1. В какво искат да се уверят родителите, преди децата им да се покръстят?

„МЕСЕЦИ наред повтарях на мама и татко, че искам да се покръстя, и те често говореха с мене за това. Искаха да се уверят, че разбирам колко сериозно е решението ми. На 31 декември 1934 г. настъпи този толкова важен момент в живота ми.“ Ето как сестра Блосъм Брант описала какво станало, когато изявила желание да се покръсти. Днес християните също искат да помагат на децата си да вземат мъдри решения. Ненужното отлагане на покръстването може да нанесе духовна вреда. (Як. 4:17) Мъдрите родители обаче искат да са сигурни, че преди да се покръстят, децата им са готови да носят отговорността да са Христови ученици.

2. а) Защо някои окръжни надзорници изразяват притеснение? б) Какво ще обсъдим в тази статия?

² Някои окръжни надзорници изразяват притеснение, че много младежи на около 20–годишна възраст, които са отраснали  в истината, все още не са покръстени. Повечето от тях присъстват на събранията, участват в службата и се смятат за Свидетели на Йехова. Но поради някаква причина се въздържат да отдадат живота си на Йехова и да се покръстят. В някои случаи родителите им мислят, че е по–добре да отложат тази стъпка. Те не ги насърчават към покръстване, защото изпитват някои притеснения. В тази статия ще разгледаме четири от тях.

3. За какво се притеснявали родителите на Блосъм?

³ Родителите на Блосъм се притеснявали дали дъщеря им е достатъчно голяма, за да осъзнава значението и сериозността на покръстването. Как родителите могат да разберат дали детето им е готово да се отдаде на Йехова?

4. Какво научават родителите от Исусовата заповед в Матей 28:19, 20?

⁴ Прочети Матей 28:19, 20. Както видяхме в предишната статия, Библията не посочва на каква възраст човек да се покръсти. Може да е от полза обаче родителите да размишляват какво означава да правим ученици. Гръцката дума в Матей 28:19, преведена като „правете ученици“, означава да обучаваме някого, с цел той да стане ученик. Ученик е някой, който научава и разбира Исусовите учения и е решен да ги спазва. Следователно целта на всички родители трябва да е да учат децата си от най–ранно детство, за да станат покръстени ученици на Христос. Разбира се, няма как едно бебе да отговаря на изискванията за покръстване. И все пак Библията показва, че дори сравнително малки деца могат да разберат и обикнат истината.

5, 6. а) Какъв извод можем да си направим за покръстването на Тимотей от записаното в Библията? б) Как прозорливите родители помагат на децата си?

⁵ Тимотей бил Христов ученик, който още като малък решил да служи на Йехова. Апостол Павел казал, че Тимотей знаел истините от Писанието от най–ранно детство. Въпреки че растял в разделен по вяра дом, благодарение на майка си и баба си Тимотей обикнал писанията, както ги разбирали юдеите. В резултат на това развил непоклатима вяра. (2 Тим. 1:5; 3:14, 15) Когато бил около 20–годишен, той вече отговарял на изискванията да получи специални задачи в сбора. (Деян. 16:1–3)

⁶ Разбира се, всяко дете е различно. Не всички напредват към зрялост със същото темпо. Някои са умствено и емоционално зрели още като по–малки и изразяват желание да се покръстят. Други не са готови за това, докато не станат малко по–големи. Ето защо прозорливите родители не оказват натиск на децата си да се покръстят. Вместо това помагат на всяко от тях да напредва духовно според собствените си възможности. Те се радват, когато едно дете вземе присърце думите от Притчи 27:11. (Прочети.) Родителите обаче не бива да забравят каква е целта им — детето им да стане ученик на Христос. Затова трябва да се запитат: „Има ли детето ми достатъчно познание, за да се отдаде на Бога и да се покръсти?“

7. Нужно ли е човек да има обширни познания, за да се покръсти? Обясни.

⁷ Подходящо е, като учители в семейството, родителите да искат децата им да знаят добре библейските истини, така че да имат стабилна основа за отдаването. И все пак не се изискват обширни познания, за да може някой да се отдаде на Бога и да се покръсти. След покръстването си всички ученици трябва да продължават да растат в точното познание. (Прочети Колосяни 1:9, 10.) Тогава колко познание е нужно в началото?

8, 9. Какво научаваме от разказа за Павел и пазача на затвора?

⁸ Показателно е случилото се с едно семейство през първи век. (Деян. 16:25–33) Около 50 г., по време на второто си мисионерско пътуване апостол Павел посетил Филипи. Там той и спътникът му Сила били арестувани по фалшиви обвинения и хвърлени в затвора. През нощта земетресение разтърсило основите на затвора и всички врати се отворили. Страхувайки се, че затворниците са избягали, пазачът понечил да се самоубие, но апостолът извикал към него. Павел и Сила могли да дадат добро свидетелство на пазача и семейството му. Те приели истините за Исус, които научили, и се покръстили незабавно. Какво научаваме от този разказ?

⁹ Смята се, че пазачът бил ветеран от армията. Той не бил запознат с Писанието. Следователно, за да стане християнин, мъжът трябвало да научи основните библейски истини, да разбере какво означава да си Божи служител и да реши да спазва Исусовите учения. За сравнително кратко време познанието му за основните истини и признателността му за тях го подбудили да се покръсти. Несъмнено той продължил да трупа познания и след покръстването си. Предвид този пример какво ще направиш, когато детето ти, което има основно познание от Библията, ти каже, че иска да се покръсти, защото обича Йехова и иска да му служи? Може да го насърчиш да се обърне към старейшините, за да решат дали отговаря на изискванията за покръстване. * Подобно на другите покръстени Свидетели то ще продължава да трупа познание за намерението на Йехова и занапред, дори през цялата вечност. (Рим. 11:33, 34)

10, 11. а) Какво си мислят някои родители? б) За какво най–вече трябва да е загрижен един родител?

