1. Какво забелязва Йехова в служителите си?

„ЙЕХОВА намира радост в своя народ.“ (Пс. 149:4) Колко приятна мисъл е това! Той забелязва добрите ни качества, вижда потенциала ни и ни привлича към себе си. Ако му останем верни, той ще остане близо до нас завинаги. (Йоан 6:44)

2. Защо на някои им е трудно да повярват, че Йехова ги обича?

² Някои може да разсъждават: „Знам, че Йехова обича служителите си като цяло, но откъде да съм сигурен, че обича мене лично?“ Защо може да питат това? Оксана *, която имала тежко детство, казва: „Когато се покръстих и станах пионерка, бях много щастлива, но след 15 години започнаха да ме измъчват болезнени спомени. Реших, че съм загубила одобрението на Йехова и не заслужавам любовта му.“ Пионерка на име Юа, чието детство също не било никак лесно, споделя: „Отдадох живота си на Йехова, защото исках да го зарадвам, но бях убедена, че той не би могъл да ме обича.“

3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Подобно на тези две верни християнки, може би и ти обичаш силно Йехова, но се съмняваш, че той те обича. Защо е важно да си уверен в неговата любов? И какво ще ти помогне, ако си обзет от отрицателни мисли? Да разгледаме отговорите на тези въпроси.

4. Защо е опасно да се съмняваме в любовта на Йехова?

⁴ Любовта е голяма движеща сила. Ако сме убедени в любовта и подкрепата на Йехова, ще искаме  да му служим всеотдайно дори когато имаме трудности. От друга страна, ако изпитваме съмнения, „силата ни ще отслабне“. (Пр. 24:10) А когато сме обезсърчени и сме изгубили вяра в Божията любов, ставаме уязвими за атаките на Сатана. (Еф. 6:16)

5. Как съмненията в Божията любов се отразяват на някои?

⁵ Съмненията отслабват духовността на някои верни християни днес. Старейшина на име Джеймс казва: „Въпреки че бях в Бетел и ми харесваше да служа в чуждоезиков сбор, се питах дали Йехова наистина приема жертвите ми. В един момент дори започнах да се чудя дали той слуша молитвите ми.“ Ева, която също е в целодневна служба, споделя: „Разбрах, че да се съмняваш в любовта на Йехова, е опасно, защото сякаш попадаш във водовъртеж. Губиш желанието си за духовните неща и радостта си от службата за Йехова.“ Майкъл, който е редовен пионер и старейшина, казва: „Ако не вярваш, че Бог се интересува от тебе, ще се отдалечиш от него.“

6. Какво да правим, ако се усъмним в Божията любов?

⁶ От тези изказвания личи колко вредни за духовността ни са отрицателните мисли. Тогава какво да правим, ако в ума ни се вмъкнат съмнения, че Йехова ни обича? Трябва веднага да ги отхвърлим. Моли Йехова да ти помогне да заместиш „тревожните мисли“ с неговия мир, който „ще пази сърцето и ума ти“. (Пс. 139:23; Флп. 4:6, 7) И помни, че не си сам! Други верни братя и сестри също се борят с отрицателни чувства. Дори служители на Йехова в миналото са водили такава борба. Да обсъдим на какво ни учи примерът на апостол Павел.

7. Какви проблеми имал Павел?

⁷ Струва ли ти се понякога, че имаш твърде много отговорности и не можеш да се справиш с тях? Ако е така, навярно ще разбереш какво изпитвал Павел. Той се тревожел не само за един, а „за всички сборове“.  (2 Кор. 11:23-28) Имаш ли хронични здравословни проблеми, които помрачават радостта ти? Павел постоянно бил измъчван от „трън в плътта“, може би някакво заболяване, и отчаяно искал да се избави от него. (2 Кор. 12:7-10) Обезсърчен ли си от собственото си несъвършенство? И Павел понякога се чувствал така. Той нарекъл себе си „нещастен човек“ именно заради жестоката битка с несъвършенството. (Рим. 7:21-24)

8. Какво помогнало на Павел да се справя с проблемите си?

⁸ Въпреки всички обезсърчаващи обстоятелства и изпитания Павел продължил да служи на Йехова. Какво му дало сили? Макар и напълно наясно с недостатъците си, той имал непоклатима вяра в откупа. Апостолът знаел обещанието на Исус, че „всеки, който вярва в него, [ще] има вечен живот“. (Йоан 3:16; Рим. 6:23) И Павел определено вярвал в откупа. Той бил убеден, че Йехова прощава дори на тези, които са съгрешили сериозно, но се разкайват. (Пс. 86:5)

9. Какво научаваме от думите на Павел в Галатяни 2:20?

⁹ Павел вярвал също в силата на Божията любов, изразена чрез Христос. (Прочети Галатяни 2:20.) Обърни внимание на насърчителните думи в края на този стих: „Божият син ... прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ Павел не поставил граници на Божията любов. Той не си казвал: „Виждам защо Йехова обича братята, но мене не би могъл да ме обича.“ Апостолът напомнил на римляните: „Христос умря за нас още докато бяхме грешници.“ (Рим. 5:8) Да, Божията любов няма граници!

10. Какво научаваме от Римляни 8:38, 39?

¹⁰ Прочети Римляни 8:38, 39. Павел бил напълно убеден в силата на Божията любов. Той писал, че нищо „няма да успее да ни раздели“ от нея. Апостолът знаел какво търпение проявил Йехова към народа на Израил, а също и каква милост показал към него самия. Накратко казано, Павел разсъждавал така: „Щом Йехова изпратил собствения си Син да умре  за мене, трябва ли да се съмнявам в любовта му?“ (Рим. 8:32)

11. Защо Павел бил уверен в Божията любов въпреки миналите си грехове, споменати в 1 Тимотей 1:12-15?

