1. Когато мислим за вярата на Авраам, какво може да се питаме?

 МАКАР ЧЕ много хора са чували за Авраам, повечето от тях не знаят почти нищо за него. Ти обаче знаеш много за Авраам. Знаеш например, че той е наречен „баща на всички, които имат вяра“. (Рим. 4:11) Но може би се питаш: „Мога ли да имам същата вяра като Авраам?“ Да, можеш.

2. Защо е важно да изучаваме примера на Авраам? (Яков 2:22, 23)

² Един начин да развием вяра като тази на Авраам, е да изучаваме примера му. Както му наредил Бог, той се преместил в далечна страна, живеел в шатри десетилетия наред и дори бил готов да принесе в жертва любимия си син Исаак. Тези действия били доказателство за силната му вяра. С вярата и с делата си Авраам си спечелил Божието одобрение и приятелство. (Прочети Яков 2:22, 23.) Йехова иска всички ние, включително и ти, да се радваме на същите благословии. Ето защо той вдъхновил библейските писатели Павел и Яков да пишат за Авраам. Да обърнем внимание на неговия пример, разгледан в 4 глава на Римляни и 2 глава на Яков. И в двете глави се споменава едно забележително изказване, направено за Авраам.

3. Кой стих цитирали както Павел, така и Яков?

³ Както Павел, така и Яков цитирали стиха от Битие 15:6, където се казва: „Аврам повярва в Йехова и заради това Бог го сметна за праведен.“ Праведността е състояние на човек, когото Бог приема и дори смята за безукорен. Наистина е невероятно, че Бог може да сметне един несъвършен, грешен човек за безукорен! Вероятно би искал Бог да гледа така и на тебе и това  е възможно. За да разберем как, трябва да научим защо Авраам бил наречен праведен.

4. Какво пречи на хората да са праведни?

⁴ В писмото си до римляните Павел казал, че всички хора са грешни. (Рим. 3:23) Как тогава някой може да бъде сметнат за праведен или безукорен и да спечели Божието одобрение? За да помогне на всички искрени християни да си отговорят на този въпрос, Павел посочил примера на Авраам.

5. Въз основа на какво Йехова обявил Авраам за праведен? (Римляни 4:2-4)

⁵ Докато Авраам живеел в ханаанската земя, Йехова го обявил за праведен. Защо можел да го направи? Дали защото Авраам съвършено спазвал Моисеевия закон? Не. (Рим. 4:13) Законът бил даден на израилския народ над 400 години по-късно. Тогава въз основа на какво Авраам бил обявен за праведен? Проявявайки незаслужена милост, Йехова обявил Авраам за праведен заради вярата му. (Прочети Римляни 4:2-4.)

6. Как Йехова обявява един грешник за праведен?

⁶ Павел казва, че когато човек вярва в Бога, „е смятан за праведен заради вярата си“. (Рим. 4:5) Той продължава: „Точно както Давид говори за щастието на човека, когото Бог смята за праведен независимо от делата му: ‘Щастливи са онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити. Щастлив е човекът, за чийто грях Йехова няма да държи сметка.’“ (Рим. 4:6-8; Пс. 32:1, 2) Бог прощава или покрива греховете на онези, които вярват в него. Той им прощава напълно и не държи сметка за греховете им. Йехова смята такива хора за невинни и праведни въз основа на вярата им.

7. В какъв смисъл верните Божии поклонници в миналото били праведни?

⁷ Макар да били обявени за праведни, Авраам, Давид и другите верни Божии поклонници си оставали грешни и несъвършени. Но заради вярата си, в очите на Бога те били безукорни, особено в сравнение с онези, които не му се покланяли. (Еф. 2:12) Както Павел ясно обяснява в писмото си, вярата е от съществено значение, за да може човек да има лични отношения с Бога. Така било в случая на Авраам и Давид и същото важи и за нас.

8-9. До какъв погрешен извод стигат някои за написаното от Павел и Яков и защо?

⁸ Векове наред в т.нар. християнство са се водили разгорещени спорове за връзката между вярата и делата. Някои религиозни водачи учат, че за да бъдеш спасен, е достатъчно само да вярваш в Господаря Исус Христос. Може би си чувал да казват: „Приеми Исус и ще се спасиш.“ Някои дори цитират думите на Павел, че Бог може да смята човек „за праведен независимо от делата му“. (Рим. 4:6) Други обаче твърдят, че можеш „да се спасиш“, като ходиш на свети места и спазваш обичаите на църквата. Те навярно цитират Яков 2:24, където се казва: „Човек ще  бъде обявен за праведен чрез дела, а не само чрез вяра.“

⁹ Заради тези различни мнения някои религиозни писатели стигат до извода, че Павел и Яков си противоречат. Духовниците може да твърдят, че според Павел човек е обявен за праведен заради вярата си, независимо какво върши, а според Яков делата са особено важни, за да имаш Божието одобрение. Един професор по богословие казва: „Яков не разбирал защо Павел твърди, че [за да си обявен за праведен], е нужна само вяра, но не и дела.“ Но както Павел, така и Яков писали под Божие вдъхновение. (2 Тим. 3:16) Следователно би трябвало да има просто обяснение за привидното разминаване в изказванията им. Ще можем да го намерим, като вземем предвид контекста.

