СЛЕД множество ветровити и дъждовни дни понеделник, 1 септември 1919 г., бил топъл и слънчев. Същия следобед почти 1000 делегати се събрали в зала с 2500 места за първата сесия на конгреса в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ). До вечерта още 2000 души пристигнали с кораби, коли и специални влакове. Във вторник броят на присъстващите се увеличил толкова много, че останалата част от програмата на конгреса трябвало да се проведе навън, под клоните на величествени дървета.

Слънчевите лъчи се процеждали през листата и рисували фини шарки върху дългите палта на братята. От езерото Ери се носел лек бриз, който разрошвал перата в шапките на дамите. Един брат си спомня: „На това прекрасно място, подобно на парк, далече от шума на стария свят, сякаш бяхме в рая.“

Красотата на обстановката бледнеела в сравнение с радостта, изписана върху лицата на присъстващите. Един местен вестник писал: „Всички изглеждат силно религиозни, но същевременно са весели и приветливи хора.“ За Изследователите на Библията християнското общуване било особено приятно след суровите изпитания през последните години — противопоставянето по време на войната, разцеплението в сборовете, затварянето на бруклинския Бетел, хвърлянето в затвора на мнозина заради Царството, включително и на осем ръководни братя, които трябвало да останат зад решетките до 20 години. *

Обезсърчени и объркани поради трудностите, някои Изследователи на Библията престанали да проповядват. Повечето обаче правели всичко възможно да устояват независимо от натиска на властите. При един случай следователят казал, че въпреки строгите предупреждения Изследователите на Библията, които разпитал, заявили, че „ще продължават да проповядват словото на Бога до края“.

През този период на изпитания верните Изследователи на Библията „следвали водачеството на Господаря ..., като винаги се молели за ръководството на Бащата“. Те отново били заедно на този радостен конгрес в Сидър Пойнт. Подобно на мнозина една сестра се питала как „отново ще задвижат колелата на активната проповедна дейност“. Повече от всичко друго те искали да се захванат за работа!

Цяла седмица присъстващите се питали какво означават английските букви GA отпечатани върху конгресната програма, приветствените картички и плакатите на конгресното място. В петък, наречен „Ден на сътрудниците“, Джоузеф Ръдърфорд разкрил тайната пред шестте хиляди делегати. Съкращението GA означавало Golden Age или „Златният век“ — ново списание за службата. *

Говорейки за своите помазани събратя, брат Ръдърфорд казал: „Отвъд тези тревожни дни с очите на вярата те виждат Златния век на славното царуване на Месията. ... Те смятат за свое основно задължение и привилегия да известяват пред света идването на Златния век. Това е част от поверената им от Бога задача.“

Списание „Златният век“, на чиято корица пишело, че е „списание на факти, надежда и убеждение“, щяло да се използва за въвеждането на нов метод за разпространяване на истината — кампания за събиране на абонаменти от къща на къща. Когато присъстващите били попитани колко от тях желаят да участват, всички се изправили на крака. След това „с пламенност и жар, познати единствено на онези, които следват стъпките на Исус“, те запели: „О, Господарю, изпрати своята светлина и истина.“ Милтън Норис си спомня: „Няма да забравя как дърветата сякаш се тресяха.“

След сесията делегатите часове наред чакали на опашка, за да са сред първите абонирани за списанието. Мнозина се чувствали като Мейбъл Филбрик, която казала: „Беше много вълнуващо, че отново имахме работа за вършене!“

Около 7000 Изследователи на Библията се подготвили за действие. Листовката „Организационен метод“ и брошурата „Комуто е поверена работата“ осигурявали всички подробности. Нов Отдел по службата в централата щял да ръководи дейността. В сбора щял да бъде образуван Комитет по службата, чийто ръководител щял да предава напътствията. Районите щели да бъдат разделени на части, съставени от 150 до 200 дома. В четвъртък вечер щяло да се провежда Събрание за службата, в което братята да споделят случки и да дават отчетите си за служба.

Хърман Филбрик казал: „Щом се върнахме у дома, веднага се захванахме с кампанията по събиране на абонаменти.“ Мнозина с желание ги изслушвали. Бюла Коуви отбелязала: „Изглежда, след войната и цялата тази мъка всички приветстваха идеята за златен век.“ Артър Клаус писал: „Целият сбор беше много изненадан от огромния брой събрани абонаменти.“ За два месеца след издаването на първия брой на „Златният век“ били разпространени половин милион екземпляра и имало 50 000 абонати.

Статията „Евангелието за Царството“ в броя на „Стражева кула“ от 1 юли 1920 г. била, както впоследствие я определил Александър Макмилан, „първият официален призив за световна проповедна дейност, каквато се извършва днес“. В статията всички помазани християни били подканени „да свидетелстват пред света, че небесното царство е наближило“. Днес към братята на Христос, на които е поверена работата, са се присъединили милиони хора, които пламенно проповядват словото и очакват златния век на месианското Царство.