¹⁰ Някои родители си мислят, че ще е най–добре синът или дъщеря им да отложи покръстването, докато не получи хубаво образование и не си намери сигурна работа. Те може да имат добри намерения, но помагат ли на детето си да има истински успех в живота? И което е по–важно, дали това е в съгласие с Библията? Към какво всъщност ни насърчава Йехова? (Прочети Еклисиаст 12:1.)

 ¹¹ Важно е да помним, че светът и всичко в него са в пълна противоположност на мислите и интересите на Йехова. (Як. 4:7, 8; 1 Йоан 2:15–17; 5:19) Близката връзка с Бога е най–добрата защита на детето срещу Сатана, неговия свят и поквареното мислене. Ако родителят придава прекалена важност на светските стремежи, това може да обърка детето и на практика да го лиши от най–доброто. Нима един любещ родител ще иска този свят да оформи възгледа на детето му за успеха? Всъщност ние постигаме истинско щастие и успех единствено когато Йехова е на първо място в живота ни. (Прочети Псалм 1:2, 3.)

12. Защо някои родители искат детето им да изчака с покръстването?

¹² Една майка обяснява защо не искала дъщеря ѝ да се покръсти: „Срамувам се да го кажа, но основната причина беше уредбата за изключване.“ Подобно на тази сестра някои родители смятат, че е по–добре детето им да изчака с покръстването, докато не премине детинската му склонност да постъпва глупаво. (Бит. 8:21; Пр. 22:15) Те може да си казват: „Докато детето ми не е покръстено, то не може да бъде изключено.“ Защо не е правилно да разсъждават така? (Як. 1:22)

13. Ако някой не е покръстен, това означава ли, че не е отговорен пред Йехова? Обясни.

¹³ Разбира се, родителите не биха искали детето им да се покръсти, преди да е достатъчно зряло да се отдаде на Йехова. Но е погрешно да си мислят, че след като не е покръстено, то не е отговорно пред Йехова. Защо? Защото отговорността не зависи от покръстването. Щом знае какво е правилно и погрешно в очите на Йехова, едно дете вече носи отговорност пред него. (Прочети Яков 4:17.) Така че, вместо да спират детето си да се покръсти, мъдрите родители полагат усилия да му дават хубав пример. Те се стремят да му помогнат още от малко да обикне високите морални стандарти на Йехова. (Лука 6:40) Това е най–добрата защита, понеже детето ще има желание да се придържа към пътя на Йехова. (Иса. 35:8)

14. Как старейшините могат да подпомогнат усилията на родителите?

¹⁴ Като духовни пастири, старейшините също могат да помогнат, като говорят положително на децата за духовните цели. Една сестра, която била пионерка повече от 70 години, разказала какво влияние ѝ оказал разговорът с брат Чарлс Тейз Ръсел, когато била само на 6 години: „Той отдели 15 минути, за да говори с мене за духовните ми цели.“ Наистина положителните думи и насърчението могат да окажат трайно въздействие. (Пр. 25:11) Старейшините може също да включват родителите и децата им в проекти, свързани със Залата на Царството, като възлагат на младите задачи според възрастта и способностите им.

15. По какви начини всички в сбора могат да насърчават младежите?

¹⁵ А как да помогнат останалите членове на сбора? Те може да проявяват подходящ личен интерес към младите. Това означава например да забелязват признаци за духовен напредък. Дали  детето е дало искрен, добре обмислен отговор, или е имало участие в делничното събрание? Дали е издържало някакво изпитание, или е проповядвало в училище? Ако е така, нека го похвалим за това. Защо не си поставим за цел преди или след събранието да говорим с някой младеж? Така децата ще усещат, че са част от „големия сбор“. (Пс. 35:18)

16, 17. а) Как покръстването е свързано с бъдещето на човек? б) Каква радост искат да изпитат всички родители? (Виж илюстрацията в началото.)

¹⁶ Възпитаването на детето „чрез поправянето и наставленията от Йехова“ е една от най–големите привилегии, които може да има един родител. (Еф. 6:4; Пс. 127:3) За разлика от децата в древен Израил децата на християните днес не се раждат като част от отдаден на Йехова народ. Освен това любовта към Бога и истината не се предава по наследство. От раждането на детето родителите трябва да имат за цел да му помогнат да стане отдаден и покръстен служител на Йехова. Едва ли има нещо по–важно от това! В крайна сметка именно отдаването, покръстването и вярната служба на Бога откриват пред човек възможността да бъде белязан за спасение по време на предстоящото „голямо бедствие“. (Мат. 24:13)

¹⁷ Когато Блосъм Брант решила да се покръсти, родителите ѝ искали да са сигурни, че тя е готова за най–важната стъпка в живота си. Щом се уверили в това, те подкрепили решението ѝ. Вечерта преди покръстването на Блосъм баща ѝ направил нещо трогателно. Тя разказала: „Той ни помоли да коленичим и се обърна към Йехова в молитва. Каза му, че е много щастлив от решението на малката си дъщеря да отдаде живота си на Него.“ След повече от 60 години Блосъм казала: „Може да сте сигурни, че никога няма да забравя онази вечер!“ Дано и вие, родители, изпитате радостта и удовлетворението да видите как децата ви се отдават на Йехова и се покръстват!