1. Защо можем да кажем, че Авраам имал основания за надеждата си?

 ЙЕХОВА обещал на приятеля си Авраам, че всичките народи на земята ще бъдат благословени чрез неговото потомство. (Бит. 15:5; 22:18) Тъй като имал силна вяра в Бога, Авраам бил убеден, че това обещание ще се изпълни. Но той станал на 100 години, а съпругата му на 90, и те все още нямали дете. (Бит. 21:1-7) Въпреки това Библията отбелязва, че Авраам „се надявал и вярвал, че ще стане баща на много народи в съгласие с казаното“ от Бога. (Рим. 4:18) Знаем, че надеждата на Авраам се изпълнила. Дългоочакваният му син, Исаак, най-накрая се родил. Защо Авраам бил толкова сигурен в Божието обещание?

2. Защо Авраам бил уверен, че обещанието на Йехова ще се изпълни?

² Заради близките си отношения с Йехова Авраам бил „напълно уверен, че Той [ще] изпълни онова, което е обещал“. (Рим. 4:21) Йехова одобрявал Авраам и го обявил за праведен заради вярата му. (Як. 2:23) Както личи от Римляни 4:18, вярата на Авраам била свързана с надеждата му. Нека сега разгледаме какво казал апостол Павел за надеждата в 5 глава на Римляни.

3. Какво обяснява Павел за надеждата?

³ Павел обяснява защо можем да сме сигурни, че християнската ни надежда „не води до разочарование“. (Рим. 5:5) Той също ни помага да видим как тя може да стане по-реална за нас. Докато разглеждаме процеса, описан от Павел в Римляни 5:1-5, помисли  как твоята надежда е ставала все по-сигурна с времето. От статията ще разбереш как можеш още повече да я укрепваш. Нека първо обърнем внимание каква чудесна надежда имаме, която, както казва Павел, не води до разочарование.

4. За какво се говори в Римляни 5:1, 2?

⁴ Прочети Римляни 5:1, 2. Павел написал тези думи на сбора в Рим. Братята и сестрите там били научили за Йехова и Исус, проявили вяра и станали християни. Затова Бог ги „обявил за праведни вследствие на вярата“ и ги помазал със свети дух. Те получили сигурна и чудесна надежда.

5. Каква надежда имат помазаните?

⁵ Павел по-късно писал на помазаните християни в Ефес за надеждата, за която били призовани, и отбелязал, че те щели да получат „наследството“, пазено за светите личности. (Еф. 1:18) А в писмото си до колосяните апостолът споменал къде щяла да се осъществи надеждата им — тя била „запазена за тях на небесата“. (Кол. 1:4, 5) Следователно помазаните християни имат надеждата да бъдат възкресени за вечен живот в небето, където ще управляват с Христос. (1 Сол. 4:13-17; Откр. 20:6)

6. Какво казал един помазан брат за надеждата си?

⁶ Помазаните християни много ценят надеждата си. Един от тях, брат Фредерик Франц, който вярно служил на Бога десетилетия наред, казал от сърце през 1991 г.: „Надеждата ни е сигурна и ще се изпълни изцяло за всеки един от 144-те хиляди членове на малкото стадо в степен, която дори не можем да си представим. ... За нас надеждата не е загубила стойността си. ... Колкото повече я  чакаме, толкова повече я ценим. Тя е нещо, което си струва да чакаме, дори един милион години. Днес ценя надеждата ни повече от всякога.“

7-8. Каква надежда имат повечето служители на Йехова? (Римляни 8:20, 21)

⁷ Повечето служители на Йехова днес имат друга надежда. Това е надеждата, която имал и Авраам — за вечен живот на земята под управлението на Божието Царство. (Евр. 11:8-10, 13) Павел писал какво очаква онези, които имат тази надежда. (Прочети Римляни 8:20, 21.) Когато научи библейското обещание за бъдещето, какво най-много ти хареса? Дали че един ден ще бъдеш съвършен и вече няма да грешиш? Или много се развълнува, че починалите ти близки ще живеят отново в рай на земята? Наистина можеш да очакваш прекрасни неща благодарение на надеждата си.

⁸ Надеждата ни, било то за вечен живот на небето, или на земята, е чудесна и ни носи радост. Тя може да става все по-сигурна за нас и Павел обяснява как. Нека разгледаме какво писал той. Това ще ни помогне да сме по-уверени, че надеждата ни ще се изпълни и няма да ни разочарова.

9-10. Както показва животът на Павел, какво може да очакват християните? (Римляни 5:3) (Виж също илюстрациите.)

⁹ Прочети Римляни 5:3. Обърни внимание, че когато понасяме трудности, може да укрепим надеждата си. Това вероятно ни изненадва. Истината е, че всички последователи на Христос може да очакват трудности. Помисли за Павел. Той казал на солунците: „Когато бяхме с вас, предварително ви казахме, че неизбежно ще срещнем трудности, както и стана.“ (1 Сол. 3:4) А на коринтяните писал: „Братя, искаме да  знаете за премеждието, което ни сполетя ..., не бяхме сигурни дори за живота си.“ (2 Кор. 1:8; 11:23-27)

¹⁰ Християните днес също може да очакват трудности от някакво естество. (2 Тим. 3:12) Ти понасяш ли трудности, заради това че вярваш в Исус и си негов последовател? Приятели и роднини може да ти се присмиват. Може дори да са враждебно настроени към тебе. Възможно е да имаш проблеми на работа, защото се стремиш да си честен. (Евр. 13:18) Или да срещаш противопоставяне от властите, понеже споделяш надеждата си с другите. Но с каквито и трудности да се борим, Павел казва, че трябва да се радваме. Защо?

11. Защо трябва да сме решени да издържим всяко изпитание?

