1, 2. а) Защо примерът на онези, които проповядват вярно, въпреки че не срещат отклик, е насърчителен за нас? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво казал Исус за проповедната служба в „родния си край“? (Виж бел. под линия.)

СЕРДЖО И ОЛИНДА са семейна двойка пионери, които живеят в САЩ, и са над 80–годишни. Напоследък заради болки в краката им е трудно да ходят много. Все пак, както правят от десетилетия, те вървят до оживен площад на града, пристигайки там в 7 часа сутринта. Застават на мястото си до една автобусна спирка и предлагат на минувачите библейска литература. Повечето хора не им обръщат внимание, но двамата стоят на мястото си и се усмихват на тези, които ги поглеждат. По обяд те полека тръгват към къщи. На следващата сутрин в 7 часа те отново са на площада. Всъщност тази вярна двойка проповядва там посланието за Царството през цялата година, шест дни в седмицата.

 ² Подобно на Серджо и Олинда много верни братя и сестри по света проповядват близо до дома си от десетилетия, макар и да не срещат голям отклик. Ако ти си един от тях, заслужаваш голяма похвала за издръжливостта си. * Твоята непоколебимост в службата за Йехова насърчава мнозина, дори опитните християни. Ето какво казват някои окръжни надзорници: „Когато съм на служба с такива верни братя и сестри, примерът им ми вдъхва сили“; „Тяхната вярност ме насърчава да не се отказвам и да съм смел в своята служба“; „Примерът им стопля сърцето ми“.

3. Кои три въпроса ще разгледаме и защо?

³ За да укрепим решимостта си да извършим проповедната дейност, която Исус ни е възложил, нека обсъдим три въпроса: Защо от време на време се чувстваме обезсърчени? Как „даваме плодове“? И какво ще ни помага „да даваме плодове с издръжливост“?

4. а) Как се отразила на Павел отрицателната реакция на повечето юдеи? б) Защо Павел изпитвал такива чувства?

⁴ Бил ли си някога обезсърчен, заради това че хората, на които проповядваш, не искат да слушат? Ако е така, тогава разбираш как се чувствал апостол Павел. По време на почти 30–годишната си служба той помогнал на много хора да станат ученици на Христос. (Деян. 14:21; 2 Кор. 3:2, 3) Но нямал голям успех сред юдеите. Повечето от тях го отблъснали, а някои дори го преследвали. (Деян. 14:19; 17:1, 4, 5, 13) Как му се отразила тази враждебност? Павел откровено признал: „Казвам истината, като последовател на Христос, ... че в сърцето си изпитвам голяма мъка и непрестанна болка.“ (Рим. 9:1–3) Защо изпитвал такива чувства? Защото много обичал проповедната служба. Апостолът проповядвал на юдеите от дълбока загриженост към тях и затова се измъчвал, че отхвърлят Божията милост.

5. а) Какво ни подбужда да проповядваме на ближните си? б) Защо не е чудно, че понякога се обезсърчаваме?

⁵ Подобно на Павел ние проповядваме на ближните си от искрена загриженост към тях. (Мат. 22:39; 1 Кор. 11:1) Защо? Защото знаем от личен опит колко хубаво е да служим на Йехова. Ние копнеем да помогнем на хората в района да разберат какво изпускат! Ето защо продължаваме да ги подканяме да научат истината за Йехова и неговото намерение за човечеството. Ние сякаш им казваме: „Носим ви красив подарък. Моля, приемете го.“ Затова не е чудно, че когато хората го отхвърлят, „изпитваме голяма мъка в сърцето си“. Такива чувства показват не че ни липсва вяра, а че много обичаме службата. Поради тази причина, въпреки че понякога се обезсърчаваме, не спираме да проповядваме. Елена, която е пионерка повече от 25 години, казва: „Проповедната служба е предизвикателство за мене, но не бих я заменила за нищо друго.“ Много от нас биха казали същото.

6. На кой въпрос искаме да си отговорим и какво ще разгледаме за тази цел?