10. Основно за какви „дела“ говорил Павел? (Римляни 3:21, 28) (Виж също илюстрацията.)

¹⁰ За какви „дела“ говорил Павел в 3 и 4 глава на Римляни? Основно за „делата според закона“, Моисеевия закон, даден на Синайската планина. (Прочети Римляни 3:21, 28.) Изглежда, в дните на Павел на някои християни от юдейски произход им било трудно да приемат, че вече не трябва да спазват Моисеевия закон и всичко, което той изисква. Затова Павел дал за пример Авраам, за да докаже, че праведната позиция пред Бога не зависи от „делата според закона“, а е вследствие на вяра. Това е насърчително, защото ни вдъхва увереност, че ако развием вяра  в Бога и в Христос, е възможно да получим Божието одобрение.

11. За какви „дела“ говорил Яков?

¹¹ От друга страна, „делата“, които се обсъждат във 2 глава на Яков, не са „делата според закона“, споменати от Павел. Яков говорил за делата, които християните вършат в ежедневието си. От тях личи дали човек има истинска вяра в Бога, или не. Да разгледаме 2 примера, които дал Яков.

12. Как Яков обяснил връзката между вярата и делата? (Виж също илюстрацията.)

¹² С първия пример Яков обяснява, че християните трябва да са безпристрастни в отношенията си с другите. Той описва ситуация, в която някой проявява предпочитание към богатия, но гледа отвисоко на бедния. Яков подчертал, че такъв човек може да твърди, че има вяра, но делата му показват друго. (Як. 2:1-5, 9) Вторият пример е за човек, който вижда, че някой брат или сестра нямат дрехи или храна, но не им оказва помощ. Дори той да твърди, че има вяра, тя не е подкрепена от дела. Следователно е безполезна. Както писал Яков, „вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“. (Як. 2:14-17)

13. Чий пример споменал Яков, за да покаже, че вярата трябва да е подкрепена от дела? (Яков 2:25, 26)

¹³ Яков споменал Раав като хубав пример на човек, който показал вярата си с дела. (Прочети Яков 2:25, 26.) Тя била чувала за Йехова и разбирала, че той подкрепя израилтяните. (Ис. Н. 2:9-11)  Раав проявила вярата си, като защитила двама израилски съгледвачи, когато животът им бил в опасност. В резултат на това тази несъвършена жена от друг народ била обявена за праведна точно както Авраам. Нейният пример показва колко е важно вярата ни да е подкрепена от дела.

14. Защо можем да кажем, че няма противоречие между написаното от Павел и Яков?

¹⁴ Двамата библейски писатели Павел и Яков, накратко казано, разглеждали темата за вярата и делата от различен ъгъл. Павел искал да обясни на християните от юдейски произход, че няма да могат да спечелят одобрението на Йехова само като вършат дела, изисквани от Моисеевия закон. А Яков искал да подчертае колко е важно всички християни да проявяват вярата си, като вършат добро за другите.

15. По какви начини можем да покажем вярата си с дела? (Виж също илюстрациите.)

¹⁵ Йехова не казва, че ако искаме да бъдем обявени за праведни, трябва да направим точно същото, което направил Авраам. Всъщност има много начини, по които да покажем вярата си с дела. Можем например да приветстваме новите в сбора, да помагаме на братята и сестрите ни, които наистина са в нужда, и да вършим добро за семейството ни — неща, които Бог одобрява и ще благослови. (Рим. 15:7; 1 Тим. 5:4, 8; 1 Йоан 3:18) Един от най-важните начини да проявяваме вяра, е пламенно да споделяме добрата новина с другите. (1 Тим. 4:16) Всички ние можем  да покажем с делата си, че вярваме, че обещанията на Йехова ще се изпълнят и че неговите пътища са най-добри. Ако го правим, можем да сме напълно сигурни, че Бог ще ни смята за праведни и за свои приятели.

16. Как надеждата на Авраам била свързана с вярата му?

¹⁶ Както показва 4 глава на Римляни, от примера на Авраам извличаме още една поука — че надеждата също е особено важна. Йехова обещал, че Авраам щял да стане „баща на множество народи“ и чрез него щели да бъдат благословени „много народи“. Само каква чудесна надежда имал Авраам! (Бит. 12:3; 15:5; 17:4; Рим. 4:17) Но той станал на 100 години, а Сара на 90, и те все още нямали син. От човешка гледна точка изглеждало невъзможно да им се роди дете. Това било истинско изпитание за вярата на Авраам. Но „той се надявал и вярвал, че ще стане баща на много народи“. (Рим. 4:18, 19) И надеждата му се изпълнила. Дългоочакваният син Исаак в крайна сметка се родил. (Рим. 4:20-22)

17. Откъде знаем, че можем да бъдем сметнати за праведни и за Божии приятели?

¹⁷ Можем да спечелим Божието одобрение и подобно на Авраам да бъдем сметнати за праведни и за Божии приятели. Всъщност и Павел отбелязал това с думите: „Но това ‘беше сметнат’ не беше записано само заради [Авраам], а и заради нас, които сме определени да бъдем сметнати за праведни, защото вярваме в онзи, който възкреси Господаря ни Исус.“ (Рим. 4:23, 24) Подобно на Авраам, трябва да имаме и вяра, и дела, а също и надежда. В 5 глава на Римляни Павел обсъжда нашата надежда, както ще видим в следващата статия.