Не. Записаното от Давид е вярно и реалистично.

Обърни внимание какво писал в този и подобни стихове: „Ще възхвалявам името ти до безпределни времена, завинаги.“ „Аз винаги ще възхвалявам името ти с песен, за да изпълнявам обетите си ден след ден.“ „Ще те хваля, о, Йехова, Боже мой, с цялото си сърце, ще прославям името ти до безпределни времена.“ (Пс. 61:8; 86:12; 145:1, 2)

Давид не преувеличавал, мислейки си, че никога няма да умре. Той разбирал, че заради греха хората умират, и признавал, че самият той е грешник. (Бит. 3:3, 17-19; Пс. 51:4, 5) Знаел също, че дори угодни на Бога мъже като Авраам, Исаак и Яков умрели и че след време и той ще умре. (Пс. 37:25; 39:4) Думите му в Псалм 145:2 всъщност отразяват желанието и решимостта му да възхвалява Бога завинаги, тоест до края на живота си. (2 Царе 7:12)

Понякога Давид писал за някои от личните си преживявания, както личи от надписите към 18, 51 и 52 псалм. Той бил пастир и в 23 псалм описал Йехова като пастир, който осигурява ръководство, освежение и защита. Ето защо искал да служи на Бога през „всичките дни на живота си“. (Пс. 23:6)

Имай предвид също, че Давид писал под Божие вдъхновение. Той написал някои пророчества, които щели да се изпълнят много по-късно. Например в 110 псалм Давид говорел за време, в което неговият Господар щял да седне от дясната страна на Бога в небето и щял да получи голяма власт. Как щял да я използва? Щял да покори Божиите врагове и „да извърши съд сред народите“ на земята. Давид бил предшественик на Месията, който щял да управлява от небето и да служи като „свещеник до безпределни времена“. (Пс. 110:1-6) Исус потвърдил, че пророчеството от 110 псалм се отнася за него и че ще има бъдещо изпълнение. (Мат. 22:41-45)

Да, Давид бил вдъхновен да пише за своето време и за бъдещето, когато ще бъде възкресен и ще може да възхвалява Йехова до безпределни времена. Това ни помага да разберем, че Псалм 37:10, 11, 29 се отнася за преобладаващите условия в древния Израил и за условията, които ще настъпят по цялата земя в бъдеще, когато Бог изпълни обещанията си. (Виж 8 абзац в статията „Ще бъдеш с мене в рая“ в този брой.)

Следователно Псалм 145:2 и подобни стихове показват, че Давид искал да прославя Йехова до смъртта си, и реалистично посочват какво ще може да прави в бъдеще, когато Йехова го възкреси.