¹¹ Прочети 1 Тимотей 1:12-15. Сигурно имало моменти, когато Павел се измъчвал заради миналото си. Той се нарекъл „най-големият“ грешник и това не е изненадващо. Преди да научи истината, Павел безмилостно преследвал християните от град на град, хвърлял ги в затвора и подкрепял убийството им. (Деян. 26:10, 11) Представяш ли си как щял да се почувства, ако срещнел млад християнин, чиито родители са били убити с негово съгласие? Павел съжалявал за грешките си, но знаел, че не може да промени миналото. Той приел, че Христос е умрял за него, и с увереност казал: „Благодарение на незаслужената милост на Бога аз съм това, което съм.“ (1 Кор. 15:3, 10) Каква е поуката? Приеми, че Христос е умрял и за тебе и така ти е дал възможността да имаш близки лични отношения с Йехова. (Деян. 3:19) От значение за Бога е това, което правим сега и ще направим в бъдеще, а не грешките ни от миналото, независимо дали тогава сме били Свидетели на Йехова, или не. (Иса. 1:18)

12. Как думите в 1 Йоан 3:19, 20 могат да ни помогнат, ако се чувстваме нищожни и недостойни за обич?

¹² Може да си мислиш, че не си достоен за честта Исус да умре за греховете ти. Каква би могла да е причината? Нашето несъвършено сърце е склонно да ни заблуждава, като ни  кара да се чувстваме нищожни и недостойни за обич. (Прочети 1 Йоан 3:19, 20.) В такива моменти е важно да си напомняме, че „Бог превъзхожда сърцата ни“. Любовта и прошката на нашия небесен Баща са много по-големи от отрицателните чувства, които се спотайват в сърцето ни. Необходимо е да възприемем възгледа на Йехова за нас. За целта трябва редовно да изучаваме Словото му, да се молим и да общуваме с лоялните му служители. Защо тези неща са толкова важни?

13. Как ни помага изучаването на Божието Слово? (Виж също блока „ Как Библията им помага“.)

¹³ Изучавай Божието Слово всеки ден и ще опознаваш все повече прекрасната личност на Йехова. Ще разбереш какви нежни чувства изпитва той към тебе. Ежедневният размисъл върху откъс от Библията ще ти помогне да мислиш по-ясно, да поправиш нещата в ума и сърцето си. (2 Тим. 3:16) Старейшина на име Кевин, който се борил с чувство за малоценност, казва: „Четенето на 103 псалм и размисълът върху него ми помогнаха да мисля по-трезво и да осъзная как наистина Йехова гледа на мене.“ А Ева, спомената по-рано, споделя: „В края на деня отделям време да размишлявам спокойно върху мислите на Йехова. Това ми дава вътрешен мир и укрепва вярата ми.“

14. Как ни помага молитвата?

¹⁴ Моли се често. (1 Сол. 5:17) Здравото приятелство между двама души се гради с редовно и искрено общуване. Същото важи и за приятелството с Йехова. Когато споделяме с него своите мисли, чувства и тревоги, му показваме, че му имаме доверие и сме уверени в любовта му. (Пс. 94:17-19; 1 Йоан 5:14, 15) Цитираната по-рано Юа казва: „Когато се моля, се старая не само да изреждам какво ми се е случило през деня, но и да разкривам на Йехова чувствата си. Постепенно започнах да гледам на него не като на директор на фирма, а като на Баща, който истински обича децата си.“ (Виж блока „ Чел ли си я?“.)

15. Как Йехова проявява личен интерес към нас?

¹⁵ Общувай с верни приятели. Те са дар от Йехова. (Як. 1:17) Нашият небесен Баща проявява личен интерес към нас, като ни осигурява духовно семейство от братя и сестри, които „обичат всякога“. (Пр. 17:17) В писмото  си до колосяните Павел конкретно споменал някои християни, които били „укрепваща помощ“ за него. (Кол. 4:10, 11) Дори Исус Христос се нуждаел от подкрепата на приятели, било то ангели, или хора, и бил благодарен за нея. (Лука 22:28, 43)

16. Как верните приятели ни помагат да се приближаваме до Йехова?

¹⁶ Възползваш ли се напълно от този дар от Йехова? Да споделяш тревогите си със зрял приятел, не е признак на слабост, а може да те защити. Обърни внимание какво казва Джеймс, цитиран по-рано: „Добрите приятелства със зрели християни са моят спасителен пояс. Когато ме обземат отрицателни мисли, те ме изслушват търпеливо и ми припомнят, че ме обичат. В тяхната помощ виждам любовта и загрижеността на Йехова към мене.“ Само колко е важно да развиваме и поддържаме близко приятелство с духовните си братя и сестри!

17-18. Кого трябва да слушаме и защо?

¹⁷ Сатана иска да се откажем от борбата да постъпваме правилно. Той иска да повярваме, че Йехова не ни обича и че не сме достойни за спасение. Но както видяхме, това е далеч от истината.

¹⁸ Йехова те обича. Ти си скъпоценен за него. Ако си му послушен, подобно на Исус ще „останеш в неговата любов“ завинаги. (Йоан 15:10) Затова не слушай Сатана, нито сърцето си, което те осъжда. Слушай Йехова, който вижда доброто във всеки от нас. Бъди уверен, че той „намира радост в своя народ“, включително и в тебе.