В ОНАЗИ петъчна сутрин през септември 1922 г. залата била препълнена. В нея имало 8000 души и ставало все по–задушно. Председателстващият съобщил, че по време на предстоящата важна сесия всеки, който иска, може да си тръгне, но ако го направи, няма да му бъде позволено да се върне в залата.

След като били изпети встъпителните песни, на катедрата застанал Джоузеф Ръдърфорд. Повечето присъстващи били заели местата си и тръпнели в очакване. Неколцина все още неспокойно крачели наоколо заради жегата. Докладчикът настойчиво ги подканил да седнат и да слушат. Високо над подиума било закачено огромно, навито на руло платно.

Брат Ръдърфорд говорил по темата „Небесното царство наближи“. Около час и половина мощният му глас отеквал в залата, докато обяснявал как древните пророци безстрашно известявали идването на Царството. Стигайки до кулминацията на доклада си, той попитал: „Вярвате ли, че Царят на славата започна управлението си?“ Слушателите извикали: „Да!“

„Тогава отново на работа, синове на всевишния Бог! — казал Ръдърфорд. — Ето, Царят владее! Вие сте неговите глашатаи. Затова известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото царство.“

В този момент платното над подиума плавно се развило, откривайки надписа „Известявайте Царя и Царството“.

„Публиката беше много развълнувана“ — си спомня брат на име Рей Боп. Сестра Ана Гарднър описва как гредите на покрива се тресели от аплодисментите. „Всички присъстващи се изправиха на крака като един“ — казва брат Фред Туарош. Друг брат на име Евангелос Скуфас разказва: „Сякаш някаква сила ни вдигна от местата ни и очите ни се напълниха със сълзи.“

Много от делегатите вече разпространявали добрата новина за Царството. Сега обаче били още по–мотивирани. Сестра Етъл Бенекоф разказва, че Изследователите на Библията си тръгнали „по–пламенни и с повече любов в сърцата от преди“. След конгреса 18–годишната Одеса Тък била готова да откликне на призива: „Кой ще отиде?“ Тя си спомня: „Не знаех точно къде ще отида и какво ще правя. Знаех само, че искам да съм като Исаия, който казал: ‘Ето ме, изпрати мене!’“ (Иса. 6:8) „Този знаменит ден — обяснява Ралф Лефлър — постави началото на дейността по известяване на Царството, която днес се върши по цялата земя.“

 Не е учудващо, че конгресът в Сидър Пойнт (Охайо) през 1922 г. е един от най–забележителните в теократичната ни история! Джордж Гангас казал: „След този конгрес исках да съм на всеки следващ.“ И доколкото си спомнял, той не пропуснал нито един конгрес. Сестра Джулия Уилкокс пише: „Не мога да опиша колко се вълнувам винаги когато изданията ни споменават конгреса в Сидър Пойнт през 1922 г. Всеки път ми се иска да кажа: ‘Благодаря ти, Йехова, че ми позволи да бъда там!’“

Навярно много от нас също са присъствали на конгрес, който дълбоко ги е развълнувал и е засилил пламенността им и любовта им към великия ни Бог и неговия Цар. Като се връщаш към скъпите си спомени, сигурно и на тебе ти се иска да възкликнеш: „Благодаря ти, Йехова, че ми позволи да бъда там!“