1-2. Какво ще разгледаме в тази статия?

ПОНЯКОГА се замисляме колко кратък и „изпълнен с безпокойство“ е животът. (Йов 14:1) Затова е разбираемо да има моменти, в които сме обезсърчени. Много служители на Йехова в древността се чувствали така. Някои от тях дори искали да умрат. (3 Царе 19:2-4; Йов 3:1-3, 11; 7:15, 16) Но Йехова, Богът, на когото се уповавали, винаги им вдъхвал увереност и ги укрепвал. Техните преживявания са записани за наша утеха и поука. (Рим. 15:4)

² В тази статия ще обърнем внимание на някои Божии служители, които издържали обезсърчаващи изпитания: сина на Яков, Йосиф, вдовицата Ноемин, снаха ѝ Рут, левита, написал 73 псалм, и апостол Петър. Как Йехова ги укрепил? Какви поуки извличаме от примера им? Отговорите ще ни уверят, че „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са със сломен дух“. (Пс. 34:18)

3-4. Какво станало с младия Йосиф?

³ Йосиф вероятно бил на 17 години, когато сънувал два съня от Бога. От тях ставало ясно, че един ден ще заема почетна позиция и ще е уважаван от семейството си. (Бит. 37:5-10) Но скоро след това животът му се преобърнал. Братята му не само, че не проявили уважение към него, но го продали в робство и той се озовал в дома на египетски придворен служител на име Петефрий. (Бит. 37:21-28) За отрицателно време от  обичан син Йосиф се превърнал в незначителен роб на езичник. (Бит. 39:1)

⁴ Но положението щяло да стане още по-лошо. Съпругата на Петефрий лъжливо обвинила Йосиф в опит за изнасилване. Без да провери казаното от нея, Петефрий хвърлил Йосиф в затвора, където той бил окован във вериги. (Бит. 39:14-20; Пс. 105:17, 18) Представи си как се почувствал младият Йосиф от фалшивото обвинение! И помисли какъв укор може да е нанесло то на името на Йехова. Несъмнено Йосиф имал основания да е обезсърчен.

5. Как Йосиф преодолял обезсърчението?

⁵ Докато Йосиф бил роб, а после и затворник, възможностите и свободата му на действие били ограничени. Как запазил равновесието си? Вместо да се вглъбява в това, което не може да прави, той усърдно изпълнявал възложените му задължения. И преди всичко за него най-важен оставал Йехова. От своя страна, Йехова благославял всяко нещо, което Йосиф правел. (Бит. 39:21-23)

6. Как сънищата на Йосиф може да са му носили утеха?

⁶ Йосиф може да е намирал насърчение и в размисъла върху пророческите си сънища отпреди време. Те показвали, че той отново щял да види семейството си и положението му щяло да се подобри. Така и станало. Когато Йосиф бил на около 37 години, сънищата му започнали да се изпълняват по забележителен начин. (Бит. 37:7, 9, 10; 42:6, 9)

7. Според 1 Петър 5:10 какво ще ни помага да издържаме изпитанията?

⁷ Поуките за нас. Разказът за Йосиф ни припомня, че този свят е жесток и че ще понасяме несправедливо  отношение. Дори наш събрат може да ни нарани. Но ако Йехова е наша Скала и Убежище, няма да паднем духом, нито ще се откажем да му служим. (Пс. 62:6, 7; прочети 1 Петър 5:10) Спомни си и че Йосиф може би бил 17-годишен, когато Йехова по специален начин показал благоволението си към него. Ясно е, че Бог има доверие на младите си служители. Днес много младежи са като Йосиф. Те също проявяват вяра в Йехова. Някои от тях дори са били несправедливо изпращани в затвора, защото отказват да направят компромис с лоялността си към Бога. (Пс. 110:3)

8. Какво се случило с Ноемин и Рут?