⁶ Защо можем да сме сигурни, че независимо къде проповядваме, можем да  имаме успех в службата? За да отговорим на този важен въпрос, нека разгледаме две притчи на Исус, в които той говори за необходимостта да „принасяме плод“. (Мат. 13:23) Първата е за една лоза.

7. а) Кои са „лозарят“, „лозата“ и „пръчките“ в Исусовата притча? б) На кой въпрос искаме да намерим отговора?

⁷ Прочети Йоан 15:1–5, 8. Забележи какво казал Исус на апостолите си: „Моят Баща бива прославен чрез това, че давате много плод и сте мои ученици.“ В притчата Йехова е „лозарят“, Исус е „истинската лоза“, а учениците му са „пръчките“ *. Какво тогава представя плодът, който Христовите последователи трябва да дават? Исус не казал конкретно, но една забележителна подробност в притчата му ни помага да разберем това.

8. а) Защо даването на плод не може да се отнася за правенето на ученици? б) Какви са изискванията на Йехова?

⁸ Исус казал за своя Баща: „Той маха от мене всяка пръчка, която не дава плод.“ С други думи, Йехова ни смята за свои служители само ако „даваме плод“. (Мат. 13:23; 21:43) Така че в тази притча даването на плод не може да се отнася за правенето на нови ученици. (Мат. 28:19) В противен случай верните Свидетели, които не успяват да правят ученици, понеже не срещат отклик в службата, биха били като безплодните пръчки. Но това е немислимо! Защо? Защото ние не можем да принудим хората да приемат истината. Йехова, който е любещ Бог, никога не би отхвърлил служителите си, заради това че не могат да направят нещо непосилно за тях. Изискванията на Йехова винаги са според възможностите ни. (Втор. 30:11–14)

9. а) Как „даваме плод“? б) Коя притча ще разгледаме сега и защо?

⁹ Какво тогава е „даването на плод“? Ясно е, че това трябва да е нещо, което всеки от нас може да прави. Ние „даваме плод“, като проповядваме добрата новина за Божието Царство. * (Мат. 24:14) Исусовата притча за сеяча потвърждава това заключение. Тя е втората притча, която искаме да разгледаме.

10. а) Какво представят „семето“ и „почвата“? б) Какво ражда един житен клас?

¹⁰ Прочети Лука 8:5–8, 11–15. В притчата за сеяча семето е „словото на Бога“, или посланието за Царството. Почвата представя сърцето на човек. Семето, което пада върху добра почва, пуска корен, пониква и да речем, става житен клас. След това „дава плод сто пъти повече от посятото“. Но какъв плод дава житният клас? Дали малки житни класове? Не, той ражда нови семена, от които след време покарват класове. В тази притча от едно семе се раждат стотици семена. Как тази част от притчата се отнася за проповедната ни служба?

11. а) Какво научаваме от притчата за сеяча във връзка със службата си? б) Как даваме нови семена на Царството?

¹¹ Когато преди години родителите ни или други Свидетели са споделили с нас новината за Царството, те, един вид, са засели семе. За тяхна радост сърцето ни се е оказало възприемчиво и подобно на добрата почва в Исусовата притча е задържало семето, или посланието. В резултат  на това семето е пуснало корен и е станало житен клас, който по–късно е родил плод. Но точно както плодът на един житен клас не са нови класове, а нови семена, така и плодът, който ние даваме, не са нови ученици, а нови семена на Царството. * Как даваме такива семена? Всеки път, когато по един или друг начин известяваме посланието за Царството, ние сякаш размножаваме и разпръскваме семената, засети в собственото ни сърце. (Лука 6:45; 8:1) Следователно тази притча показва, че докато продължаваме да известяваме посланието за Царството, ние „даваме плодове с издръжливост“.

12. а) Какво научаваме от притчите на Исус за лозата и за сеяча? б) Какво мислиш за това?

