помощта му повече от всякога и той няма да те изостави. (Пс. 9:10) Дори ще се приближи още повече до тебе. Обърни внимание какво казва една сестра със здравословни проблеми: „Здравето ми се влошава и ми се отдават все по–малко възможности да споделям истината с другите. Но знам, че дори малкото, което правя, радва сърцето на Йехова, и това ми носи щастие.“ Когато си потиснат, помни, че не си сам. Мисли за примера на Павел и за насърчителните му думи: „Намирам удовлетворение в слабостите, ... защото когато съм слаб, тогава съм силен.“ (2 Кор. 12:10)

18. В какво особено трудно положение се намират някои?

¹⁸ Някои бегачи по пътя към живота срещат друго предизвикателство. Те се борят с трудности, които другите не виждат и може би не разбират, например депресия или силно безпокойство. Защо положението на тези служители на Йехова е особено трудно? Защото, когато човек е със счупена ръка или е в инвалидна количка, това е видимо за всички и те може да поискат да помогнат. Но тези, които имат емоционални или психически проблеми, може да не показват с нищо, че страдат. Тяхната болка е толкова реална, колкото на човек със счупена ръка, но те може да не срещат същото състрадание от околните.

19. Какво научаваме от примера на Мемфивостей?

¹⁹ Ако имаш ограничения и се чувстваш неразбран, примерът на Мемфивостей може да те окуражи. (2 Царе 4:4) Освен че имал недъг, той понесъл несправедливо отношение от цар Давид. Мемфивостей с нищо не бил заслужил несгодите си. Въпреки това не допуснал да се огорчи, а ценял хубавите неща в живота си. Той бил благодарен за милостта, която Давид бил проявил към него преди. (2 Царе 9:6–10) Затова, когато царят постъпил несправедливо, Мемфивостей се опитал да види цялата картина. Той не позволил грешката на Давид да го огорчи и не винял Йехова за нея, а мислел как да подкрепи назначения от Бога цар. (2 Царе 16:1–4; 19:24–30) Йехова се погрижил чудесният пример на този  мъж да бъде записан в Словото му за наша полза. (Рим. 15:4)

20. Как безпокойството се отразява на някои, но в какво могат да са уверени?

²⁰ Заради силно безпокойство някои братя и сестри изпитват притеснение и несигурност в обикновени ситуации от ежедневието. На тях им е трудно да са сред много хора, но продължават да ходят на събрания и конгреси. Трудно им е да говорят с непознати, но въпреки това участват в проповедната служба. Ако и с тебе е така, не забравяй, че и други водят подобна борба. Мисли как всеотдайните ти усилия радват Йехова. Фактът, че не си се отказал, е доказателство, че той те благославя и ти дава нужните сили. * (Флп. 4:6, 7; 1 Пет. 5:7) Ако служиш на Йехова въпреки физически или емоционални ограничения, можеш да си уверен в неговото одобрение.

21. Какво ще постигнем с помощта на Йехова?

²¹ Хубавото е, че има разлика между буквалното надбягване и състезанието, за което говори Павел. В буквалното бягане в библейски времена само един човек печелел наградата. На християнския път обаче всеки, който издържи вярно, получава наградата на вечния живот. (Йоан 3:16) Участниците в буквалното състезание трябвало да са в добра физическа форма, иначе имали малки шансове за победа. От друга страна, много от нас имат физически ограничения, но издържат. (2 Кор. 4:16) С помощта на Йехова всички ще пробягаме разстоянието до финала!