⁸ Заради жесток глад в Юда Ноемин и семейството ѝ напуснали дома си и се заселили в Моав. Там съпругът на Ноемин Елимелех починал и тя останала сама с двамата им синове. Те се оженили за моавките Рут и Орфа. След около 10 години синовете на Ноемин също починали, и то без да имат деца. (Рут 1:1-5) Представи си огромната мъка на трите жени! Разбира се, Рут и Орфа можели да се омъжат повторно. Но кой щял да се грижи за възрастната Ноемин? Тя била толкова отчаяна, че казала: „Не ме наричайте Ноемин. Наричайте ме Мара, защото Всемогъщият направи живота ми много горчив.“ Със съкрушено сърце Ноемин решила да се върне във Витлеем и Рут я последвала. (Рут 1:7, 18-20)

9. Според Рут 1:16, 17, 22 как Рут укрепила Ноемин?

⁹ Лекът за отчаянието на Ноемин била лоялната любов. Например Рут я проявила към нея, като не я оставила. (Прочети Рут 1:16, 17, 22.) Във Витлеем младата жена трудолюбиво паберкувала ечемик за тях двете. Така тя бързо си изградила добра репутация. (Рут 3:11; 4:15)

10. Как Йехова проявявал любов към нуждаещите се като Ноемин и Рут?

¹⁰ Йехова бил дал на израилтяните милостив закон, включващ уредба за нуждаещите се като Ноемин и Рут. Когато прибирали жетвата, те трябвало да оставят краищата на нивата неожънати, за да има какво да събират бедните. (Лев. 19:9, 10) Така че не се налагало Ноемин и Рут да просят за храна, а можели да си я набавят по достоен начин.

11-12. Как Вооз направил Ноемин и Рут щастливи?

¹¹ Собственикът на нивата, в която паберкувала Рут, бил заможният Вооз. Той толкова се трогнал от лоялността и любовта на Рут към свекърва ѝ, че откупил семейното им наследство и взел Рут за жена. (Рут 4:9-13) Те имали син на име Овид, който станал дядо на цар Давид. (Рут 4:17)

¹² Представи си радостта на Ноемин, която държи в обятията си малкия Овид и благодари в молитва на Йехова! Но най-хубавото за двете жени все още предстои. Когато възкръснат, те ще научат, че Овид е бил предшественик на обещания Месия, Исус Христос!

13. Какви важни поуки извличаме от разказа за Ноемин и Рут?

¹³ Поуките за нас. Когато понасяме изпитания, може да сме обезсърчени, дори съкрушени, и да не виждаме никакъв изход. В такива моменти трябва да  се уповаваме напълно на небесния си Баща и да оставаме близо до събратята си. Разбира се, Йехова може да не премахне изпитанието. Все пак той не върнал на Ноемин съпруга и синовете ѝ. Но ще ни помогне да се справим, може би чрез изрази на лоялна любов от страна на духовното ни семейство. (Пр. 17:17)

14. Защо един левит се обезсърчил?

¹⁴ Писателят на 73 псалм бил левит. Като такъв, той имал честта да служи в дома за поклонение на Йехова. Въпреки това в един момент се обезсърчил. Защо? Той започнал да завижда на злите и надменните не защото били такива, а заради привидното им благополучие. (Пс. 73:2-9, 11-14) Те сякаш имали всичко — богатство, добър живот и спокойствие. Това толкова обезсърчило псалмиста, че той казал: „Наистина напразно съм очистил сърцето си и съм измил ръцете си, за да покажа, че съм невинен.“ Очевидно левитът бил в голяма духовна опасност.

15. Предвид Псалм 73:16-19, 22-25 как левитът преодолял обезсърчението?

¹⁵ Прочети Псалм 73:16-19, 22-25. Левитът отишъл „във великото светилище на Бога“. Там, вероятно заобиколен от други поклонници на Йехова, той успял да обмисли ситуацията спокойно, трезво и с молитва. Така осъзнал, че не разсъждава разумно и е поел по опасен път, който ще го отдалечи от Йехова. Той също разбрал, че злите стоят „на хлъзгаво място“ и ще ги постигне „внезапно бедствие“. За да се пребори със завистта и обезсърчението, левитът трябвало да види нещата от гледната точка на Йехова. Щом го направил, отново усетил вътрешен мир и бил щастлив. Той казал: „Освен [Йехова] нямам друга радост на земята.“

16. Какво научаваме от един левит?