¹² Какво научаваме от притчите на Исус за лозата и за сеяча? Че „даването на плод“ не зависи от отклика на хората в района, а от нашата вярност. Павел потвърждава това, като казва: „Всеки ще получи наградата си според труда си.“ (1 Кор. 3:8) Наградата е според труда, а не според резултатите от този труд. Матилда, която е пионерка от 20 години, споделя: „Голяма радост ми носи мисълта, че Йехова възнаграждава нашите усилия.“

13, 14. Според Римляни 10:1, 2 поради какви причини Павел не се отказал от онези, които отхвърлили посланието за Царството?

¹³ Какво ще ни помага „да даваме плодове с издръжливост“? Както видяхме по–рано, Павел се обезсърчил, че юдеите отхвърлили посланието за Царството. Но не се отказал от тях. В писмото си до християните в Рим той писал как гледа на тези юдеи: „Братя, желанието на сърцето ми и усърдната ми молитва към Бога за тях наистина са за тяхното спасение. Защото свидетелствам за тях, че са пламенни в усилията си да служат на  Бога, но не според точното познание за него.“ (Рим. 10:1, 2) Следователно какви причини имал Павел да продължава да проповядва?

¹⁴ Първо, апостолът не спирал да проповядва на юдеите заради „желанието на сърцето си“. Той силно искал някои от тях да се спасят. (Рим. 11:13, 14) Второ, Павел споменал „усърдната си молитва към Бога за тях“. Той молел Бога да помогне на отделни юдеи да приемат посланието. Трето, добавил, че те „са пламенни в усилията си да служат на Бога“. Павел виждал потенциал в тези хора. Както знаел от личен опит, ако е насочена в правилната посока, пламенността може да превърне искрените хора в пламенни ученици на Христос.

15. Как да подражаваме на Павел? Дай пример.

¹⁵ Как можем да подражаваме на Павел? Първо, трябва да имаме искрено желание да намерим всеки, който има „правилна нагласа за вечен живот“. Второ, може да молим Йехова да отвори сърцата на искрените хора. (Деян. 13:48; 16:14) Силвана, пионерка от почти 30 години, казва: „Преди да посетя някоя къща в района си, се моля на Йехова да ми помага да имам положителна нагласа.“ Ние молим Бога и за това ангелите да ни насочват към онези, които ще са склонни да слушат. (Мат. 10:11–13; Откр. 14:6) Робърт, който служи като пионер от над 30 години, отбелязва: „Вълнуващо е да си сътрудничиш с ангелите, които знаят какво става в живота на домакините.“ Трето, ние се опитваме да виждаме потенциал в хората. Един старейшина на име Карл, който бил покръстен преди повече от 50 години, казва: „Търся дори и малък признак, че човекът е искрен — усмивка, благ поглед или откровен въпрос.“ Наистина също като Павел ние можем „да даваме плодове с издръжливост“.

16, 17. а) Какво научаваме от Еклисиаст 11:6? б) Какво влияние оказва службата ни на онези, които ни наблюдават? Разкажи случка.

¹⁶ Дори да изглежда, че никой не се интересува от посланието ни, не бива да забравяме какво влияние може да оказва службата ни на хората. (Прочети Еклисиаст 11:6.) Вярно е, че мнозина не ни слушат, но те ни наблюдават — забелязват спретнатото ни облекло, любезно държание и топла усмивка. След време това може да им помогне да осъзнаят, че са имали погрешно мнение за нас. Серджо и Олинда, споменати в началото, забелязали такава промяна.

¹⁷ Серджо разказва: „Тъй като бяхме болни, за известно време не ходехме на площада. Когато отново отидохме, минувачите ни питаха: ‘Какво стана? Липсвахте ни.’“ Олинда добавя с усмивка: „Автобусните шофьори ни махаха и някои от тях се провикваха: ‘Браво на вас!’ Те дори искаха да им дадем от списанията.“ За изненада на двойката един мъж се спрял на щанда им, подарил им букет цветя и им благодарил за това, което правят.

18. Защо е важно „да даваш плодове с издръжливост“?

¹⁸ Наистина, докато сеем семената на Царството и „не даваме почивка на ръката си“, ние имаме ценен дял в даването на „свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:14) И най–вече изпитваме радост, като знаем, че имаме одобрението на Йехова, защото той обича онези, които „дават плодове с издръжливост“!