1, 2. Защо Римляни 5:12 е от значение за Свидетелите на Йехова?

ПРЕДСТАВИ си, че искаш да изброиш библейските стихове, които Свидетелите на Йехова познават и използват най–много. Ще поставиш ли Римляни 5:12 на едно от първите места? Помисли колко често си насочвал нечие внимание към това изказване: „Както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“

² Този стих се среща често в книгата „Какво в действителност учи Библията?“. Като я изучаваш с децата си или с някой друг, навярно ще прочетете Римляни 5:12 при обсъждането на Божието намерение за земята, откупа и състоянието на мъртвите, съответно в 3, 5 и 6 глава. Но колко често свързваш този стих с позицията си пред Йехова, делата си и надеждата си?

3. Кой факт за греха трябва да приемем?

³ Всички трябва да приемем факта, че сме грешни. Допускаме грешки всеки ден. Но Бог помни, че „сме пръст“, и е готов „да проявява милост“ към нас. (Пс. 103:13, 14) В молитвата  образец Исус казал: „Прости ни греховете.“ (Лука 11:2–4) Следователно нямаме причина да продължаваме да се измъчваме за грешки, които Бог ни е простил. Ще извлечем полза обаче, ако помислим как той е могъл да ни прости.

4, 5. а) Какво хвърля светлина върху Римляни 5:12? б) Какво представлява „незаслужената милост“, спомената в Римляни 3:24?

⁴ В главите преди и след Римляни 5:12, особено в 6 глава, намираме важна информация. Тя ще ни помогне да разберем как Йехова ни прощава. В 3 глава четем: „Всички съгрешиха ..., но е дар това, че благодарение на неговата незаслужена милост са обявени за праведни посредством освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус.“ (Рим. 3:23, 24) Какво имал предвид Павел с израза „незаслужена милост“? Той използвал гръцка дума, която според един справочник носи смисъла на „доброволно проявена благосклонност без изисквания или очаквания за нещо в замяна“.

⁵ Ученият Джон Паркхърст отбелязал: „Когато става въпрос за Бога или Христос, [тази гръцка дума] често се отнася за щедрата и незаслужена благодат или милост, която те проявили, откупувайки и спасявайки човечеството.“ Така че „Превод на новия свят“ подходящо използва израза „незаслужена милост“. Но как Бог проявил тази незаслужена милост? И какво общо има тя с твоята надежда и отношенията ти с него? Да видим.

6. До каква степен хората могат да се възползват от Божията незаслужена милост?

⁶ Адам бил „човекът“, чрез когото грехът и смъртта „влезли в света“. Затова Павел казал: „Поради прегрешението на един човек смъртта царуваше.“ Той добавил, че Божията незаслужена милост дошла „в изобилие ... чрез една личност — Исус Христос“. (Рим. 5:12, 15, 17) И тази милост носи голяма полза на всички хора. „Чрез послушанието на една личност мнозина ще станат праведни.“ Всъщност Божията незаслужена милост може „да доведе до вечен живот чрез нашия Господар Исус Христос“. (Рим. 5:19, 21)

7. Защо откупът е проява на незаслужена милост от страна на Бога?

⁷ Йехова не бил длъжен да изпраща Сина си на земята да осигури откупа, чрез който прошката била възможна. Нещо повече, несъвършените, грешни хора не заслужават това, което Бог и Исус направили. Следователно прошката и възможността да живеем вечно наистина са проява на незаслужена милост. Трябва много да ценим този дар и това да влияе на живота ни всеки ден.

8. Какъв погрешен възглед може да имат някои за греховете?

⁸ Като несъвършени потомци на Адам, сме склонни да грешим. Но би било много погрешно да злоупотребяваме с Божията незаслужена милост, като разсъждаваме: „Дори да извърша нещо погрешно — нещо, което е грях в Божиите очи, — няма защо да се притеснявам. Йехова ще ми прости.“ За съжаление, имало християни, които мислели по този начин още докато някои от апостолите били живи. (Прочети Юда 4.) Може би никога няма да изразим на глас подобна мисъл, но е възможно семето на този  погрешен възглед да е вече в нас или някой да го посади.

9, 10. Как Павел и другите християни били освободени от греха и смъртта?

