Роден съм през 1927 г. в малък град близо до Чикаго (Илинойс, САЩ). Бяхме пет деца — Джета, Дон, аз, Карл и Джой. Всички искахме да служим на Йехова всеотдайно. Джета посети 2-рия клас на Училището Гилеад. Дон беше поканен в Бетел в Бруклин (Ню Йорк) през 1944 г., Карл през 1947 г. и Джой през 1951 г. Както те, така и родителите ми ми бяха голям пример.

Баща ни и майка ни обичаха да четат Библията и вярваха в Бога и ни учеха на същото. Баща ми обаче се разочаровал от църквата, когато служил като войник в Европа през Първата световна война. От благодарност, че се е върнал жив, майка ми поискала да отидат на църква, както правели преди. Той обаче ѝ отвърнал: „Ще дойда с тебе, но няма да вляза.“ „Защо?“, попитала тя. А баща ми ѝ обяснил: „По време на войната свещеници от същата религия благославяха войниците и на двата фронта! На коя страна е Бог тогава? И на двете ли?“

След време, докато майка ми беше на църква, двама Свидетели на Йехова ни посетиха. Те предложиха на баща ми двата тома на книгата „Светлина“ (англ.), в която се обсъждаше библейската книга Откровение. Той се заинтригува и ги взе. Щом майка ми ги видя, веднага започна да ги чете. Един ден тя видя във вестника покана за изучаване на Библията с книгата „Светлина“ и реши да отиде. Там ѝ отворила една възрастна жена. С един от томовете в ръка, майка ми я попитала: „Тук ли се изучава тази книга?“ А жената ѝ отвърнала: „Да, мила, влез.“ От следващата седмица и ние децата започнахме редовно да ходим с нея.

На едно от събранията водещият ме помоли да прочета Псалм 144:15, където се казва, че онези, които се покланят на Йехова, са щастливи. Други два стиха също ми направиха силно впечатление — 1 Тимотей 1:11, в който пише, че Йехова е „щастливият Бог“, и Ефесяни  5:1, където сме подканени „да подражаваме на Бога“. Осъзнах, че службата за Бога трябва да ми носи радост и трябва да съм благодарен за тази чест. Тези две истини винаги са били в центъра на живота ми.

Макар че най-близкият сбор беше на 32 км от нас, в Чикаго, посещавахме събранията и познанието ми за Библията растеше. Спомням си как веднъж водещият посочи Джета да даде отговор. Докато я слушах, си казах: „И аз знам това. Трябваше да вдигна ръка и да го кажа.“ Така започнах да се подготвям за събранията и да давам отговори. Но по-важното е, че също като братята и сестрите ми напреднах духовно и през 1941 г. се покръстих.

Ясно си спомням конгреса в Кливланд (Охайо) през 1942 г. Програмата беше предавана и по телефона на над 50 други места в САЩ. Нощувахме на палатки в къмпинг близо до конгресното място, организиран от нашите братя. Втората световна война беше в разгара си и противопоставянето срещу Свидетелите на Йехова нарастваше. Вечер някои братя паркираха колите си около къмпинга, като фаровете им сочеха навън. Беше решено във всяка кола да има човек, който да пази през нощта. В случай на нападение братята трябваше да пуснат фаровете и да надуят клаксоните и така другите можеха да им се притекат на помощ. Убедих се, че народът на Йехова е подготвен за всяка ситуация. Така че заспах спокойно и нямаше никакви проблеми.

След години, като мислех за този конгрес, осъзнах, че майка ми изобщо не се притесняваше, нито се страхуваше. Тя имаше пълно доверие в Йехова и организацията му. Никога няма да забравя прекрасния ѝ пример.

Малко преди конгреса тя стана пионерка и затова обръщаше специално внимание на докладите относно целодневната служба. На път за къщи, ни каза: „Искам да продължа да пионерствам, но няма как да се грижа добре и за домакинските си задължения.“ След това ни попита дали искаме да ѝ помагаме и ние се съгласихме. Тя възложи на всеки от нас да чисти по една или две стаи преди закуска. Щом тръгнехме за училище, майка ми проверяваше дали всичко вкъщи е наред и после излизаше на служба. Тя беше заета жена, но никога не пренебрегваше децата си. Когато се прибирахме за обяд и след училище, тя винаги си беше вкъщи. Понякога, като се връщахме от училище, ни вземаше със себе си на служба, което ни помогна да разберем какво означава да си пионер.

Станах пионер на 16. Макар че баща ми все още не беше Свидетел, се интересуваше как върви службата ми. Една вечер му казах, че въпреки всичките ми усилия не съм намерил никого, който да иска изучаване. За момент замълчах и после го попитах: „Ти искаш ли да изучаваш с мене?“ Той се замисли и каза: „Не виждам защо не.“ И така баща ми стана  първият ми изучаващ. Това беше много специално за мене!

