„БЛАГОДАРЕН човек ли съм?“ Това е въпрос, който всеки от нас трябва да си зададе. Библията предсказала, че в наши дни мнозина ще бъдат „неблагодарни“. (2 Тим. 3:2) Може би познаваш хора, които си мислят, че всичко им се полага. Те сякаш смятат, че няма нужда да са благодарни за това, което получават. Не е приятно да си в такава компания, нали?

За разлика от това на служителите на Йехова им е казано: „Проявявайте благодарност.“ Трябва да благодарим „за всичко“. (Кол. 3:15; 1 Сол. 5:18) Всъщност развиването на признателен дух е полезно. Има няколко причини защо това е така.

Важна причина да развиваме признателност, е, че тя ни помага да гледаме положително на себе си. Човек, който изразява благодарността си, вероятно ще изпитва повече самоуважение, а и другите ще се чувстват по–добре. На какво се дължи този резултат? Да помислим върху следното: Когато видиш, че някой е готов да направи нещо за тебе, това не предполага ли, че го заслужаваш? Явно той те цени. Щом осъзнаеш това, се чувстваш по–добре. Навярно така станало и с Рут. Виждайки щедростта на Вооз, тя несъмнено много се зарадвала, че някой се интересува от нея. (Рут 2:10–13)

Особено подходящо е да благодарим на Бога. Сигурно понякога мислиш за множеството духовни и физически дарове от него. (Втор. 8:17, 18; Деян. 14:17) Но вместо такива мисли просто да ти минават през ума, защо не се замислиш по–дълбоко за многото благословии, които Бог излива върху тебе и близките ти. Размисълът за щедростта на Създателя ще засили признателността ти към него и ще те увери колко много той те обича и цени. (1 Йоан 4:9)

Но не се ограничавай само до размисъла — благодари на Йехова за добротата му. (Пс. 100:4, 5) Някои казват, че „изразяването на благодарността допринася за човешкото щастие“.

Друга причина да проявяваме благодарност, е, че тя укрепва приятелствата. Всички имаме нужда да се чувстваме ценени. Когато искрено благодариш на някого за милия му жест, двамата ставате по–близки. (Рим. 16:3, 4) Освен това често признателните хора са по–отзивчиви. Те забелязват проявената към тях доброта и са подтикнати да отвърнат със същото. Наистина, като помагаме на другите, сме щастливи. Както казал Исус, „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деян. 20:35)

Робърт Емънс, ръководител на изследване на Калифорнийския университет за благодарността, казал следното: „За да гледаме през призмата на благодарността, трябва да виждаме неотменната връзка между хората, при която веднъж сме в ролята на даващи, а друг път — на получатели.“ Факт е, че в много отношения животът ни зависи от околните. Например  те осигуряват храната ни или ни оказват медицинска помощ. (1 Кор. 12:21) Признателният човек напълно осъзнава какво правят другите за него. Тогава имаш ли навика да благодариш за това, което получаваш?

Още една причина да развиваме благодарност, е, че тя ни помага да се съсредоточаваме върху положителните, а не върху отрицателните неща. В известен смисъл умът действа като филтър — позволява ни да се концентрираме върху определени неща от живота и да изключваме други. Ако е благодарен, човек е склонен да вижда положителното и да не обръща толкова внимание на проблемите. Колкото по–признателен си, толкова повече ще виждаш доброто, което на свой ред ще те прави още по–признателен. Ако имаш такъв мироглед, ще можеш да изпълняваш думите на апостол Павел: „Радвайте се винаги в Господаря.“ (Флп. 4:4)

Ще установиш, че благодарността пречи на отрицателното мислене. Нима не е трудно да изпитваш признателност и в същото време завист, тъга или гняв? Освен това благодарните хора не са материалисти. Те са доволни от нещата, които имат, и не се стремят към повече. (Флп. 4:12)

Като християнин, осъзнаваш, че Сатана иска да се обезсърчиш от трудностите в тези последни дни. Той ще е много доволен, ако се превърнеш в черноглед човек, който само се оплаква. Такава нагласа може да ти пречи да си резултатен проповедник на добрата новина. Всъщност благодарността върви ръка за ръка с плода на Божия дух, например с радостта от добрите неща, които ни дава Бог, и с вярата в обещанията му. (Гал. 5:22, 23)

Тъй като си част от народа на Йехова, вероятно си съгласен с казаното за благодарността в тази статия. И все пак съзнаваш, че признателният и положителен дух не идва от само себе си. Но недей да се обезсърчаваш. Можеш да развиеш такъв дух и да го запазиш. Как? Всеки ден мисли за неща, за които да благодариш. Колкото повече го правиш, толкова по–естествено ще ти идва да проявяваш признателност. Така ще бъдеш много по–щастлив от хората, които се съсредоточават върху проблемите. Мисли за хубавите неща, с които Бог и другите те насърчават и радват. Може дори да си водиш дневник, в който да записваш две–три неща от деня, за които си признателен.

Учените са установили, че „ако често благодарим на другите, между невроните в мозъка ни може да се изградят по–положителни автоматични връзки“. Благодарният човек е по–щастлив. Затова мисли за благословиите си, наслаждавай се на хубавите преживявания и проявявай признателност! Вместо да приемаш доброто за даденост, „благодари на Йехова, защото е добър“. Благодари „за всичко“. (1 Лет. 16:34; 1 Сол. 5:18)