⁹ Павел подчертал, че трябва решително да отхвърляме мисленето „Бог ме разбира и ще подмине грешките ми“. Защо? Павел казал, че християните били „умрели спрямо греха“. (Прочети Римляни 6:1, 2.) Защо можел да твърди, че са „умрели спрямо греха“, след като били още живи на земята?

¹⁰ Бог приложил стойността на откупа спрямо Павел и другите християни по негово време. Така той могъл да прости греховете им, да ги помаже със свети дух и да ги призове да бъдат негови духовни синове. Те имали надеждата, ако останат верни, да живеят и управляват с Христос в небето. Но още докато били живи и служели на Бога на земята, Павел можел да каже, че са „умрели спрямо греха“. Той дал за пример Исус, който умрял като човек, но бил възкресен като безсмъртен дух в небето. Смъртта вече нямала власт над него. Подобно на това помазаните християни можели да се смятат за „мъртви за греха, а живи за Бога благодарение на Христос Исус“. (Рим. 6:9, 11) Животът им не бил същият, тъй като вече не се подчинявали на погрешните си желания. Те били умрели спрямо предишния си начин на живот.

11. В какъв смисъл християните днес са „умрели спрямо греха“?

¹¹ Какво да кажем за нас? Преди да станем християни, често сме грешали вероятно без да осъзнаваме колко лоши са били постъпките ни в Божиите очи. Били сме като „роби на нечистотата и беззаконието“, тоест „роби на греха“. (Рим. 6:19, 20) После сме научили библейската истина, направили сме промени в живота си, отдали сме се на Бога и сме се покръстили. Оттогава нашето желание е да сме послушни „от сърце“ на Божиите учения и стандарти. Дори да не сме го формулирали точно така, ние сме били „освободени от греха“ и сме станали „роби на праведността“. (Рим. 6:17, 18) Затова и за нас може да се каже, че сме „умрели спрямо греха“.

12. Какво трябва да избере всеки от нас?

¹² Сега да помислим върху следните думи на Павел: „Не позволявайте грехът да царува във вашите смъртни тела, така че да се подчинявате на желанията им.“ (Рим. 6:12) Можем „да позволим“ на греха да царува, като правим всичко, към което ни подтиква грешната ни плът. Тъй като изборът е наш, въпросът е какво наистина искаме. Запитай се: „Позволявам ли понякога несъвършеното ми тяло или ум да ме водят в погрешната посока? Или съм мъртъв за греха? Живея ли за Бога благодарение на Христос Исус?“ Всичко се свежда до това колко ценим незаслужената милост, която Бог е проявил, като ни е простил.

13. Какво ни вдъхва увереност, че е възможно да обърнем гръб на греха?

¹³ Служителите на Йехова са престанали да дават „плода“, който са давали, преди да опознаят и обикнат Бога и да започнат да му служат. Те са вършили неща, „от които сега се срамуват“ и които са заслужавали смърт. (Рим. 6:21) Но са се променили. Така направили и мнозина в Коринт, до които Павел писал. Те били идолопоклонници, прелюбодейци, хомосексуалисти, крадци, пияници и др. Въпреки това били „измити“  и „осветени“. (1 Кор. 6:9–11) Такъв вероятно бил случаят и с някои от сбора в Рим. Павел бил вдъхновен да им пише: „Не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръжия на неправедността, но предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите, предоставете на Бога и частите на тялото си като оръжия на праведността.“ (Рим. 6:13) Павел бил сигурен, че те могат да останат духовно чисти и да продължават да се възползват от Божията незаслужена милост.

14, 15. Какво трябва да се запитаме във връзка с послушанието „от сърце“?

¹⁴ Някои братя и сестри днес също са били като коринтяните, но са се променили. Загърбили са грешното си минало и са били „измити“. Независимо доколко това се отнася за тебе, какъв си в очите на Бога сега? След като си се възползвал от Божията незаслужена милост и си получил прошка, решен ли си вече „да не предоставяш частите на тялото си на греха“, а вместо това „да предоставиш себе си на Бога като оживял от мъртвите“?

¹⁵ За тази цел трябва да се пазим от сериозните грехове, които някои в Коринт вършили. Много е важно да го правим, особено ако твърдим, че сме приели Божията незаслужена милост и че грехът няма власт над нас. Но решени ли сме също да сме послушни „от сърце“, като се стараем да не вършим грехове, които за някои не са толкова сериозни? (Рим. 6:14, 17)

16. Откъде знаем, че да си християнин, не означава само да не вършиш сериозни грехове?