¹¹ Можем да се радваме, когато изпитваме трудности, защото, както се казва в Римляни 5:3, те „донасят издръжливост“. Като християни, всички ще се сблъскаме с трудности, затова ни трябва издръжливост. Трябва да сме решени да издържим, каквото и да ни сполети. Само така ще можем да видим изпълнението на надеждата си. Не искаме да сме като онези, които имал предвид Исус, когато говорел за семената, падащи върху камениста почва. Отначало те приемат словото с радост, но щом възникнат „трудности или преследване“, отпадат от вярата. (Мат. 13:5, 6, 20, 21) Разбира се, не е лесно, нито приятно да срещнем противопоставяне или изпитания, но ако ги издържим, ще имаме голяма полза. Каква?

12. Каква е ползата да издържаме изпитанията?

¹² Ученикът Яков подчертал каква е ползата да издържаме изпитания, като писал: „Нека издръжливостта свърши работата си докрай, та да бъдете съвършени и цели във всяко отношение, като не ви липсва нищо.“ (Як. 1:2-4) Според описанието на Яков издръжливостта сякаш има работа, или задача за вършене. Каква? Издръжливостта ни помага да развием в по-голяма степен качества като търпение, вяра и упование в Бога. Но има още една значима полза от издръжливостта.

13-14. Какво донася издръжливостта и как се отразява това на надеждата? (Римляни 5:4)

¹³ Прочети Римляни 5:4. Павел споменава, че издръжливостта донася „одобрено състояние“. Когато издържаш, печелиш Божието одобрение. Това не означава, че Йехова се радва да имаш изпитания или проблеми. По-скоро той се радва, че издържаш вярно. Много е насърчително да знаем, че с издръжливостта си радваме Йехова и печелим неговото одобрение! (Пс. 5:12)

¹⁴ Спомни си, че Авраам издържал изпитанията си и имал Божието одобрение. Йехова го смятал за праведен и за свой приятел. (Бит. 15:6; Рим. 4:13, 22) Същото може да важи и за нас. Ние не печелим одобрението на Йехова с количеството работа, която вършим в службата за него, или с привилегиите си. Имаме Божието одобрение заради вярната си издръжливост. И независимо от възрастта, обстоятелствата или способностите ни, всички ние можем да издържаме. Дали в момента  издържаш вярно някакво изпитание? Ако е така, помни, че имаш Божието одобрение. Това ще укрепи още повече надеждата ти.

15. Какво казва Павел по-нататък и защо думите му може да озадачат някои?

¹⁵ Както обяснил Павел, ние печелим Божието одобрение, като вярно издържаме изпитанията. Забележи какво казал апостолът след това: „Одобреното състояние [донася] надежда, а надеждата не води до разочарование.“ (Рим. 5:4, 5) Това може да озадачи някои. Защо? Защото по-рано, в Римляни 5:2, Павел споменал, че християните в Рим вече имали надежда, „надеждата, че ще получат слава от Бога“. Някой може да попита: „Ако тези християни вече имали надежда, защо Павел отново споменава надеждата по-нататък в обсъждането си?“

16. Как в началото човек укрепва надеждата си? (Виж също илюстрациите.)

¹⁶ Можем да разберем какво искал да каже Павел, ако имаме предвид, че надеждата е нещо, което се засилва с времето. Например помниш ли как реагира, когато за първи път чу за прекрасната надежда от Божието Слово? Може би си помисли, че идеята за вечен живот в рай на земята е просто блян. Но след като научи повече за Йехова и библейските обещания, се убеди, че тази надежда наистина ще се изпълни.

17. Как надеждата става още по-сигурна след отдаването и покръстването ни?

¹⁷ Дори след отдаването и покръстването ти, докато си научавал повече и си напредвал духовно, твоята надежда е ставала все по-сигурна за тебе. (Евр. 5:13 — 6:1) Вероятно си изпитал от личен опит думите от Римляни 5:2-4. Имал си различни трудности,  но си ги издържал и Йехова ти е показал, че е доволен от тебе. Тъй като си уверен в неговото одобрение, днес имаш още по-солидни основания, че ще получиш това, което ти е обещал. Надеждата ти е станала по-сигурна, отколкото в началото. Сега е по-реална за тебе, по-лична и ти оказва по-силно въздействие. Тя влияе на всеки аспект от живота ти — как се отнасяш към семейството си, как вземаш решения и дори как използваш времето си.

18. Каква гаранция ни дава Йехова?

¹⁸ Павел добавил още една много важна мисъл относно надеждата, която имаме, след като сме получили Божието одобрение. Той ни уверява, че надеждата ни ще се изпълни. Защо можеш да си сигурен в това? Под вдъхновение апостолът записал следната гаранция: „Надеждата не води до разочарование, защото Божията любов е излята в сърцата ни чрез светия дух, който ни беше даден.“ (Рим. 5:5) Имаш всички основания да си сигурен в тази надежда — твоята надежда.

19. В какво можеш да си сигурен относно надеждата си?

¹⁹ Размишлявай за обещанието, дадено на Авраам, и как Бог го одобрявал и го смятал за свой приятел. Авраам не се надявал напразно. В Библията се казва: „Авраам получи обещанието, след като прояви търпение.“ (Евр. 6:15; 11:9, 18; Рим. 4:20-22) Той със сигурност не бил разочарован. Ти също можеш да си сигурен, че ако останеш верен, надеждата ти ще се изпълни. Имаш причина за радост, понеже надеждата ти не е напразна и няма да доведе до разочарование! (Рим. 12:12) Павел писал: „Нека Бог, който дава надежда, ви изпълни с много радост и мир поради вашата вяра, та да изобилствате с надежда чрез силата на светия дух.“ (Рим. 15:13)