Изучавахме книгата „Истината ще ви направи свободни“ (англ.). С времето изучаването с баща ми ми помогна да се науча да изследвам Библията по-старателно и да съм по-добър учител. Например веднъж, след като прочетохме един абзац, той каза: „Виждам какво пише в книгата, но откъде си сигурен, че е вярно?“ Не бях подготвен за такъв въпрос, затова казах: „Сега не мога да ти обясня, но на следващото изучаване ще ти отговоря.“ Намерих стихове във връзка с темата, която обсъждахме. Оттогава започнах да се подготвям по-добре за изучаването и се научих да правя изследване. Това помогна както на мене, така и на баща ми да напреднем духовно. Той прилагаше нещата, които научаваше, и се покръсти през 1952 г.

Изнесох се от къщи, когато бях на 17. Джета a стана мисионерка, а Дон отиде в Бетел. И двамата много харесваха назначенията си, което много ме насърчи. Затова подадох молба и за Бетел, и за Училището Гилеад и оставих всичко в ръцете на Йехова. Какво стана? През 1946 г. бях поканен в Бетел.

През годините там имах най-различни назначения, така че можех да науча много нови неща. Всъщност за 75 години в Бетел научих как се принтират книги и как се води счетоводство. Занимавах се също с покупки и с изпращането на важни пратки до други места. Но най-вече се наслаждавам на неспирното духовно обучение, което Бетел осигурява чрез сутрешното поклонение и библейските лекции.

Научих много и от по-малкия си брат Карл, който дойде в Бетел през 1947 г. Той изучаваше задълбочено и беше много добър учител на Библията. Веднъж го помолих да ми помогне с един доклад, който трябваше да подготвя. Бях намерил доста материал, но не знаех как да го използвам. Той ме попита: „Джоуел, каква ти е темата?“ С този кратък въпрос веднага разбрах какво да направя — просто трябваше да отсея информацията, свързана с темата, и да използвам само нея. Никога не забравих този урок.

За да сме щастливи в Бетел, е нужно да сме активни в службата. Това може да доведе до хубави случки. Много ясно си спомням една  конкретна случка. Веднъж привечер с един брат посетихме една жена в Бронкс в Ню Йорк, която беше приела „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Представихме се и ѝ казахме: „Тази вечер искаме да споделим с хората нещо положително от Библията.“ А тя отвърна: „Щом е за Библията, влезте.“ Прочетохме ѝ няколко стиха за Божието Царство и новия свят. Това толкова силно ѝ въздейства, че тя даже покани някои от роднините си да присъстват следващата седмица. След време жената и семейството ѝ започнаха да служат вярно на Йехова.

Исках да се оженя и след около 10 години намерих жената, която беше подходяща за мене. Какво ми помогна да си намеря добра съпруга? Молех се на Йехова по въпроса и му споделях какъв бих искал да е животът ни в службата след сватбата.

След конгреса на „Янки Стейдиъм“ през 1953 г. се запознах със сестра на име Мери Аниол. Тя беше завършила 2-рия клас на Гилеад с Джета и заедно служеха като мисионерки. Мери ентусиазирано ми разказваше за назначението си на Карибите и за библейските си изучавания през годините. С времето се опознахме още повече и осъзнахме, че имаме същите духовни цели. Развихме чувства един към друг и през април 1955 г. се оженихме. В много отношения Мери ми беше подарък от Йехова и пример за подражание. Тя беше щастлива на всяко назначение, беше усърдна, искрено загрижена за другите и винаги поставяше Царството на първо място. (Мат. 6:33) Три години бяхме в пътуващата служба и през 1958 г. ни поканиха в Бетел.

Научих много неща от Мери. Например скоро след сватбата ни решихме да четем Библията заедно, около 15 стиха на ден. Четяхме по малко и след това спирахме и обсъждахме как да приложим прочетеното в живота си. Мери често ми споделяше какви неща е научила от Гилеад и от мисионерската служба. Това, което научих от нея, ми помогна да съм по-проницателен, да подобря докладите си и да се науча как да насърчавам сестрите. (Пр. 25:11)

Скъпата ми съпруга почина през 2013 г. Нямам търпение да я видя отново в новия свят! Дотогава съм решен да продължавам да се уча и да се уповавам на Йехова с цялото си сърце. (Пр. 3:5, 6) Утешавам се и се радвам, като мисля какво ще правят служителите на Йехова в новия свят. Несъмнено ще учим нови неща от нашия Велик наставник, както и за самия него! Не мога да опиша с думи колко съм благодарен на Йехова за всичко, на което ме е научил, и за многобройните му прояви на незаслужена милост.