¹⁶ Поуките за нас. Нека никога не завиждаме на злите хора, които, изглежда, имат хубав живот. Тяхното щастие е  повърхностно и временно и те нямат бъдеще. (Екл. 8:12, 13) Да им завиждаме, е все едно да дадем път на обезсърчението и дори на духовната разруха. Ако се уловиш, че завиждаш на успеха на злите, направи същото като левита. Вслушай се в любещите съвети на Бога и общувай с хората, които вършат волята му. Когато Йехова е твоята радост, ще си щастлив и ще останеш на пътя към „истинския живот“. (1 Тим. 6:19)

17. Какви причини имал Петър да се обезсърчи?

¹⁷ Апостол Петър бил енергичен, но и импулсивен човек и на моменти говорел прибързано. Ето защо понякога казвал или правел неща, за които после съжалявал. Например, когато Исус обяснил на апостолите, че ще страда и ще умре, Петър го укорил: „Такова нещо изобщо няма да ти се случи.“ (Мат. 16:21-23) Тогава Исус го поправил. А когато една тълпа дошла да арестува Исус, Петър, действайки прибързано, отрязал ухото на роба на първосвещеника. (Йоан 18:10, 11) Исус отново поправил апостола. Освен това Петър бил заявил, че дори другите апостоли да се отвърнат от Христос, той никога няма да го направи. (Мат. 26:33) Но тази самоувереност отстъпила място на страха от човека и Петър се отрекъл три пъти от Господаря си. Дълбоко обезсърчен, той „излязъл навън и заплакал горчиво“. (Мат. 26:69-75) Сигурно се питал дали Исус някога ще му прости.

18. Как Исус помогнал на Петър да се справи с обезсърчението?

¹⁸ Петър обаче не изпаднал в отчаяние. Въпреки грешката си той продължил напред и както четем, отново бил с другите апостоли. (Йоан 21:1-3; Деян. 1:15, 16) Какво му помогнало? Първо, по-рано Исус се бил помолил вярата  му да не се изгуби и го насърчил да се върне и да укрепи братята си. Йехова отговорил на тази искрена молитва. После Исус се явил лично на Петър несъмнено за да го окуражи. (Лука 22:32; 24:33, 34; 1 Кор. 15:5) Той се явил и на апостолите след неуспешен нощен риболов. При този случай дал възможност на Петър да потвърди любовта си към него. Исус бил простил на скъпия си приятел и му възложил още задачи. (Йоан 21:15-17)

19. Как Псалм 103:13, 14 ни помага да виждаме грешките си през очите на Йехова?

¹⁹ Поуките за нас. От начина, по който Исус се отнесъл към Петър, личи неговата милост, а той съвършено подражава на Баща си. Затова, когато допускаме грешки, не бива да си правим извода, че сме безнадежден случай. Важно е да помним, че Сатана иска да мислим така. Вместо това нека полагаме усилия да виждаме себе си, както и онези, които грешат спрямо нас, през състрадателните и любещи очи на небесния ни Баща. (Прочети Псалм 103:13, 14.)

20. Какво ще обсъдим в следващата статия?

²⁰ Разказите за Йосиф, Ноемин, Рут, левита и Петър ни уверяват, че „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце“. (Пс. 34:18) Той допуска да преживяваме изпитания и понякога да се обезсърчаваме. Но когато ги преодоляваме с негова помощ, вярата ни бива укрепена. (1 Пет. 1:6, 7) В следващата статия ще видим как още Йехова подкрепя лоялните си служители, които са обезсърчени може би заради несъвършенствата си или трудните обстоятелства.