¹⁶ Да помислим за апостол Павел. Със сигурност той не вършел сериозните грехове, споменати в 1 Коринтяни 6:9–11. Но признал, че все пак греши. Той писал: „Аз съм плътски, продаден в робство на греха. Понеже не знам какво правя — не върша това, което искам, а върша това, което мразя.“ (Рим. 7:14, 15) Оттук разбираме, че имало и други неща, които Павел смятал за погрешни и се стремял да не върши. (Прочети Римляни 7:21–23.) Дано това важи и за нас в стремежа ни да сме послушни „от сърце“.

17. Защо искаш да си честен?

¹⁷ Да вземем например честността, която е основно качество за християните. (Прочети Притчи 14:5; Ефесяни 4:25.) Сатана е „баща на лъжата“. Анания и жена му загубили живота си, защото излъгали. Ние не искаме да подражаваме на такива лоши примери, следователно не лъжем. (Йоан 8:44; Деян. 5:1–11) С това ли обаче се изчерпва честността ни? Всъщност дълбоката ни признателност за Божията незаслужена милост трябва да влияе на степента, в която проявяваме това качество.

18, 19. Защо да сме честни, не означава просто да не говорим лъжи?

¹⁸ Да лъжеш, означава да казваш неща, които не са истина. Но Йехова не иска служителите му просто да не говорят отявлени лъжи. Той казал на древните израилтяни: „Бъдете свети, защото аз, Йехова, вашият Бог, съм свят!“ После им дал конкретни примери какво означава това. Някои от тях са: „Недейте да крадете, недейте да лъжете и недейте да постъпвате нечестно със своя ближен!“ (Лев. 19:2, 11) За съжаление, човек може да не лъже, но пак да постъпва нечестно с другите.

¹⁹ Например един мъж казва на началника или на колегите си, че на следващия ден не може да дойде на работа или  че трябва да си тръгне по–рано, защото има „час при лекаря“. В действителност той просто ще мине за кратко през лекарския кабинет да остави някакви изследвания. Истинската причина да отсъства от работа, е, че иска да тръгне по–рано на път или да отиде със семейството си на плаж. В думите му може би има капка истина, но би ли казал, че той е честен? Или по–скоро подвежда останалите? Вероятно се сещаш за подобни случаи, когато някой умишлено подвежда друг, може би за да избегне наказание или за собствена изгода. Дори да не е излъгал директно, дали е спазил Божията заповед да не постъпва нечестно? Помисли и за записаното в Римляни 6:19: „Предоставете частите на тялото си като роби на праведността, водеща до святост.“

20, 21. Към какво трябва да ни подбужда Божията незаслужена милост?

²⁰ Мисълта е, че ако сме признателни за Божията незаслужена милост, няма просто да бягаме от грехове като прелюбодейство и пиянство, които вършили някои коринтяни. Да приемем Божията незаслужена милост, означава да не вършим сексуална неморалност, но и да се борим с всяка склонност към неприлични развлечения. Да предоставим частите на тялото си като роби на праведността, означава да се пазим от пиянство, но и да не пием толкова, че да сме почти пияни. Може да са ни необходими доста усилия в борбата с такива погрешни склонности. Въпреки това можем да спечелим.

²¹ Целта ни трябва да е да бягаме както от големите грехове, така и от не толкова сериозните. Не винаги ще успяваме. Но трябва да се стараем, както правел Павел. Той подканил братята си: „Не позволявайте грехът да царува във вашите смъртни тела, така че да се подчинявате на желанията им.“ (Рим. 6:12; 7:18–20) Като се борим срещу греха във всичките му форми, проявяваме истинска благодарност за Божията незаслужена милост чрез Христос.

22. Какво очаква онези, които проявяват признателност за Божията незаслужена милост?

²² Благодарение на незаслужената милост на Бога получаваме и ще продължаваме да получаваме прошка за греховете си. Нека с признателност полагаме усилия да преодоляваме всяка склонност да вършим грехове, които за други са незначителни. Павел обърнал внимание на наградата, която ни очаква, ако правим това: „Понеже бяхте освободени от греха и станахте роби на Бога, сега вашият плод е святост и води до вечен живот.“ (Рим. 6:22)